Решение № 46 от 22.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Тетевен, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100265 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от Ч.В., срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД с цена на осъдителния иск : 50,00 лева частичен иск от общо 350 лева.

В исковата молба се твърди ,че на 11.02.2019г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 3447666 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 750.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 350 лв.

Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 350 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, С. Н. е погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.

Твърди ,че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно 1 от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Като в мотивната част на исковата молба е направено възражение за нищожност на целия договор за кредит .

В последното по делото съдебно заседание е направено изменение на иска на основание чл.214 от ГПК за исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД от 50 лв на 298,87лв.

Моли съдът да осъди на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: ххххх, да заплати на С. Т. Н. с ЕГН **********, сумата в размер на 298,87лв. , представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № 3447666, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В законово установеният срок е постъпил отговор от „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД ,в който се твърди ,че :В настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.

Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава. Излага мотиви в тази насока . Твърди ,че ако заемополучателят добросъвестно бил изпълнил поетото договорно задължение и бил предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените погоре вреди, тъй като съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Счита ,че неустойката сама по себе си не е била част от печалбата на Кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на договорното от страна на заемателя. Претендирай ата неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.

Позовава се на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. I ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, поради окето счита ,че за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл.

146, ал, 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди ,че в договора между страните са защитени правата и на двете страни. Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи плащането, разсрочено на ежемесечни вноски. Счита ,че договор за паричен заем № 3136109/25.01.2018 г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т, 7 - 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно и излага мотиви в тази насока .Моли искът да бъде отхвърлен.

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 11.02.2019. С. Н. е сключила договор за паричен заем № № 3447666 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 750лв , с годишен лихвен процент 35,00% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент при отказ от договора на ден 0,10%, срок на заема 22 седмици , брой вноски 11, размер на месечна 73,81 лв ,обща сума дължима по заема 811,91лв., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,70%, , като договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора .

Като видно от чл.3 от договора заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем № 3326909 в размер на 327,44лв., като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми , а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.

Съобразно чл.4 ал.2 от договора страните са се уговорили ,че при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор , да предостави обезпечение в срока по ал.1 ,а именно : договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. В случая е начислена неустойка в размер на 298,87лв и се заплаща от заемателя с всяка погасителна вноска в 3 размер на 27,17 лева .

По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :

Дължимата сума по заема е 750 за главница за 22 м., договорна лихва61,91лв, считано за срока на договора и неустойка от298лв, като неустойката е платена в цялост . Като при включване на на неустойката в размер на 298,87лв , годишния процент на разходите е 333,03% Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски 4 кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо къч частно основание за нищожност.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.