Решение № 154 от 15.09.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Свиленград, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200492 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000276 от 04.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от град ************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Г. Г. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Г. Г., се явява. За него се явява адвокат С. М., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй 1 като не било доказано авторството на деянието, налице било противоречие между писмените и гласните доказателства, било налице случайно деяние и случаят бил маловажен. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 06.05.2025 година около 01.00 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Г. Райчев”, Г. Г. управлява в посока Метан-станцията лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер СМ 79 32 АН – негова собственост (видно от Справката от АИС - КАТ), когато е спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите Д. Н. Д. и Д. Т.

И. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково). В автомобила пътуват майката на жалбоподателя и свидетелят Б.Д.О.. Полицейските служители решават, че следва да тестват Г. Г. за наличие на алкохол в кръвта, тъй като силно мирише на алкохол. Пред полицейските служители Г. заявява, че е изпил две бири, но се е наложило да откара своя роднина до Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Хасково, филиал – Свиленград (майка си), тъй като била във влошено здравословно състояние – затруднено дишане, трудно подвижна и й излизала пяна от устата (макар и в резултат на алкохолно опиянение), поради което не изчакал идването на линейката. Свидетелят Д. разяснява на жалбоподателя правата и процедурата във връзка с ползването на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде 2 тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е изпробван за алкохол в 01.03 часа от свидетеля Д. с техническо средство „Дрегер” 7510 (съгласно Заповед № 8121з329/22.03.2022 година) с инвентарен (фабричен) № ARPL 0560 (, преминал успешно проверка за техническа изправност (тариране на техническото средство) и в срока на годност видно от Протокол с рег.№ 3286р-15600 от 26.03.2025 година), който отчита 0.86 промила алкохол (в този смисъл е и Разпечатката от техническото средство). С резултата от пробата и показанието на апарата жалбоподателят е запознат. Издаден е и Талон за медицинско изследване № 279359, който е връчен в 01.30 часа, като Г. заявява, че отказва кръвна проба. В дадения срок (до 02.00 часа) Г. не се явява в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба. В този смисъл е и Справката от Дневника на ОДЧ на РУ – Свиленград, посочена в Писмо с вх.рег.№ 6958 от 08.07.2025 година, касаеща въпросния интервал от време и в същия смисъл е и информацията от ЦСМП - Хасково. В съдебно заседание свидетелите – полицейски служители, уточняват, че ако лицето се беше явило за вземане на кръвна проба, щяха да бъдат уведомени чрез ОДЧ при РУ – Свиленград и да присъстват.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Н. Д. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на служебния таблет против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 3326285. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Т. И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Г. Г., който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

3

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351000276 на 04.06.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Г. Г. административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 12 контролни точки.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.06.2025 година, видно о т Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.

Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-4350 от 23.06.2025 година (неоспорено от страните по делото, като независимо от това е изискана цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове от преди осем години.

По делото бе допуснато и изслушано в присъствието на родител – майката Д.О.О., в процесуалното качество на свидетел непълнолетното лице 4

Б.Д.О., който установи пред настоящия Съдебен състав, че на въпросната дата бил заедно с биологичния си баща в автомобила, управляван от последния, тъй като се наложило да отведат баба му за медицинска помощ поради влошено здравословно състояние – затруднено дишане. На връщане били спрени от полицейски патрул и Г. бил тестват за алкохол от свидетеля Д. Т..

В същия смисъл са и обясненията, дадени от жалбоподателя, пред настоящия Съдебен състав, като самият Г. заявява, че е изпил 2 бири и посочва за влошеното здравословно състояние на майка си.

В подкрепа на обясненията на жалбоподателя и на показанията на свидетеля О. е представен и приет Фиш за спешна медицинска помощ с рег.№ 18164 от 06.05.2025 година.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 08.07.2025 година и на 01.09.2025 година свидетели – Д. Н. Д. и Д. Т. И.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Н. Д. и Д. Т.

И., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с 5 насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка ( А Н П ) . В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – И., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението. Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.