Решение № 1766 от 17.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10702/2025
- Вид
- Решение № 1766
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Дора Запрянова Илиева, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.64 · Закон за туризма
РЕШЕНИЕ
№ 1766 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Г. Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100510702 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. М. М., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Н. П., срещу Решение № 5673 от 31.03.2025 г., поправено с Решение № 18235 от 10.10.2025г., постановено по гр. дело № 49922/2024 г. по описа на СРС, 31-ви състав, с което е отхвърлен предявеният установителен иск от Н. М. М. срещу „Би Ейч Еър“ ООД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1 от Регламент /ЕС/ № 261/2004г., за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,05 лв. , представляваща обезщетение за закъснял полет BGH7702/03.11.2023г. по маршрут летище Невшехир – летище София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2024г. /дата на подаване на заявление за изплащане на парично обезщетение по реда на чл. 410 ГПК/ до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично обезщетение.
Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Отправя се критика към бланкетността на мотивите на съедбния акт. Поддържа се, че в противоречие с доказателствената съвкупност по делото и с наднационалната съдебна практика, обективирана в Тълкуваелно решение на СЕС по дело С20/24, районният съд приел, че липсвали доказателства за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника. Сочи, че неправилно на бордната карта е отредена изначално определена доказателствена сила, доколкото от останалите приобщени по делото доказателства, в т.ч. онлайн 1 кореспонденция между страните, ваучери били достатъчно доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните, с предмет процесния полет.
С тези доводи, поддържа, че по безспорен начин се установява наличието на облигационни правоотношения между страните по договор за въздушен превоз, поради което моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от името на въззивника – ответник в първоинстанционното производство „Би Ейч Еър“ ООД, чрез пълномощника – юрк, П.Ш., с който се претендира, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Оспорват се доводите, изложени във въззивната жалба като неоснователни.
Сочи, че при спазване на процесуалния закон, в изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад, първоинстанционният съд надлежно е поставил в доказателствена тежест на ищеца да докаже възникване на валидно облигационнно правоотношение по договор за въздушен превоз, като изрично е указал, че доказателства в тази насока не са посочени. С оглед на тези обастоятелства, по същество първоинстанционният съд достигнал до правилни крайни изводи за недоказаност на претенцията. За пълнота посочва, че в случая се установявало единствено наличието на правоотношение между ищеца и туроператора – „Онекс тур“ ЕООД, поради което и приложение следвало да намери Закона за туризма, съобразно който организаторът на пътуването носел отговорността за изпълнение на пътническите услуги. С тези доводи, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивна жалба от конституираното по делото трето лице – помагач, ответник по обратния иск – „Онекс тур“ ООД, чрез процесуалния представител – адв. Г. Г.. Изложени са доводи в подкрепа на оспорвания съдебен акт по същество и неоснователност на възраженията на въззивника. Поддържа се, че направените от първоинстанционния съд фактически констатации напълно кореспондират на приобщената доказателствена съвкупност и по същество са довели до формирането на правилни правни изводи.
Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е заплатил билет, нито да се е явил навреме за регистрация за полета, поради което претенцията му е останала недоказана. Сочи, че в процесния случай, доколкото ищецът е бил уведомен предварително за актуалното полетно разписание е осуетена вредата от загуба на време на потребителя, поради което не се установява и целта на уреденото в регламента репариране. С тези доводи претендира първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, 2 допустим. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността му, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Н. М., с която срещу „Би Ейч Еър“ ООД е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 7, § 1 от Регламент /ЕС/ № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 488,05 лв. /равностойността на 250 евро/ представляваща дължимо обезщетение за закъснението на полет № BGH7702 на 03.11.2023г. от Летище Невшехир /NAV/ до летище София.
Ищецът твърди, че между ответника „Би Ейч Еър“ ООД и Н. М. е сключен договор за въздушен превоз за полет № BGH7702 по направление Невшехир – София на дата 03.11.2023г., с час на излитане 10:20 ч. Твърди, че в изпълнение на своите задължения, Н. М. се явил 45 минути преди полета, но превозвачът изпълнил процесния полет с променено време на излитане, както и с междинно кацане в гр. Варна. Сочи, че промяната в разписанието на полета му била съобщена на 26.10.2023г. от туристическата агенция, през която била направена резервацията му за пътуване. Поради така извършената промяна, пътникът достигнал крайната си дестинация, с близо 8 часа по – късно от оповестеното.
Ответникът „Би Ейч Еър“ ООД в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск, с твърдения, че процесният полет е изпълнен редовно – по заявка на наемателя на полета, съобразно обявени 14 дни преди полетите часове. Твърди, че не е представен договор между ищеца и авиокомпанията, или какъвто и да било документ, доказващ облигационна връзка с ответника по делото. Сочи, че съществуването на договор за превоз на пътници се доказвало посредством самолетен билет. Оспорва, че ищецът не сочи доказателства за закъснението на полета, нито относно своевременното си явяване за съответния полет. Освен това, нямало доказателства, че пътникът е имал потвърдена резервация за конкретния полет.
Приета е електронна кореспонденция, от имейл адреса на туристическия агент „Мистрал Травел“, съобразно която на 26.10.2023г. е изпратено писмо на ищеца Н. М., с което е изпратена информация за полета /"Информация за пътуващи туристи до Кападокия“/, ваучер за хотелско настаняване. В съдържанието на кореспонденцията изрично е посочено, че информацията относно часовете на полетите се съдържа единствено в приложения към кореспонденцията документ „Информация за пътуващи туристи до кападокия“, а ваучерът служи само за хотелско настаняване и е издаден през системата, с посочени предварително зададени часове. Посочено е, че чекирането на багажа се извършва след представяне на паспорт или лична карта, а бордна карта се издава при чекиране на летището.
Според приетия и неоспорен от страните ваучер № V0047390 от 11.08.2023г. за предплатени туристически услуги, чрез туристически ангент „Мистрал Травел“, третото лице – помагач се задължило да осигури на ищецът превоз от София до Невшехир със самолет на 30.10.2023г., с посочен час на излитане – 07:30 ч., 4 нощувки в „Alia Cave Hotel”, в Кападокия, трансфер от летището до хотела и обратно, превоз от Невшехир до София на 03.11.2023г., с посочен час на излитане 10:20 ч., с въздушния превозвач „Балкан Холидейс Еър“ /“Би Ейч Еър“/.
3
Според представената „Информация за пътуващи туристи до Кападокия“, превозът от Невшехир до София, следвало да се извърши на 03.11.2023г., с полет № BGH7702, с час на излитане: 18:00ч. и час на кацане: 20:30 ч., с престой в гр. Варна за около 1 час.
Приета е кореспонденция от 15.11.2023г. – 22.11.2023г., между В.П. /трето за спора лице/ и „Би Ейч Еър“ ООД, според която, третото лице е поискало от ответника да бъде изплатено на нея и нейния съпруг – ищеца в производството, да им бъде заплатено обезщетение за отмяна на полетети № BGH 7701, планиран като директен, с час на излитане 07:30ч. и излетял в 12:10 ч. с престой в гр. Варна и № BGH 7702, планиран като директен, с час на излитане 10:20ч. и излетял в 18:00 ч. с престой в гр. Варна.
В отговор на претенцията, ответникът „Би Ейч Еър“ ООД, посочил, че извършеното премаршутиране е заявено от туроператора своевременно и промяната в полетното разписание се дължи именно на тази заявка.
Приобщена е кореспонденция между ответникът „Би Ейч Еър“ ООД и законния представител на третото лице помагач „Онекс тур“ ООД от 26.09.2023г., в която процесният полет с № BGH7702, с дата 03.11.2023г., по направление Невшехир – София, не фигурира.
Приобщена е кореспонденция между законния представител на третото лице помагач „Онекс тур“ ООД и ответникът „Би Ейч Еър“ ООД, според което на 12.10.2023г. от „Онекс Тур“ ООД е поискано планирането на процесния полет с № BGH7702, с дата на излитане 03.11.2023г., от 15:00 ч., от Невшехир – до Варна, излитане от Варна в 17:30 ч., и пристигане в София в 18:30ч.
Приобщени са и 2 броя бордни карти – за В.П. и за ищеца Н. М., за полет с № BGH 7701.
От обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че ищецът е бил уведомен на 26.10.2023г. за полетното разписание и че процесният полет е част от организирано туристическо пътуване.
За да постанови своето отхвърлително решение, Софийски районен съд приел, че при разпределена на ищеца доказателствена тежест, последният е пропуснал да ангажира доказателства, от които да се установи наличието на облигационни правоотношения с ответното дружество. Посочил е, че от доказателствата, не се установява и сключването на договор между ищеца и третото лице – помагач, за туристически услуги, от който да се изведе основанието на иска, или, че ищецът е бил пътник на процесния полет.
Така постановеното съдебно решение е неправилно, по следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл. 7, § 1 от Регламент /ЕС/ № 261/2004г.:
Противно на доводите на въззиваемия, настоящият състав приема, че процесното правоотношение попада в приложното поле на Регламент /ЕО/261/2004г., по арг. чл. 1 и чл. 19 от същия. Разпоредбите на чл. 5 – чл. 8 от Регламента, уреждат правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на ЕС, какъвто е и превозът, осъществен от ответника.
Настоящият състав приема, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, букв.
„б“ Р/ЕС/264/2004г., който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, 4 съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно чл.3 пар. 5 Регламента, същият се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от пар.1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.
Разпечатката съдържа 40 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3296124-827b-4229-925b-5cb39b43b7b2