Акт от 19.10.2021, Административен съд - Силистра

Р

Е Ш Е Н И Е №101 гр.Силистра,

19.10.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административният съд гр. Силистра,в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор...................,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №131 по описа на съда за 2021г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Р.Ш.М.Ф., сирийска гражданка със статут на бежанец (Решение

№309/31.01.2018г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ), живуща ***, подадена чрез представител по пълномощие адв.Р. *** срещу Заповед

№ЗСПД/Д-СС/1612 от 18.06.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра, издадена в условията на заместване, съгласно Заповед №1903-РД01-0151/15.06.21г. на същия орган, с която ѝ е отказано отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете /второ по ред/, на основание чл.3 т.5 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

В хипотезата на чл.148 АПК, жалбоподателката е сезирала направо съда, позовавайки се на предходни решения на АС гр.Силистра (адм.д.№31/20г.; адм.д.№159/ 20г. и адм.д.№240/20г.),с първите две от които са уважени нейни жалби срещу актове за отказ от предоставяне на еднократна целева помощ при бременност по чл.5а ЗСПД,а с третото е отменена заповед на Директора на ДСП Силистра, отказваща отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл.3 т.5 ЗСПД което разрешение на административния орган е идентично с релевираното в настоящия случай. Счита, че същото е в явно противоречие с целта на закона, като се позовава и на основанията от чл.146 т.3 и т.4 АПК. В материалноправен аспект оспорва извода на ответния орган, че съгласно чл.3 т.5 ЗСПД нямала право на семейни помощи за деца, като чужда гражданка, макар пребиваваща и отглеждаща ги в страната, защото такива не били предвидени в друг национален закон или в международен договор, по който Република България да е страна. Счита, че приложената разпоредба съдържа празнота, тъй като не урежда хипотеза като нейната - чужда гражданка, но с предоставен статут на международна закрила като бежанец, с изрично уреден кръг от права в чл.32 ал.2 от Закона да убежището и бежанците (ЗУБ). Изразява мнение, че с така издадената заповед е проявено дискриминационно спрямо нея отношение, въпреки че чл.20 ЗУБ изрично забранява такова. Моли за отмяна на атакувания индивидуален административен акт и вменяване на задължение на административния орган за заплащане на полагащата ѝ се сума. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт И.З., в съдебно заседание и в писмено становище (л.43), поддържа аргументи за неоснователност на оспорването.Настоява жалбата да бъде оставена без последици,а оспореният административен акт, като съответен на фактите и закона, да бъде потвърден.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.10 ал.4-ал.6 от Закона за семейните помощи за деца.

Съдът, съобразявайки становищата на страните,твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в производството доказателства и прие за установено следното:Административното производство е за- почнало с подаване на заявление-декларация с вх.№ЗСПД/Д-СС/1612/10.06.2021г. от Р.Ш. М. Ф. (л.40), гражданка на Сирийската арабска република и предоставен статут на бежанец в България,съгласно регламентацията от чл.10 ЗСПД и чл.2-чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСПД, издаден по законовата делегация от §8 ПЗР ЗСПД, за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете на основание чл.6 ал.1 ЗСПД и,защото детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).В резултат на така образуваното административно производство, на 18.06.2021г. е издадена оспорената заповед с отказно съдържание и позоваване на чл.3 т.5 ЗСПД,съгласно който:“Право на семейни помощи за деца имат:1.[…] 5.бременните жени- чужди граждани, и семействата на чужди граждани,които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор,по който Република България е страна.“ Органът е установил, че такъв договор със Сирия няма, а процесната еднократна помощ не била предвидена в друг закон,поради което формирал извод за оспорения резултат,независимо от изричното му установяване,че заявителката е не просто „чужда гражданка“, а е със статут на „бежанец“ съгласно Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

От приложените с жалбата съдебни актове (служебно също известни) е видно, че предходната молба на оспорващата до същия орган, е била по чл.6 ал.1 ЗСПД (еднократна помощ при раждане на живо дете- първо по ред), като с произнасяне на АС Силистра, на основание противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му, е отменен оспореният пред него отказен акт и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението. С жалбата е представено Решение №309/31.01.18г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което ѝ е предоставена международна закрила в РБ, в хипотезата на чл.1а ал.2 ЗУБ,статут „бежанец“,съгласно чл.8 ал.1 ЗУБ. Социалният си статус е удостоверила с: Удостоверение за сключен ислямски брак от 30.12.2015г. (л.11-л.12),с надлежен превод от арабски език; Удостоверение за раждане на М. А.Х.О.и Удостоверение за раждане на Д.А.Х.О., издадени от Община Силистра,видно от които е,че родители на децата са жалбоподателката и нейният съпруг - също сирийски гражданин,съгласно обсъденото по-горе удостоверение за сключен брак,съдържащо и брачен договор; Епикриза от Неонатологично отделение на „МБАЛ-Силистра“АД, свидетелстваща, че детето, за чието раждане е поискана процесната помощ, е от второ раждане на майката, което е от значение, съгласно регулацията от чл.11-чл.12 ППЗСПД.

Оспорването на заповедите по чл.10 ал.5 ЗСПД,каквато е и процесната,е регламентирано с чл.148 АПК,тъй като специалният ЗСПД не предвижда като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване,атакуването на акта по административен ред. Това следва от препращащата разпоредба на чл.10 ал.7 ЗСПД, съгласно която за неуредените въпроси се прилага АПК, като с идентично съдържа-ние е и чл.9 ППЗСПД. По посочени в жалбата причини, оспорващата не е обжалвала релевираната заповед по административен път, което не може да се отрази на законосъобразността на настоящия съдебен процес, по аргумент от чл.148 АПК.

В писменото становище на ответния орган се съдържа тълкуване на приложената материалноправна разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД, като е прието, че в обхвата на специалния ЗСПД не са включени изрично чужденците,на които е предоставена особена закрила по ЗУБ - убежище; статут на бежанец; хуманитарен статут или временна закрила, а отделно от това, в ЗУБ или в друг закон, не е регламентирано право на лица от горната категория да получават семейни помощи за деца, което обосновавало крайния му решаващ извод.

При така установените факти, в хода на проверката по чл.168 ал.1 АПК, следва да се приеме без колебания, че оспорената Заповед №ЗСПД/Д-СС/1612 от 18.06.21г. на Директора на ДСП-Силистра, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10 ал.4 ЗСПД. Спазена е предвидената в закона писмена форма, като в конкретния случай, отказът за отпускане на помощта е мотивиран съгласно изискването на чл.10 ал.5 ЗСПД, с посочване на фактическото и правното основание за постановяването му. По делото е представено изискано от Агенцията за социално подпомагане гр.София становище във връзка с изпълнението на решение №45/16.04.2021г. по адм.дело №240/2020 г. на АС-Силистра и за прилагането на разпоредбата на чл.3 ал.5 ЗСПД по отношение на чужди граждани с предоставена международна закрила, видно от което е, че централният орган с компетентност в областта на социалното подпомагане счита, че жалбоподателката няма право на помощта по чл.6 ал.1 ЗСПД,поради изключващия го текст на чл.3 т.5 ЗСПД (при стриктно тълкуване), доколкото такава в друг закон не била предвидена и нямало международен договор със Сирия с идентичен предмет.

Спорът е съсредоточен на терена на правото, неговото тълкуване и прилагане към безспорните по делото факти. Релевираните отменителни основания от чл.146 т.4 и т.5 АПК - несъответствие на заповедта с материалния закон и неговата цел, следва да бъдат преценени в ракурса на действащите относими национални и общностни норми и с оглед твърдяната празнота в приложената разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД. С чл.6 ал.1 от с. з. е предвидено, че майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 ЗЗДет. Редът за нейното отпускане и получаване е регламентиран с ППЗСПД, чиито чл.11 изисква установяване (по служебен път) на обстоятелствата от ал.3 т.1-т.4, които в съдебното производство са доказани еднозначно посредством обсъдените по-горе документи. Спорният въпрос - молителката, като чужда гражданска с предоставена в страната международна закрила (арг. чл.1а ал.1

ЗУБ),отговаряла ли е на нормативните изисквания за отпускане на процесната помощ,т.е. носител ли е на релевираното субектив но имуществено право, следва да получи положителен отговор.

Тълкуването на чл.3 т.5 ЗСПД,направено от административния орган вероятно има своето икономически оправдано, йерархично зависимо или друго обяснение, което обаче, не е нормативно. Жалбоподателката е с предоставен статут на бежанец в България,съгласно чл.8 ал.1 ЗУБ. Процесното право по чл.6 ал.1 ЗСПД е предоставено в правната сфера на майката на живо родено дете в страната. Разпоредбата на чл.20 ЗУБ забранява ограниченията на правата на чужденците, получили закрила в страната, а чл.32 ал.2 от с.з. изрично приравнява правата и задълженията им с тези на българските граждани, с изключение на: изборните права; правото за заемане на определен кръг длъжности, за които се изисква българско гражданство; да бъдат военнослужещи или други, предвидени със закон, в който кръг не попада спорното по делото право на еднократна социална помощ при раждане на живо дете. Или в ЗУБ, който е специален по отношение на бежанците, вкл. жалбоподателката, няма ограничения в правата им на достъп до социалната система, но няма и изрична уредба в ЗСПД, което налага да се приеме, че чл.3 т.5 ЗСПД не урежда изчерпателно хипотезите,за да се счете,че е забранителна,а и препраща към друг закон или международен договор, по който България е страна. (Вж. Решение № 3461/10.12.15г., адм. д.№ 6027/15г.; Решение №14385/ 27.11.17г., адм.д.№ 8924/16г. и др. на ВАС,VI отд.) Отделно от това и съгласно чл.10 ЗЗДет, всяко дете в страната има право на закрила, като ал.3 забранява всякакви ограничения на правата и привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия и т. н. Нещо повече, с чл.26 ал.2 от Конституцията на Република България е предоставен специален статут, приравнен на този на българските граждани, на пребиваващите в страна-та чужденци,което дава аргумент за по-силното основание на онези от тях (чужденци), които са получили и международна закрила по реда на ЗУБ.А, според чл.47 ал.1 КРБ, отглеждането и възпитанието на децата се подпомага от държавата.Следователно, разпоредбата на чл.3 т.5 ЗСПД, третираща общо „чужди граждани, които пребивават и отглеждат децата си в страната“ съдържа празнина, както основателно твърди жалбоподателката. Същата противоречи и на норми от общностното право, което еднозначно урежда равни права и достъп до социални помощи на чужденците с предоставена международна закрила, вкл. статут на бежанци. Съгласно чл.28 §1 от Директива

2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила,както и относно съдържанието на предоставената закрила, държавите-членки полагат грижи получилите статут на бежанец да получават в държавата-членка,която им е предоставила статута,необходимото социално подпомагане,равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка.

Разпечатката съдържа 21 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c32716e6-78aa-4e85-ab90-46e0a638b8e3