Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1097 от 21.07.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4567/2024
Вид
Решение № 1097
Подписан
21.07.2026
В сила
19.08.2026
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. Русе, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520104567 по описа за 2024 година

Предявен е от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, против К. В. К., ЕГН **********, положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3 420,84 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2089/2024 г. по описа на Районен съд – Русе. Сумата включва 1 500,00 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 523271/18.04.2018 г., 351,46 лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 18.04.2019 г., и 1 569,38 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.04.2018 г. до 09.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 500,00 лв., считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 18.04.2018 г. между „Стик – Кредит“ АД, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № 523271. По силата на договора на ответника била предоставена сумата от 1 500,00 лв., която той се задължил да върне на погасителни вноски, при краен срок 18.04.2019 г. Уговорени били фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 на сто и годишен процент на разходите от 48,63 на сто.

Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което останали непогасени главницата, договорната лихва и обезщетението за забава.

1

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик – Кредит“ АД прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника, индивидуализирани в приложение към договора за цесия. Поддържа, че длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на вземането, а при условията на евентуалност моли уведомяването да се счита извършено с връчването на исковата молба и приложенията към нея.

За вземанията било образувано ч.гр.д. № 2089/2024 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията.

Ищецът претендира направените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът, представляван от назначения му особен представител адвокат А. Б., оспорва предявените искове. Поддържа, че договорът е сключен онлайн, но по делото не били представени достатъчно доказателства заемната сума действително да е предадена и получена от ответника.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за договорна възнаградителна лихва и вземането за обезщетение за забава. Счита, че тези вземания се погасяват с изтичането на тригодишна давност и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК били погасени. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

От представения договор за потребителски кредит № 523271/18.04.2018 г., Общите условия и погасителния план се установява, че между „Стик – Кредит“ АД и ответника К. В. К. е възникнало договорно правоотношение, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1 500,00 лв., а ответникът се е задължил да върне предоставената сума на погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при краен срок 18.04.2019 г.

В договора са посочени размерът на кредита, срокът, фиксираният лихвен процент, годишният процент на разходите, общият размер на плащанията и погасителният план. Договорът и приложенията му следва да бъдат преценени като електронни документи и възпроизвеждане на направени електронни изявления.

Особеният представител не оспорва, че ответникът е кандидатствал по електронен път и е бил одобрен за получаване на кредита, а оспорва фактическото предаване на заемната сума.

В съдебното заседание от 16.04.2025 г. е приета представената от ищеца разписка 2 за усвоена парична сума от 18.04.2018 г. Документът е относим към процесния договор и удостоверява усвояването на сумата от 1 500,00 лв. от ответника. Автентичността на разписката не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК. Направеното от особения представител оспорване се отнася до доказателствената стойност на документа, но не и до неговата истинност.

Преценена заедно с договора за кредит, погасителния план и останалите документи по кредитното правоотношение, разписката установява с необходимата пълнота, че кредитната сума е била предоставена и усвоена от ответника. Поради това възражението, че заемната сума не е получена, е неоснователно.

От договора за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. и извлечението от приложението към него се установява, че „Стик – Кредит“ АД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си срещу ответника по договор № 523271/18.04.2018 г. Вземането е достатъчно индивидуализирано чрез посочване на длъжника, номера и датата на договора и размера на задълженията.

Ищецът се легитимира като носител на процесните вземания.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не обуславя неговата действителност между цедента и цесионера. То има значение за противопоставимостта на прехвърлянето спрямо длъжника и за възможността той да изпълни с погасителен ефект на предишния кредитор. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършвал плащания на цедента след сключването на договора за цесия.

Наред с това уведомлението за извършената цесия е представено с исковата молба, препис от която, заедно с приложенията, е връчен на назначения особен представител на ответника. Връчването на съдебните книжа на особения представител поражда предвидените в закона последици спрямо представляваната страна.

Следователно ищецът е материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи и за спазването на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

От представените по делото договор и приложенията към него не се установяват основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Размерът на кредита, срокът, лихвеният процент, годишният процент на разходите, общият размер на задължението и погасителните вноски са посочени по ясен и разбираем начин.

Предявените по делото вземания не включват такси или допълнителни плащания, които да не са били включени в посочения годишен процент на разходите.

Погасителната давност не се прилага служебно, а само при направено от длъжника възражение. От съдържанието на отговора на исковата молба се установява, че 3 особеният представител е направил изрично възражение за погасителна давност по отношение на договорната възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Не е направено ясно и недвусмислено възражение за погасяване по давност на вземането за главница. Поради това съдът следва да разгледа възражението за давност само в заявените от ответника предели.

Ищецът е доказал, че ответникът е получил сумата от 1 500,00 лв. по договора за кредит. Не се твърди и не се доказва извършването на плащания за погасяване на главницата. Предвид липсата на надлежно заявено възражение за погасителна давност по отношение на главницата съдът не може да приложи давността служебно. Искът за главницата от 1 500,00 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Когато връщането на кредита е разсрочено на погасителни вноски с различни падежи, давността за включената във всяка вноска възнаградителна лихва започва да тече от падежа на съответната вноска. В случая цялата договорна възнаградителна лихва е начислена за периода от 18.04.2018 г. до крайния срок на договора 18.04.2019 г. Следователно последната част от вземането за договорна лихва е станала изискуема най-късно на 18.04.2019 г.

Течението на погасителната давност е било спряно по силата на закона за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Дори при съобразяване на посоченото спиране тригодишната давност за последната част от договорната лихва е изтекла значително преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 12.04.2024 г.

Ето защо възражението за погасителна давност е основателно и искът за сумата от 351,46 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, следва да бъде отхвърлен изцяло.

Претендираната сума от 1 569,38 лв. има характер на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не на самостоятелна договорна неустойка.

Вземането за обезщетение за забава възниква за всеки отделен ден на забавата и се погасява с тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно като обезщетение от неизпълнен договор по чл. 111, б. „б“ ЗЗД.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.04.2024 г.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението, поради което от тази дата давността се счита прекъсната.

Като се съобрази спирането на давностните срокове от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., непогасено по давност е вземането за обезщетение за забава, начислено от 03.02.2021 г. нататък. Всички вземания за обезщетение за забава, възникнали преди 03.02.2021 г., са погасени по давност.

Към 03.02.2021 г. крайният срок за погасяване на кредита е бил изтекъл и цялата 4 неплатена главница от 1 500,00 лв. е била изискуема. Поради това за непогасения по давност период обезщетението за забава следва да бъде изчислено върху цялата главница. Съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. годишният размер на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка, действащ от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, увеличен с десет процентни пункта, а дневният размер е една триста и шестдесета част от годишния размер. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК върху главницата от 1 500,00 лв. за периода от 03.02.2021 г. до 09.04.2024 г., обезщетението за забава възлиза на 534,59 лв. До този размер искът е основателен. За разликата над 534,59 лв. до претендираните 1 569,38 лв., или за сумата от 1 034,79 лв., искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането по давност.

Върху уважената главница от 1 500,00 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, 12.04.2024 г., до окончателното изплащане.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в производството по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и по отговорността за разноските, направени в заповедното производство.

Предявените искове са основателни за общо 2 034,59 лв. от претендираните 3 420,84 лв., или за 59,4763 процента от материалния интерес.

В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 792,08 лв., от които 50,00 лв. държавна такса, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 642,08 лв. възнаграждение за назначения особен представител на ответника. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 240.87 евро /471,10 лв./ разноски по настоящото производство.

В заповедното производство ищецът претендира разноски в общ размер на 168,42 лв., от които 68,42 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца 51.22 евро /100,17 лв./ разноски по ч.гр.д. № 2089/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. К., ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, на основание чл.