Решение № 433 от 11.06.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Благоевград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102571 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Ч. О., ЕГН **********, с адрес в гр.

*******, Ч. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ******, С. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ******, К. Б. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ******, Р. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, Н. П. Тошева, ЕГН **********, с адрес в гр. *****, Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ****** 1, С. С. К., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, Е. С. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, К. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, В. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ******, В. Г. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, Х. Г. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, Н. И. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, М. К. Р., ЕГН *****, с адрес в гр. *****, В. К. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, всички ищци чрез процесуалния им представител адв. Б. Б., с л. № ***5, с адрес на кантората в гр. ****** против И. С. К., ЕГН **********, с адрес в с. *****.

Предявени са при условията на обективно и на активно субективно съединяване положителни установителни искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от ****** Р., починала на 04.05.1977г. и земеделска реституция общо на 4/5 ид.част от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** (петдесет и седем хиляди сто петдесет и девет точка четиридесет и седем точка двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, общ. Благоевград, обл.

Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-464/15.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване Нива, с площ от 2000 кв.м. (две хиляди квадратни метра), десета категория, с административен адрес: село *****, община Благоевград, местност " ПРИ ЦВЕТК. ВОДЕН", с номер по предходен план: № 047023, при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Ищците твърдят, че са наследници на ****** Р. – бивш жител на гр. Благоевград, починала на 04.05.1977 г. Поддържат, че наследодателят им бил собственик на поземлен имот-нива с идентификатор ***. Навеждат, че процесният имот бил внесен в ТКЗС, като била предприета процедура по възстановяването на имота. Заявяват, че с Решение № 1

РЦ-12/29.01.2001 г. на ПК - Благоевград правото на собственост на наследниците ****** Р. върху процесния имот било възстановено. Сочат, че през месец август 2025г. били узнали, че ответникът И. К. се бил снабдил с Констативен нотариален акт № 131 от 02.07.2025г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК от нотариус *****, по силата на който бил признат за едноличен собственик на имота на основание давностно владение. Оспорват ответникът да е придобил собствеността върху 4/5 ид.ч. от имота на заявеното в Констативния нотариален акт основание - давностно владение, като в тази връзка излагат подробни доводи.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2026г., е изразил позиция за неоснователност на предявените установителни искове за собственост.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно (активно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците общо на 4/5 ид.ч. от процесния имот.

Предявените установителни искове са допустими.

Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на претендираните идеални части от процесния поземлен имот-нива, въз основа на релевирания придобивен способ. В настоящия казус ищците следва да установят, че са собственици общо на 4/5 ид.ч. от процесния имот, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от общия наследодател ****** Р. – бивш жител на гр.

Благоевград, починала на 04.05.1977 г. и земеделска реституция, осъществена с Решение № РЦ-12/29.01.2001 г. на ПК – Благоевград, както и да оборят легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 02.07.2025 г., издаден в полза на ответника И. С. К..

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищците трябва да установят визираните по-горе предпоставки, а ответникът – при условията на насрещно непълно доказване възраженията си, че процесният имотът бил владян и ползван явно и необезпокоявано единствено и само от него повече от 10 години, както и че ищците се били дезинтересирали от собствеността си.

Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От удостоверение за наследници на ****** Р., с изх. № 3008/14.08.2025г., издадено от Община Благоевград, се установява, че нейни наследници по закон са нейните пет деца, както следва ******.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на ****** Р. е в размер на по 1/5 ид. част за всяко едно от гореизброените петте му деца. Съответно след смъртта на ****** техните по 1/5 ид.част се разделят между техните наследници по закон, а именно ищците и ответника. Следователно ищците по делото не са преки наследници на ****** Р., а са нейни внуци и правнуци.

Става ясно по делото, че ответникът И. С. К. също не е пряк наследник на ****** Р., тъй като същият е неин правнук (син на сина – ***** П. К. на едно от децата й **** Г. К.а).

В конкретния случай няма спор, че имотът, предмет на делото, представлява земеделска земя (нива), като с влязло в сила на 27.02.2001г. Решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ***** с № РЦ-12, издадено от ПК-Благоевград на 29.01.2001г., е било възстановено правото на собственост на наследниците на ****** Р. върху процесния имот.

Предвид обстоятелството, че ищцовите претенции се базират именно на обсъжданото наследствено правоприемство, изходът от делото зависи от преценката на насрещните 2 възражения на ответника, че той е станал титуляр на процесните вещни права.

В тази връзка доводите на ответника, насочени срещу основателността на предявените искове, са ориентирани към обосноваване на позицията, че същият е придобил спорния поземлен имот въз основа на давностно владение, продължаващо повече от 10 години.

По този повод към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с № 36 от 02.07.2025 г., том Ⅴ, peг. № 6756, издаден по нот. дело № 777 от 2025 г. по описа на кантората на нотариус *****, с район на действие – районът на Районен съд – гр.

Благоевград. С него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е признал ответника И. К. за едноличен собственик на процесната нива, на основание давностно владение.

В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д.

№ 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС – всички по чл. 290 ГПК /в редакцията му до измененията с бр. 86 от 2017 г. на ДВ/), е абсолютно утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; затова в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори легитимационния ефект на констативния нотариален акт по визирания начин, се прилагат последиците от недоказването и съдът е задължен да зачете този ефект.

Изложеното по отношение на констативния нотариален акт важи в пълна степен и когато с него е удостоверено придобИ.ето по давност на съсобствен (сънаследствен) имот. Тогава лицата, на които се противопоставя актът, дори да са другите съсобственици (сънаследници), също са носители на тежестта да оборят констатациите на нотариуса, а субектите, които се ползват от него, не са длъжни отново да доказват владението си (вж. за такъв случай Решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г., I г. о. на ВКС).

Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.

1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.

Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. Според ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на 3 останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Следователно цитираният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 02.07.2025 г., с който ответникът И. К. е бил признат за собственик на основание давностно владение на процесната нива, го легитимира като такъв до доказване на противното от страна на ищците. Но от своя страна ответникът И. К. следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите наследници (включително и спрямо ищците по настоящето дело) намерението си да владее техните идеални части за себе си.

С цел оборване легитимационния ефект на констативния нотариален акт ищците са ангажирали гласни доказателствени средства (свидетелите *******а, които са живущи в с.