Протоколно определение № 122 от 28.04.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 122 гр. Варна, 28.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600131 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят Б. М. Т., редовно призован, явява се лично и с адв. С.

В. И. от АК - Варна, надлежно упълномощен от преди.

За Апелативна прокуратура - Варна се явява прокурор А..

АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства. Не правя искания за отвод.

ОБВ.Т.: Да се гледа делото, нямам нищо против състава на съда, секретаря и на прокурора.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. И.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам това, което съм изложил. Накратко, аз не си позволих пред първоинстанционния съд да коментирам обоснованото предположение за авторството на деянието и няма да ви отегчавам, това най-вероятно ще се решава по същество, но 1 запознавайки се с всички материали, които са събрани до настоящия момент искам да направя една вметка и отбелязване, че за този период от около два месеца са разпитани множество служители на кметство „Приморски“.

Обвинението на моят подзащитен е за това, че е упражнил влияние по отношение на служители на Дирекция „Обществен ред и контрол“. Към настоящия момент трябва да има яснота кои са тези служители. Всички знаем, че от материалите по делото става на въпрос за лицето С.Н., на който е издадено разрешение за поставяне на временен обект. Четейки неговите показания, той преразказва казаното му от упълномощения К.Н., и са в посока и насочени главно към кмета на „Приморски“. И тук остава въпроса за период от около 2 месеца защо никой от тези служители, които са разпитани – С., главния архитект С.Д. и т.н., никой не каза, че му е упражнявано някакво влияние или са се мъчили да има натиск върху него, за да се издаде това разрешително. Аз не съзрях такова нещо. Това е във връзка с обвинението и касае квалификация във вр. чл.26 от НК. Т.е. за един период от време органите на ДП трябва да знаят това влияние кога се е случило и с кои активни действия на обвиняемия. Аз не прочетох никъде в свидетелските показания, че някой ги е натискал по отношение на работата им, а пък камо ли в такъв период от време от неустановена дата до 6 март. Това до сега трябваше да се изясни по някакъв начин.

Това е по отношение на обоснованото предположение. ДП е отпочнато и са приложени СРС, т.е. трябваше да има яснота кои са тези служители. Дори към първоначалния момент на задържането, но най-вече към този момент.

Опасност от укриване никой не съзира и няма да ви губя времето да коментирам.

Да извърши друго престъпление. Друго престъпление е да влияе на свидетели срещу правосъдието. Ако говорим за възможност за контакт с тези свидетели то и към настоящия момент е с домашен арест, има си телефон, може да осъществи контакт с който и да е от своите колеги, но такива индиции няма, още повече да се укрият документи. ДП е изцяло и само във връзка с изявлението на Стефан Николов. Ние въртим около този човек и К.Н., който е неговия пълномощник. Кои документи да укрие? Те всичките преписки са приложени в ДП. Говорим само за влияние по отношение на този човек.

Такива нагласи и съмнения не излага никой от служителите, които са разпитвани.

На последно място, ние сме засегнали въпроса за семейния статус и положението в което се намира семейството. Съпругата му към настоящия момент не полага труд, имат невръстно дете. Представили сме доказателства пред първоинстанционния съд и при все този човек трябва да полага някакъв труд, дори и да не е в тази община, за да издържа семейството си. Ако се свеждат нещата до телефонни разговори и контакт със служителите, той беше два месеца под домашен арест, и никой не е казал, че комуникира с тях. Никой не излага такива твърдения. Затова моля за по-лека мярка за неотклонение.

2

Силите на защитата стигат за парична гаранция в някакъв разумен размер, за да може да бъде реално вносима и най-вече да полага труд и да се грижи и да помага на семейството.

ОБВ.Т.: Изцяло подкрепям това, което каза адв.И.. Искам да съм максимално полезен за семейството, защото предвид здравословното състояние на съпругата ми, става много трудно тя да поема грижите за малкото ни дете и предвид факта, че тя не работи, искам да съм максимално полезен.

АДВ.И.: Нещо само пропуснах да кажа. Защо си позволих такъв по голям коментар пред вас? Забележете показанията на Пламен Петков и на основния свидетел, който фигурира в обвинението, това е С.Н., и те всички са насочили силите срещу кмета. Това е нещо различно от неговото обвинение.

За да имаме натиск върху лица, трябва да знаем кои са тези лица.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, аз ще ви помоля да оставите жалбата без уважение и да потвърдите решението на първия по степен съд, отразено в протоколното определение от 23.04.2026 г., а именно по отношение на молителя да продължава да бъде активна мярката домашен арест. Съображенията ми за това са следните.

По моему обоснованото подозрение, че той е извършил престъплението, в което е обвинен, продължава да бъде активно и към днешна дата, без то да е разколебано по какъвто и да е начин. Това е първата предпоставка, а именно обосновано предположение в извършване на тежко умишлено престъпление.

И тя е налице.

Следващата променлива в алгоритъма, който в крайна сметка трябва да даде отговор на въпроса коя е адекватната мярка за неотклонение и следва ли да има такава, е това дали е налице опасност лицето да се укрие. По моему отговора е такъв, какъвто е намерил за правилен и първоинстанционният съд и наблюдаващия прокурор, а именно, че такава опасност по отношение на този молител няма.

На следващо място, налице ли е опасност той да извърши ново престъпление. Изцяло съм солидарен с позициите на първоинстанционния съд, който намира в мотивната част на определението си, че към настоящия момент съществува реална опасност от въздействие при събиране на доказателства при по-нататъшното разследване на престъплението, като за да стигне до този извод съдията от първоинстанционния съд се позовава основно на възможността за влияние върху лица, които са разпитани като свидетели или които биха могли да бъдат разпитани като свидетели от една страна и от друга страна, възможността по някакъв начин да се повлияе с оглед събирането на писмени доказателства. Колегата говори за един единствен случай. От това, което в кориците на делото има очевидно е, че съществува подозрение за една продължителна престъпна деятелност, която не се е изчерпала с едно единствено деяние. Като вземем предвид и обществената 3 опасност на тази деятелност и на дееца, който е заемал отговорно обществено положение, това натежава още веднъж в подкрепа на извода, че адекватната мярка за неотклонение е домашния арест.

Чест прави на колегата от окръжната прокуратура на наблюдаващия прокурор за неговото решение въпреки, че първоначално е искал мярката за неотклонение да бъде задържане под стража, и в крайна сметка когато окръжния съд взема по-лека такава, той да не протестира това решение на окръжния съд. Опитах се да се поставя на негово място, и в крайна сметка аз бих постъпил по абсолютно същия начин. Не за друго, а защото така бих защитил интересите на тези членове от семейството на молителя, които нямат вина за това той днес да е пред вас в качеството на обвиняем. Така или иначе и жена му и детето му имат нужда от него и той би бил по полезен ако е в домашен арест, от колкото ако е зад решетките.

ОБВ.Т.: Всяка една мярка по-лека от домашен арест би била оптимална за това да бъда максимално полезен за семейството си.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Въззивният съдебен състав, след като проведе тайното си съвещание, в което обмисли съображенията на частната жалба, заетите становища по нея от участниците в настоящото съдебно заседание, и след като взе предвид доказателствата по делото, приема следното:

С допустима частна жалба е сложено началото на съдебната процедура по чл.65, ал.8 от НПК в ДП №111/2026 година по описа на ОД МВР -Варна, по което на 07.03.2026 година като обвиняем за престъпление по чл.304б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, е привлечен Б. М. Т.. От 09.03.2026 година и понастоящем спрямо обвиняемия действа мярка за неотклонение домашен арест, контролирана с електронно наблюдение. Въпросът за законосъобразността на тази мярка е поставен от обвиняемия пред първоинстанционния окръжен съд, който с мотивирано определение, не е намерил основания да облекчи интензивността на процесуалната принуда.

На контрол за законосъобразност се поставя именно това определение, постановено на 23.04.2026 година по ЧНД №638/2026 година по описа на Окръжен съд- Варна.

В предмета на процедурата въззивният състав констатира, че първоинстанционният съд е взел обосновано и законосъобразно отношение по всички въпроси относно законността на продължаващия домашен арест.

На първо място този съдебен състав споделя извода на контролираната инстанция, че е налице обосновано подозрение в авторството на деянието, като освен доказателствата представени от държавното обвинение към момента на първоначалното вземане на мярка за неотклонение, прокуратурата е събрала и други фактически данни. На този етап гласните доказателства в показанията на свидетелите Н., К., Н., П., Д., Ж. и П., иззетите при обиска на обвиняемия веществени доказателства, както и данните от протокол за ВДС, 4 могат да убедят непредубедения наблюдател в съпричастността на Т. към престъплението, за което му е предявено обвинение. Това обвинение не е окончателно и затова възраженията на адв.И. в днешното съдебно заседание не могат да намерят по-подробен коментар.

Прав е окръжният съд в проведения анализ на данните по делото, че продължава да е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление в случай на мярка за неотклонение, която не ограничава правото му на свободно придвижване. Към принципно верните съображения на първата инстанция, въззивният състав добавя и своите аргументи за висока степен на обществена опасност на Т. от гледна точка на оценяемите обстоятелства по чл.56, ал.3 от НПК, разкрита чрез проведените действия по разследването след вземане на домашния арест. С показанията на свидетелите Н., П., Д. и Ж. се изяснява, че обвиняемият като директор на дирекция „Обществен ред и контрол“, няма отношение към дейността по строителния надзор и преместваемите съоръжения в район „Приморски“, но той пряко е извършвал такива действия спрямо необходимост от геодезическо заснемане във връзка с искано разрешение от С.Н. за поставяне на преместваем обект. На този етап са налице данни и за други действия на обвиняемия извън кръга на службата му, свързани с изготвяне на три броя ПУП, които също сочат на упоритост в преследване на материален интерес. Към негативните лични данни за дееца в аспекта на разискваната реалност на опасността от престъпление следва да се добавят и показанията на св.С.К., както и упоритостта при разследваната обективна проява, оценена през гласните доказателства и през веществените доказателствени средства.

Опасността от укриване не е съществувала при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, правилно не е била установена и на настоящия етап от разследването.

На разумния срок на домашния арест не могат да се противопоставят изтъкнатите от защитата социални причини. Семейната връзка и задължения на обвиняемия са факт преди времето на разследваното деяние, действително в случая има доминиращ интерес в грижата за детето и за здравословното състояние на майката, който се обезпечава именно с домашния арест.

Облекчаването на мярката за процесуална принуда само на това основание би влязло в конфликт с целите по чл.57 от НПК.