Решение № 1610 от 21.09.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1610

Враца, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - I състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА административно дело № 20267080700361 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. Б. И. от [населено място] ** чрез адв. Т. П., против Заповед за прилагане на ПАМ № 26-4635-000084/22.06.2026г. на полицейски инспектор в РУ Приморско, ОДМВР - Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочва се, че разпоредбата на чл.171, т.1, б З)ГГ) от ЗДвП не предвижда налагане на ПАМ за нарушение на чл. 140, ал. 1, предложение 1 от ЗДвП, каквото е посочено в заповедта. Твърди се, че законодателно са предвидени разпоредби, които задължават съответните държавни контролиращи и наказващи органи да уведомяват собственика/ползвателя на съответното МПС за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за служебно извършената дерегистрация. Едва след изпълнението на тези задължения от съответните органи може да се налага наказание за свързаните с това нарушения, както и да се прилагат спрямо водачите каквито и да са принудителни мерки. В случая администрацията не е изпълнила тези свои задължения, поради което жалбоподателят, който не е собственик, а само ползвател на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянията по чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – полицейски инспектор в РУ Приморско, ОДМВР - Бургас, редовно призован не се представлява в с.з. В Становище вх. № 2155/17.08.2026г., излага съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като счита че същото следва да бъде определено в минимално предвидения размер.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 10.07.2026 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 15.07.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 20.06.2026 г. на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 4659059 от мл. автоконтрольор в РУ - Приморско при ОДМВР - Бургас затова, че в [населено място], [улица]с посока на движение към [улица], управлява лек автомобил [Марка], модел 5, с рег. № [рег. номер], собственост на Б. И. Д., [ЕГН], като към момента на проверката автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за липса на задължителна застраховка гражданска отговорност. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На същата дата 20.06.2026 г. в 15:32ч. е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност за посочения в АУАН автомобил, видно от справка на Гаранционния фонда като застраховката е с валидност от 15:32 ч. на 20.06.2026 г. до 19.06.2027 г, 23:59 ч.

На 22.06.2026 г. е издадена оспорената в настоящото Заповед № 26-4635-000084 на полицейски инспектор в РУ – Приморско при ОДМВР - Бургас, с която на жалбоподателя И. на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“ /гг/ от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 4659059 от 20.06.2026 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, заверени копия от Справка от АИС Регистрация и Справка за нарушител/водач, писмо от Гаранционен фонд, Уведомление от гаранционен фонд, както и Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОДМВР – Бургас, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Приморско, чиято компетентност е установена от т. 1.9 на приложената по делото Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОДМВР – Бургас.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена, с оглед на което се налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Независимо от горното ЗППАМ е незаконосъобразна, поради постановяването ѝ в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ следва да са налице както към датата на нарушението, така и към датата на издаване на заповедта. По делото са представени доказателства удостоверяващи, че жалбоподателят е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите още в същия ден – денят на установеното с АУАН нарушение, с начална дата и час на покритие от 15: 32 ч. на 20.06.2026 г. до 23:59 ч. на 19.06.2027 г., което показва, че противоправното поведение вече е преустановено и предполага, че регистрацията на автомобила е възстановена по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ. Нарушението се явява преустановено към датата на издаване на оспорената заповед и съответно към датата на налагане на принудителната административна мярка–22.06.2026 г. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) ЗДвП обективно не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват, в какъвто смисъл е константната практика на ВАС. След като към датата на издаване на оспорената заповед има сключена застраховка ГО с дата 20.06.2026 г. и служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, то отсъства основанието за прилагане на оспорената ПАМ. От датата на нарушението и констатирането му в АУАН /20.06.2026 г. / до датата на издаване на оспорената заповед /22.06.2026 г./ нарушението е отстранено. Отстраняването на нарушението преди прилагане на ПАМ лишава от основание тази ПАМ, чиято цел е да преустанови нарушението. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая от доказателствата по делото безспорно се установи, че към датата на издаване на заповедта, И. не е имал описаното неправомерно поведение – управление на нерегистриран по надлежния ред автомобил, тъй като служебно прекратена регистрация на същия по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, е възстановена служебно при предоставените данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ, както и с представената от него валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заверено копие от която е приложено по делото /л. 12/. Предвид на изложеното и възраженията на оспорващия в тази насока са основателни.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменена.

Независимо от горното, съдът намира че следва да обсъди и останалите възражения на процесуалния представител на жалбоподателя.

С изменението на ЗДвП в ДВ бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл. 171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. з) гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че жалбоподателят И. е извършил нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените там дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 09.06.2026г. Според цитираната разпоредба (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3239c03-88dc-43b1-bbc5-56f84fd19755