Решение № 1785 от 20.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110101108 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.22 от ЗПК и чл. 55,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Й. К. твърди, че между него и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/ *** г. за сумата от 1000 лева, при ГЛП от 36 % и ГПР 42.58 % със срок на погасяване пет месеца. Сключен бил и Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/ *** г. , по силата на който е получил заем от 950 лева, при ГЛП от 36 % , ГПР 42.58 % и срок на погасяване от 24 месеца. Заявява, че сумите са изцяло погасени и че има надплащане за възнаградителни лихви, неустойки и други такси, уговорени в договорите за кредит, тъй като последните са недействителни. Твърди, че е следвало да върне само чистата стойност на кредитите, като излага подробни съображения за нарушени императивни законови разпоредби, водещи до недействителност. При евентуалност заявява нищожност на клаузите, предвиждащи неустойки.

Навежда, че е заплатил без основание суми във връзка с възнаградителните лихви, неустойките и други такси, уговорени в Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/ *** г. и Договор за потребителски 1 кредит предоставен от разстояние № ***/ *** г. Моли съда да признае за установено, че двата договора за потребителски кредит са недействителни.

При евентуалност моли да се признае за установено, че клаузите относно неустойка, договорна лихва и такси са нищожни. Моли съда да осъди ответника да му заплати недължимо платените суми в размер на по 50 лева във връзка с двата процесни договора. Претендира разноски.В съдебно заседание не се явява. Пълномощникът му депозира писмено становище, с което прави искане за изменение на исковете по чл. 55,ал.1 от ЗЗД в посока тяхното увеличаване. Поддържа претенциите си.

Ответникът «С. - К.» АД оспорва исковете, като неоснователни. Счита, че договорите са действителни , включително относно оспорените отделни техни клаузи. Излага подробни съображения и моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка:

С договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/*** г. сключен между ищцовото дружество и ответника на последния е предоставен кредит в размер на 1000 лева, при лихвен процент по кредита- 36% и ГПР 42,58%, със срок на погасяване 5 месеца. Предвидено е обезпечение / чл.17 от договора/, което може да бъде дадено по два начина- чрез поръчител или банкова гаранция, при условия за това разписани в раздел V „ Обезпечения“. В чл.27 от договора се предвижда заплащане на неустойка, ако не се изпълни задължението по чл.17. Сключен е и втори договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/*** г. за сумата от 950 лева, при ГЛП 36% и ГПР 42,58 % със срок на погасяване 24 месеца, задължение за осигуряване на обезпечение по начините предвидени в раздел V „Обезпечения“ и предвидени неустойки при неизпълнение съгласно раздел VIII„Неустойки“. Приети са СЕФ и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние уреждащи отношенията между „С. - К.“ АД и потребителите отнасящи се и до двата договора за кредит. Приобщени са погасителни планове ,като приложения към двата договора и платежни нареждания за преведени заетите суми.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава заключение, че ГПР по първия договор № ***/*** г. е формиран без да се включва размера на задължението на 2 кредитополучателя да заплати неустойка, която възлиза на 491,19 лева.

Годишният процент на разходите по договора за кредит № ***/*** г. е формиран без да е включено задължението за заплащане на неустойка, чийто размер възлиза на 2693,97 лева. Ако към ГПР се включи неустойката, предвидена и в двата договора за кредит, то ГПР по първия договор ще бъде в размер на 612,55% , а по втория договор за кредит- 628,75%. Ако към разходите по кредита се включат освен неустойката също и разходите за събиране на просрочени вземания и таксата за изпращане смс-и за изпращане на текстово съобщение, по първия договор ГПР ще бъде 4285,46%, а по втория- 588,20%. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от приложените по делото договори за потребителски кредит предоставени от разстояние № ***/*** г. и № ***/*** г. се установява, че по искания на ищеца между него и ответното дружество са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ответникът като небанкова финансова институция е предоставил кредити при условия и срокове, предвидени в договорите и приложимите към тях Общи условия. Ищецът е предявил при условията на обективно съединяване два главни установителни иска, с които иска съда да приеме за установено, че процесните два договора за потребителски кредит са недействителни поради нарушение на императивни законови разпоредби. Безспорно от съдържанието на процесните договори става ясно, че се касае за договори за потребителски кредит, към които приложими са разпоредбите на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Договорите са с идентично съдържание и в тях се предвижда обезпечение на кредита, което следва да се предостави по избран от кредитополучателя начин- чрез поръчител или чрез банкова гаранция /чл.1,ал.9/.

В чл.17 от раздел V «Обезпечения» е записано, че поръчителят следва да отговаря на предвидените изисквания в Общите условия и да се одобри от кредитора. Разпоредбата на чл.17,ал.2 от Раздел VIII на ОУ «Обезпечения» към 3 която договора препраща предвижда условия към поръчителите- минимален осигурителен брутен доход 1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, наблюдения и др.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доходите си за 6 месеца преди издаването и, като това са допълнителните изисквания. Основните изисквания са описани в чл.17,ал.1 от ОУ и те засягат минималната възраст на поръчителя- 21 години,гражданство, постоянно местоживеене, осигурителен статус, наличие на трудово или служебно правоотношение и др. Банковата гаранция също следва да се предостави в 3 -дневен срок от подписване на договора и условията към този вид обезпечение са разписани в чл.22 от ОУ. В ОУ са предвидени лихвите, таксите и другите разходи, като конкретно видовете и размерите на таксите са разписани в чл.29 от ОУ. Според тази разпоредба потребителят дължи различни видове такси, между които такива за продължаване на договора, за разходи за събиране на просрочени задължения, за разходи за превеждане на заема по банкова сметка, за изпращане на съобщения и др. такси и комисиони в размер, указан в Тарифа. Размерът на дължимите неустойки в случай на непредставяне на обезпечение и условията за начисляването и са разписани в чл. 45 -47 от раздел XV »Неустойки» на ОУ , като освен в ОУ са предвидени и в раздел VIII от договорите- чл. 26-29 от тях.

Анализирайки съдържанието на цитираните по-горе разпоредби на договорите и ОУ предвиждащи заплащането на неустойки, ако не се осигурят предвидените в договора обезпечения съдът счита, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП, тъй като очевидно са договорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя.Следва да се отбележи, че с неустойката се санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което задължение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Според задължителните постановки на Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д.

№1/2009 г. на ВКС, т.3, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката противоречи на присъщия и 4 характер да обезщетява и обезпечава изпълнението на задължението, като в случая длъжникът се санкционира предварително за това, че не е предоставил обезпечение на своето задължение. Отделно от горното изискванията за предоставяне на обезпечение са договорени по начин, на практика неизпълним за длъжника, който е прибегнал до услугите на дружество предоставящо т.нар.

»бързи кредити». Поставените условия за осигуряване на поръчители, които да отговарят на посочените условия в тридневен срок от подписването на договора, или на банкова гаранция в същия тридневен срок при описаните изисквания в чл.22 от ОУ са на практика неизпълними за средностатистическия потребител на «бързи кредити». Изложеното води до извода, че с неустоечната клауза се цели неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като поставяйки неизпълнимите към длъжника условия той предварително е бил наясно, че ще получи определената сума. Кредиторът не е изпълнил задължението си да направи оценка на платежоспособността на кредитополучателя преди отпускането на кредита и да поиска предварително обезпечение в зависимост от резултатите, а договаря плащането на неустойка, ако не се представи обезпечение след сключването на договора. Видно от съдържанието на договорите и приложенията към тях и по двата договора е предвидено неустойката да се внесе разсрочено на погасителни вноски, съвпадащи с вноските по кредитите и формиращи размера на отделните погасителни вноски, което води до извода, че това е скрита печалба на кредитора , която би следвало да се включи в годишния процент на разходите. Горното не е направено, като видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, кредитирано от съда като компетентно и обосновано, ако неустойката се включи в ГПР, по първия договор ГПР ще бъде 612,55%, а по втория договор ГПР ще бъде 628,75%.

Предвиденият максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК е не повече от 5 пъти размера на законната лихва , а посочените по-горе размери надвишават дванадесет пъти размера на законната лихва, което съгласно императивната законова разпоредба на чл.19,ал.5 от ЗЗД води до нищожност на клаузите от договорите касателно договорения ГПР. Нищожността на клаузите досежно ГПР влекат след себе си и нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Горното води до извода за недействителност на договорите 5 според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, респективно до това, че кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита / чл.23 от ЗПК/. По тези съображения исковете за признаване на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/*** г. и на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/*** г. за недействителни следва да бъдат уважени. С оглед уважаване на главните искове съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените искове за признаване нищожност на отделни договорни клаузи по двата договора за потребителски кредит предоставен от разстояние.