Определение № 1756 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002902270 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, чрез юрисконсулт А. С., обжалва решение № 300 от 12.07.2024 г. по в.т.д. № 219/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 17.1.2024 г. по т.д. № 7/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Т. П. Б., представляван от неговата майка и законен представител С. Е. П., сумата над 20 000 лв. до присъдената сума 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане и сумата над 6 358,34 лв. до присъдената сума от 12 716,68 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за операция, лечение и болничен престой в болница „Американ“ Турция, причинени от ПТП на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба сочи основания за отмяна на решението на въззивния съд, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част.

Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК като според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Счита, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди при неотчитане на всички релевантни обективни критерии за справедливост е основание за допускане на касационно 1 обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?

Излага съображения, защитавайки тезата, че икономическият принос на увредения за семейството и обществото е обективен критерий, който е от значение за определяне на точния размер на следващото се обезщетение.

Според жалбоподателя болката и страданието от телесни увреждания не могат да бъдат овъзмездени с определена сума пари. Излага подробни съображения.

2.При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

3.Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

Счита, че по поставените правни въпроси е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се противоречие на постановеното въззивно решение с: ППВС 4/23.12.1968 г.; решение № 93/23.06.2011 г. на по т.д. 0566/2010 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 73/27.05.2014 г. по т.д.№ 3334/2013 г. на ВКС, I I т.о.; решение №

114/03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 101/03.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 4/03.08.2015 г. по т.д. № 40/2014 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г.

2 на ВКС, II т.о.; решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС; решение № 223/13.04.2017 г. по т.д. № 2273/2015 г. на ВКС, II т.о.

Освен това сочи наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Правните въпроси се явявали от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото разглеждането им допринасяло за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика в обжалваното решение, която евентуално ще бъде премахната по пътя на касационно разглеждане на делото по същество.

Приносът в тълкуването щял да осигури разглеждане и решаване на настоящето дело според точния смисъл на законите и щял да създава съдебна практика по прилагането им, което формирало общо правно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Т. П. Б., представляван от своята майка и законен представител С. Е. П., чрез адвокат Е. Е., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Адвокат Е. претендира разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с въззивна жалба от застрахователя, който е обжалвал решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в частта над присъдените 20 000 лв до 45 000 лв, която сума жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищеца Т. П. Б., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 6 358,34 лв до присъдения размер от 12 716,68 лв, обезщетение за имуществени вреди, които вреди са причинени на пострадалия в пътно-транспортно произшествие, реализирано на 07.09.2020 г. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на пострадалия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв до 50 000 лв решението на въззивния съд не е обжалвано.

Въззивният съд е приел, че ищецът е пострадал, като е претърпял 3 неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, получени като пряка и непосредствена последица в резултат на ПТП, реализирано на 07.09.2020 г.

Въззивният съд е възприел, че въззивната жалба на застрахователя обхваща нарушение на материалния закон съгласно чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и обосноваността на първоинстанционното решение. Предвид изложените оплаквания, въззивният съд е приел, че между страните пред първоинстанционния съд е установено, че застрахователят на основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, отговаря за вредите, причинени от водача на автомобила при неговото управление в ПТП на 07.09.2020 г. на автомагистрала „Марица“.

Прието е установеното от първоинстанционния съд, че водачът на автомобила е извършил виновно и противоправно деяние, както и конкретният механизъм на пътно-транспортно произшествие. Също така, с оглед на обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ищеца за разликата над 45 000 лв до 50 000 лв, с оглед уваженото възражение за съпричиняване, направено от застрахователя, са възприети изводите на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване в размер на 10 %. Възприет е изводът, че съпричиняването е причинено от неправилно използване на обезопасителна система за превозване на деца, поради неправилно закрепване на столчето към седалката на автомобила и поради непоставяне или неправилно поставяне на предпазни колани на детето в столчето, както и че уврежданията на Т. не биха се получили, ако би бил закрепен по правилен начин в детско столче, столчето не би се отделило от купето на автомобила и не би получил термичните изгаряния, подробно описани, както и линеарни фрактури в областта на черепните кости.

Контузиите в областта на мозъка, корема, охлузванията на главата биха могли да се получат и при правилно поставяне на столчето. Определено е, че майката като законен представител не е спазила разпоредбите на чл. 137 в и чл. 137 г от ЗДвП, като не е осигурила правилно поставяне на обезопасителните системи, пътувайки с детето и това е обусловило извод, че е налице съпричиняване, като следващото се обезщетение следва да се намали с 10 %.

Въззивният съд е взел предвид, че Т. П. Б., малолетен, действащ чрез 4 своята майка и представител, е предявил пред съда иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от нанесените му телесните увреждания.

Съдът е установил вида на уврежданията, както и че същите са в причинна връзка със соченото пътно-транспортно произшествие. С оглед приетата по делото СМАТЕ въззивният съд е приел, че бебето на 6 м (пострадалото лице, ищец пред първоинстанционния съд) е пострадало при описаното ПТП и е получило следните увреждания: термични изгаряния трета степен в лява коремна област, задна повърхност на ляв долен крайник и ляво стъпало.

Наличие на екскориации в областта на главата, наличие на линеарни фрактурни линии в областта на черепните кости-фронтална и париетална, контузия на мозъка, контузия в областта на корема. Установените и описани в медицинската документация травматични увреждания отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и действието на горещи химически течности и могат да бъдат получени при процесното пътно-транспортно произшествие. Прието е, че непосредствено след хоспитазицаията на 07.09.2020 г. било проведено интензивно лечение и мониторинг на жизнените показатели на детето. На 11.09.2020 г. детето било постъпило в Клиниката по пластично-възстановителна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив, където на 17.09.2020 г. била извършена ексцизия и свободна кожна пластика на 7 % от доразалната повърхност на ляво ходило, ляво бедро, подбедрица и абдоминалната област, с донор – дясно бедро и дясна подбедрица (т.е. взети тъкани от дясното бедро и дясната подбедрица). На 05.10.2020 г. детето било постъпило повторно в Клиниката по пластично възстановителна хирургия по повод отхвърляне на част от трансплантите след свободна кожна автотрансплантация. На 07.10.2020 г било извършено щателно почистване на хипогастриум-коремна област и двата долни крайника и хирургична обработка на раните.

На 28.09.2022 г. детето било постъпило в болница „Американ“ – Турция в клиника по пластична, реконструктивна и естетическа хирургия, където била извършена оперативна интервенция Z-пластик по повод уплътняване на кожата в доразалната област на лявата колянна става, за да се преодолее невъзможност детето да си разгъне коляното в пълен обем. Прието е, че това хирургично лечение в посочената болница в Турция е било необходимо и изпълнено по всички алгоритми на медицинската практика. Възприети са 5 изводите на вещото лице, че лечението след термични изгаряния, трета степен е с много рискове като: отхвърляне на донорния участък, инфекция, сепсис, оформяне на бридове и участъци от груба кожа. Това оперативно лечение било наложително с оглед очакваните усложнения и отхвърляне на част от донорска кожа, по-късно и оформяне на брид в областта на задколянната ямка от външната страна и невъзможност детето да си разгъне коляното в пълен обем. Освен оперативното лечение е имало и продължително лечение в домашна обстановка, с полагане на грижи от страна на близките и след изписване от болничното заведение. С оглед показанията на свидетелите, въззивният съд е направил извод, че по време на домашното лечение детето е търпяло множество неудобства, свързани с направата на превръзки на засегнатите места, болки и сърбеж на кожата.