Решение № 881 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330116843 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищцата А. К. Р., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., иск за прогласяване като нищожна клаузата от договор за кредит № ********/ 18.01.2023 г., обективирана в глава VI и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга ФАСТ в размер на 240 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ********/ 18.01.2023 г., по силата на който на лицето бил предоставен заем в размер на 600 лева, при фиксиран ГЛП- 40, 90 % и ГПР- 48, 66 %. Съгласно глава V от договора на клиента се предоставила услугата ФАСТ- право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, за която според глава VI се предвиждало възнаграждение в размер на 240 лева.

Кредитът бил усвоен, но тази такса не се дължала. За да заобиколят изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика за поставяне на кандидатстващите за кредит лица изискванията, на които не могат да отговарят- поръчителство при неизпълними условия или банкова гаранция. При неизпълнение се предвиждали санкции- 1 заплащането на неустойки или такси за услуги. Така небанковите финансови институции си осигурявали допълнителна печалба, която била калкулирана във възнаградителната лихва.

При преценката за действителността на таксата следвало да се вземе предвид принципът на справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Възнаграждението за допълнителната услуга било размер на близо половината от стойността на отпуснатия кредит. Това било източник на допълнителна печалба, като таксата не зависела от вредите от неизпълнението. Тя се кумулирала към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което пък влизало в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави.

Възнаграждението за закупената услуга било в нарушение на изискването за добросъвестност и представлявало допълнителна печалба за кредитора в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Печалбата и разходите на търговеца трябвало да са включени във фиксирания лихвен процент, чийто стойности обаче не отговаряли на действителните параметри по договора. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за таксата по допълнителната услуга. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че ищецът изявил желание да закупи допълнителната услуга „Фаст“ и да се възползва от нея. Това обаче била незадължителна услуга, като закупуването й не било задължително условие за отпускане на кредита. Услугата не противоречала на добрите нрави, а била израз на свободната воля на договаряне между страните. Ищецът имал цялата преддоговорна информация и се съгласил с условията, като бил наясно с тях още изначално при кандидатстването за кредит. Допълнителните услуги не нарушавали разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не били част от ГПР. С тях не се прикривали разходи, а те били свързани с желанието на клиента и нуждите на клиента.

Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се и разноски. В с.з. страната не се явява, но пълномощникът й също взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен потребителски кредит № ********/ 18.01.2023 г., при следните условия: сума- 600 лева, срок- 11 месеца, ГПР- 48, 66 %, ГЛП- 40, 90 %, обща сума по кредита- 715, 89 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“- 240 лева.

Като писмени доказателства са представени договор за паричен заем, погасителен план към него и общите условия по кредита, както и стандартен европейски формуляр.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е 2 небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за допълнителна услуга „Фаст“, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

В чл. 15.1. от ОУ е записано, че всеки клиент, който е закупил допълнителната услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит, преди останалите, които не са закупили тази услуга, в рамките на 1 час от постъпване на искането. Изрично е посочено, че услугата се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не означава, че клаузата не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Макар и оформена като „допълнителна услуга“ по договора, със самостоятелен характер, която не е задължителна, тази услуга по естеството си е свързана с усвояването и управлението на кредита. Правото на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- побързо разглеждане на искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, побързото оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има, което обаче е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че по делото ответникът не доказва, че именно в рамките на фиксирания един час от постъпване на искането финансовата 3 институция е разгледала заявката на ищеца и е дала становище, т.е. не се установяват предпоставките за начисляване на подобна такса.

Предвид горните съображения, възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“, която реално е такса по кредита предвид естеството си и представлява допълнително плащане, следва да бъде включена в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тази сума към високия лихвен процент ще оскъпи кредита с много и така ще се надвиши значително границата от около 50 %, при посочен ГПР от 48, 66 %. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради нищожността им предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи тяхното изпълнение.

В заключение се налага извода, че искът е основателен, като по договора се установи наличието на нищожна клауза поради противоречието й със закона и добрите нрави, което води като последица до уважаване на предявената претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановява на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., от една страна и А. К. Р., ЕГН: **********, от ************************, от друга, че е нищожна клаузата от договор за кредит № ********/ 18.01.2023 г., обективирана в глава VI и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга ФАСТ в размер на 240 лева, 4 като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал.

4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., да заплати на А. К. Р., ЕГН: **********, от ************************, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: