Решение № 4188 от 22.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4188 гр. *, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110107304 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. М. К., ЕГН **********, с адрес: село * срещу К. Д. А., ЕГН **********, с адрес: град *, и П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: град Р*, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик, въз основа на придобивна давност, на 1/2 идеална част от жилище, представляващо Апартамент № 48, находящ се в град *, построен върху държавна земя, който имот е бил закупен от * Г. П., ЕГН **********, починал на 23.10.2022 г., чрез Договор за покупко-продажба № */12.11.1983 г., том *, състоящ се от три стаи: кухня трапезария, баня, тоалет, две антрета, със застроена площ от 82,81 кв.м., ведно с таванско избено помещение № 48 и 1,4263 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор * по кадастралната карта на гр. *“, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху 1/2 идеална част /за всеки ответник по 1/4 ид. част/ от гореописания недвижим имот.

Ищцата е изложила твърдения, че повече от тридесет и пет години е била във фактическо съжителство с лицето * Г. П.. Впоследствие, през 2022 г., * П. починал, като оставил за свои наследници по закон едноутробна сестра и еднокръвен брат – ответниците по делото. В периода от 1987 г. до 2000 г. двамата живели в апартамент и вила, находящи в се в град *, собственост на * Г. П.. Живели и в собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в село *. Преди смъртта си * П. се разпоредил със собствения си вилен имот, находящ се в град *, а жилището, представляващо апартамент № 48, с административен адрес: град *, ж.к. „*, * П. бил закупил с Договор за покупко - продажба № */12.11.1983 г., том *. Предвид обстоятелството, че покупко – продажбата била осъществена по време на брака му, сключен през 1982 г. в град *, с * П.а, руска гражданка, приложим по отношение на собствеността бил режимът на съпружеска имуществена общност.

1

Твърди се в исковата молба, че двамата съпрузи /* и */ били във фактическа раздяла, считано от 1987 г. От съвместния си брак нямали общи деца. * П.а починала на 05.03.2008 г., за което обстоятелство бил издаден български Акт за смърт № */10.02.2021 г. от Община *, Район „*“.

Изложени са подробни твърдения от ищцата относно съвладението на процесния апартамент, находящ се в град *, след 1987 г., продължаващо от нейна страна и към настоящия момент. Същото било непрекъснато и необезпокоявано, а фактическата власт от ищцата върху имота била упражнявана заедно и без противопоставяне от страна на * П..

Ищцата разполагала с ключове за имота, държала го и полагала грижи, като го е стопанисвала като свой със съзнанието, че е съсобственик, в резултат от фактическото си съжителстване със * П. през цялото това време до смъртта му.

Ищцата се е позовала с исковата молба на отмяната на гл. II от ЗСГ /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./, посредством която, считано от 1990 г. било допуснато придобиване на недвижими имоти по давност. Инвокира твърдения относно наличие на повече от десет години от датата на смъртта на * П.а, през 2008 г., през който период съвладяла непрекъснато и несмущавано частта от съсобствеността върху процесния имот, като за периода от 1990 г. до 2022 г. не е губила, нито е била отстранявана от съвладението на имота.

Владението на ищеца не е било прекъсвано, нито друго лице е владяло частта от СИО на бившата съпруга на * П. - * П.а. Твърди се, че С. К. участвала в погасяването на заема за имота и е поемала всякакви разходи за подобрения в него, както и такива по запазването му, общо с фактическия съжител * П..

На последно място, ищцата излага твърдения относно смяна на ключалката на процесния апартамент в нейно отсъствие, без нейно съгласие и без предупреждение от страна на ответниците.

Отправя искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 105, том II, рег. № 5742, дело № 305 от 31.08.2023 г. на Нотариус Борис Василев.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата К. Д. А., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че процесният имот не е бил придобит в условията на СИО, а ищцата не е упражнявала владение върху същия. Починалият брат на ответницата К. А. предоставил ключ на сестра си преди повече от 15 години, с оглед полагане на грижи за процесния имот, с намерението да й прехвърли последващо собствеността чрез дарение. В рамките на годината, два или три пъти, починалият идвал в процесния имот само да пренощува, като се е обаждал на сестра си, която го посрещала и се грижила за него. Имало случаи, когато ищцата го е съпровождала. Починалият * П. сменил адреса си, като отишъл да живее на съпружески начала с ищцата, като това се случило преди узнаване от негова страна, че съпругата му * П.а е починала. Относно твърденията на ищцата за смяна на патрона на входната врата на процесния апартамент с цел неправомерен, не по установения законен ред, достъп и владение на имота твърди, че не отговарят на истината.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника П. Г. П., в който се изразява становище за неоснователност на претенцията на ищцата.

Изложени са подробни съображения в тази насока, в т.ч. и с оглед липсата на доказателства, от които да е видно, че бракът между * Г. П. и * П.а е бил прекратен поради смърт на единия от съпрузите. Недоказани били и твърденията относно липса на родени деца от брака им, както и че ищецът е владял и ползвал непрекъснато процесния имот, тъй като през последните 10-15 години * П. не е живял в имота си в град *, а обичайно 2 пребивавал в имота - собственост на С. М. К. в село Равна, Община Провадия. Преди заживяването там двамата с ищцата са живели във вилата му в град *, т.е. не било налице изпълнение на фактическия състав за придобивна давност спрямо ищцата. Излага твърдения относно намерение на ищцата да владее имота скрито от ответниците, в качеството им на наследници по закон, предвид неуведомяването на П. П. за смъртта на брат му. Твърди се, че С. К. била само държател на процесния апартамент и то само приживе на съжителя й, т.е. липсвало владение. До смъртта на * П. апартаментът е бил негова собственост (макар липсата на безспорни доказателства за смъртта на съпругата му), като по силата на наследствено правоприемство възникнала съсобственост между двамата ответници. Счита, че опита за завладяването на идеалните части на съсобствениците, както и промяната в намерението на държателя, който е трето на съсобствеността лице, се състояли в извършване на фактически действия, които го обективират и манифестирането им пред съсобствениците.

В настоящия случай, липсвали доказателства в този смисъл, като декларирането на имота на името на ищцата и заплащане на данъци са задължения, произтичащи от данъчното законодателство и пр. Съгласно твърденията, изложени в исковата молба, било видно, че не е налице отнемане на владението от страна на собственик. На следващо място, твърди, че макар и неформирано като петитум искането на ищеца не било индивидуализирано. Не била налице възможност за „реално“ предаване на 1/4 ид. ч. от съсобствен имот /в случай, че бъде установено, че ищцата е собственик на процесния имот/, тъй като същият не може да бъде реално поделен между всеки от съсобствениците.

В открито съдебно заседание ищцата лично заявява, че била във фактическо съжителство със * Г. П. от 1987 г., като до 2000 г. повече той ходил при нея в село *, защото и двамата работили, след което заживял при нея в нейния имот в селото. Твърди, че заедно с починалия се грижели за апартамента, че му дала половината пари за някои уреди, както и средства, за да изплати жилището. Ищцата сочи, че * Г. П. се е чувал от време на време със сестра си, но тя не е имала ключ за апартамента, а след смъртта му сменила ключалката и й поискала всички негови документи, като заявила, че е наследник.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, като излага подробни съображения за нейната основателност, чрез осъществен подробен анализ на събрания в производството доказателствен материал.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответницата К. Д. А., чрез процесуалния си представител, иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В открито съдебно заседание ответникът П. Г. П. моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № * от 12.11.1983 г., * Г. П. е придобил правото на собственост по отношение на новостроящо се жилище номер *в град *, жк „*“, бл. 66, ет. 9, с площ от 82,81 кв.м.

Видно от Удостоверение № *от 30.03.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Информационно и административно *“ при Община *, * Г. П. е бил в брак с лицето * П.а, ЕГН **********, починало на 05.03.2008 г.

Съгласно приетия като писмено доказателство по делото Личен регистрационен картон на * П.а, същата е била в брак със * Г. П., съгласно Акт от 1982 г., както и е имала две деца, родени преди посочения брак.

По делото е приобщено Удостоверение за наследници изх. № * от 30.06.2023 г. на * Г.

3

П., ЕГН **********, починал на 23.10.2022 г., като видно от същото последният е оставил следните наследници по закон: К. Д. А. – едноутробна сестра и П. Г. П. – еднокръвен брат.

От Писмо рег. № * от 07.09.2023 г. на Дирекция „Местни данъци“ при Община * до ищцата се установява, че за процесния имот е подадена декларация от лица, които се легитимират като собственици по наследство с документ за собственост.

Приобщен по делото е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *от 31.08.2023 г. на Нотариус Б* съгласно който ответницата К. Д. А. е призната за собственик на основание давностно владение по отношение на ½ идеална част от процесния недвижим имот. Приобщен по делото в цялост е препис от нотариалното дело, образувано по повод издаване на посочения нотариален акт, както и декларации по чл. 14 ЗМДТ от К. Д. А. по отношение на процесния имот от 06.06.2023 г. и от 07.09.2023 г.

Приети като писмени доказателства по делото са Писма рег. № * от 25.04.2024 г. и рег.

№ * от 07.05.2024 г. от Заместник – директор на ГДГП, съдържащи записи на данни за преминавания през ГКПП на Република България на ответницата К. Д. А. за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2024 г., както и Становище от ответника П. Г. П. до Директор на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община * от 22.08.2023 г., в което същият е заявил, че ответницата К. Д. А. не е своила процесния имот.

По делото са приобщени спестовна книжка на ищцата, Молба вх. № *-*от 26.09.2023 г. от последната до *РУ МВР – *, в която същата е заявила неправомерен достъп до процесния апартамент от страна на ответницата К. Д. А., както и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 22.11.2023 г. на Прокурор при ВРП, съгласно което преписка № 16493/2023 г., образувана по посочената молба от ищцата, е била прекратена поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелката * твърди, че познава ищцата и починалия * Г. П. от дълги години, като същите живеели заедно от 1987 г. – 1988 г. и били съседи с нея в село *. Заявява, че до 2002 г.