Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 233 от 10.06.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1441/2026
Вид
Решение № 233
Подписан
10.06.2026
В сила
12.10.2026
Състав
Росен Чиликов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Стара Загора, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20265530201441 по описа за 2026 година Обжалвано е наказателно постановление № 24 -2600086 от 23.04.2026 година на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се , че не е извършено административно нарушение и алтернативно претендира за приложение на чл. 415 В КТ – маловажност на нарушението.

Жалбоподателят редовно призован не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

Въззиваемата страна чрез юриста Йорданов взема становище, че жалбата е неоснователна и пледира съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно 1 нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на 12.03.2026 г.в 16.30 часа на обект

******************** „ стопанисван от „ ***********Д със седалище град ***** в качеството си на работодател към момента на проверката не държи на разположение на контролните органи Дирекция „ Инспекция по труда „ в обекта поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време въведено със Заповед № 2/28.02.2026 г., а именно поименен график за месец Март 2026 г. и месец Април 2026 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Б. Г. / актосъставител / ,Заповед № 2/28.02.2026 г..

Посочената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и въз основа на посочените доказателствени средства съдът я приема за безспорно доказана.

При така посочената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на чл. 403 А, ал.

1 КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложил имуществена санкция в размер на 800 евро.

Жалбоподателят „ ***********Д има качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.

В конкретния случай не е изпълнил задължения произтичащи от чл. 403 а, ал. 1 КТ – да държи на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено 2 сумирано изчисляване на работното време въведено със Заповед № 2/28.02.2026 г., а именно поименен график за месец Март 2026 г. и месец Април 2026 г.

Тези задължението за работодателя са абсолютни и безусловни.Никакви обстоятелства не го освобождават от това задължение в това число и обстоятелството, че служителят работи от няколко дни, каквито доводи навежда.

След като не е предприел дължимите активни действия жалбоподателят чрез бездействие е извършил деяние представляващо администртивно нарушение, с което е осъществил състава на чл. 403 А, ал. 1 КТ .

По силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 403 А, ал. 1 КТ АНО носи ЮЛ– работодател .

Тази отговорност е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.

Наложената имуществена санкция е индивидуализирана правилно и е в минимален размер, и няма основание за намаляване.

Видно от самото наказателно постановление в обстятелствената част ясно са посочени всички факти и обстятелства релевантни за състава на нарушението в това число и датата и мястото на нарушението , в какво се изразява нарушението т.е. спазен е чл. 57, ал.

1 т. 5 ЗАНН, поради което съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение даващо повод за отмяна на наказателното постановлеие.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.

Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Извършеното административно нарушение е свързано с нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и засяга 3 както правата на икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение – работника така и възможността на контролните органи да осъществяват контрол.

Следователно административното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност или с незначителна такава, поради което не може да се окачестви като малозначително и няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Административното нарушение по чл. 403 А, ал. 1 КТ е от категорията на формалните.

Видно от представените с жалбата и приети от съда като писмени доказателства Работен график за месеците Март и Април 2026 г. и Заповед № 2/28.02.2026 г. съдът приема, че графици за работа са били изготвени.Но това не е достатъчно. Необходимо е тези графици да бъдат в търговския обект.

В конкретният случай няма повдигнато административно обвинение за липса на графици , а за това че същите не се намират в търговския обект на разположение на контролните органи, за което е санкциониран и жалбоподателя.

Следователно при извършеното и констатирано формално административно нарушение съдът приема, че същото не е отстранено и тъй като липсва маловажност не прилага чл. 415 В от КТ.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като кяма основание за отмяна или изменение.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 -2600086 от 23.04.2026 година на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ 4 град Стара Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на „ ********* „ ЕООД, със седалище и адрес на управление– град *****, ************.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5