Определение № 1095 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. П., с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. Г. Б., вписан в АК-Пловдив, против Определение №1549/05.02.2026 г., постановено по гр. дело №82/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., с което е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, производството по гр.д. №82 от 2026г. на ПРС, до влизане в сила на решението по делбата в първа фаза по гр.д. № 5498/2025г. на ПРС.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, като се сочи, че съдът не е взел предвид несъответствието в предмета и страните по двете дела. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото в районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество подадената частна жалба се явява основателна. Съображенията за това са следните:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба, с вх.

№15947/11.02.2025 г. по от Т. С. П., с ЕГН ********** срещу Б. З. Благоев, с ЕГН ********** и съпругата му Г. Г. С., с ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. По исковата молба е било образувано гр.д.№2691/2025 по описа на РС-Пловдив.

В отговора на исковата молба, с вх.№80570/21.07.2025 г. ответниците са посочили, че въз основа на искова молба е образувано гр.д.№5498/2025 г. по 1 описа на РС-Пловдив за делба на имотите, предмет на производството по гр.д.

№2691/2025 г. Поискали са от съда да бъдат обединени за съвместно разглеждане производствата по гр.д.№2691/2025 г. и гр.д.№5498/2025 г.

С определение №27/05.01.2026 г., постановено по гр.д.№2691/2025 г. по описа на РС-Пловдив съдът е оставил без уважение искането на ответника за съединяване на гр.д.№2691/2025 г. с гр.д.№5498/2025 г. на РС-Пловдив. Със същото определение съдът е отделил за разглеждане в отделно производство предявения иск по чл. 108 ЗС. Образувано е гр.д.№82/2026 г. по описа на РСПловдив с предмет искът по чл. 108 ЗС относно югозападно таванско помещение № 9 с площ 20,67 кв.м. и малко сутеренно помещение с площ около 5 кв.м., обособеното под стълбите на жилищната сграда, на които се твърди ищцата да е собственик, тъй като същите са принадлежности към собствения на ищцата самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, с адрес: ***, който самостоятелен обект се намирал на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, в която се намирали и процесните две помещения.

В Определение №1549/05.02.2026 г., постановено по гр. дело №82/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., съдът е посочил, че в РСПловдив е образувано и гр.д. № 5498/2025г., с предмет - делба на същия самостоятелен обект, като ищецът по делбата и ответник в настоящото производство - Б.З.Б./С., ЕГН: **********, твърди, че СОС на втори етаж не е изключителна собственост на Т. П., а е съсобствен между двамата.

Първоинстанционният съд е изложил, че в производството по делба съдът ще се произнесе по факта дали етаж 2 от жилищната сграда е съсобствен или не между страните. Посочил е, че този въпрос има значение за иска по чл.108 ЗС, заведен в настоящото производство, който се отнася до таванско и сутеренно помещение, за които се твърди да са принадлежности към имота, предмет на делба. Съдът е формирал извода, че ако делбеният съд установи наличие на съсобственост на СОС на етаж 2 от сградата в съответните квоти, те следва да се вземат предвид при произнасянето по собствеността и на евентуалните принадлежности към главната вещ - дали Т. П. е единствен техен собственик или ги съпритежава според квотите в делбата за главната вещ, която принадлежностите следват.

По настоящото дело не е представена исковата молба, по повод на която е образувано делото за делба /гр.д.№5498/2025 г. по описа на РС-Пловдив/, нито някакъв друг документ, доказващ, че е образувано това дело. Единствено има изложени твърдения в отговора на исковата молба и в частната жалба, че е образувано такова дело. По настоящото дело няма официални данни какъв е предметът и страните по гр.д.№5498/2025 г., висящо ли е производството по същото или е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен правния спор, за да може да бъде извършена преценка налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. За настоящия въззивен съдебен състав от Окръжен съд-Пловдив не е ноторно, нито служебно известно делото за делба, доколкото същото е образувано пред друг съд-Районен съд-Пловдив. Въззивният съд не може да извърши служебна проверка, тъй като няма достъп до гр.д.

№5498/2025 г. по описа на РС-Пловдив в ЕИСС. Предвид всичко това, следва да се приеме, че няма данни за спиране на производството по настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Така постановеното преграждащо определение е неправилно.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд 2 се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по предявения иск. Дори да се приеме, че е налице връзка на преюдициалност между гр.д.№2691/2025 г. на РС-Пловдив /искът по чл. 108 ЗС/ и гр.д.№5498/2025 г. на РС-Пловдив /дело за делба/, то обжалваното определение се явява неправилно. Видно е, че искът за собственост е предхождащ иска за делба, което обуславя преюдициалност на спора по чл.

108 ЗС. В производството по преюдициалното дело, по което по исков ред са предявени преюдициалните въпроси, които касаят и делбата, със сила на пресъдено нещо ще бъде разрешен въпросът относно правото на собственост на процесните имоти, поради което производството по делбеното дело би следвало да бъде спряно, а не производството по иска по чл. 108 ЗС, както е направил първоинстанционният съд. В определение № 126 от 11.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1343/2022 г. на I г. о. на ВКС е прието, че искът за собственост е преюдициален спрямо иска за делба, защото до делба се допускат само вещи, притежавани в съсобственост.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК на самостоятелен инстанционен контрол подлежат само преграждащите развитието на производството определения или тези, за които е изрично предвидено в процесуалния закон. Определението, с което се отказва спиране на производството не прегражда развитието на делото, нито в ГПК е предвидена неговата обжалваемост. Правилността на произнасянето на съда се преценява при осъществяване на инстанционен контрол на постановеното съдебно решение /така определение №2078 от 25.04.2024 г. по ч. гр. д. №168/2024 г. на IV г. о. на ВКС /

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1549/05.02.2026 г., постановено по гр. дело №82/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с..

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3