Акт от 29.01.2021, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 197/2020
- Подписан
- 29.01.2021
- В сила
- 29.01.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 107 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 25 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 25, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 28 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 63, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 66, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 67, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 67, ал. 1 и ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 71 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 71, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 71, т. 2, пр. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
- § 1, т. 2 · Закон за местните данъци и такси
Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. Силистра, 29.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, постави за разглеждане докладваното от съдията адм. д. № 197 по описа на Административен съд Силистра за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебно производство по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Х.Т. ***, със съдебен адрес:*** против Акт за установяване на задължения по декларация № 613-1 / 23.07.2020 г., издаден от старши специалист в дирекция "Местни приходи" при община Дулово, потвърден с Решение № 4 / 20.08.2020 г. на Директора на Дирекция „МП” при община Дулово.
Установени са публични задължения в общ размер 281,53 лева, включващи: ДНИ- главница 52,02 лв. и лихва 4,33 лв. към датата на издаване на акта – 23.07.2020 г.; ТБО - 210,21 лв. и лихва - 14,97 лв. към датата на издаване на акта – 23.07.2020 г. В обхвата на ТБО не е включен компонентът „почистване на местата за обществено ползване“ предвид цитирано по-долу Решение на Общинския съвет за имотите, находящи се в селата на община Дулово. Данъчните периоди по акта са три:
- от месеца, следващ месеца на придобиването на имота - м. юни, 2018 г. до 31.12.2018 г.;
- календарната 2019 г. и
- част от календарната 2020 г. - от
01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. - втория падеж на задължението за ДНИ преди издаване на АУЗД;
Чрез релевирани възражения за нарушение на материалния закон, се претендира за отмяна на акта като незаконосъобразен. Счита се, че е:
- в нарушение на закона (чл. 25 от ЗМДТ) административният орган не е съобразил, че процесното жилище е основно, за което обстоятелство жалбоподателят е подал в срок съответна декларация и следва задължението за ДНИ да се определи с 50 % намаление;
- в нарушение на закона (чл. 71, т. 1 от ЗМДТ) административният орган не е съобразил, че процесното жилище не се ползва през цялата година като жалбоподателят е подал декларация за данъчен период – 2020 г. в срок и следва да е освободен от ТБО за 2020 г.;
- в нарушение на закона ДНИ и ТБО за 2020 г. са определени преждевременно – на 23.07.2020 г. - датата на издаване на акта, а в същото време не била изтекла календарната година.
- нарушени са принципите, визирани в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТД по отношение на ТБО, тъй като таксата е определена пропорционално върху данъчната стойност на имота; Нарушен е принципът на законност, съобразно който такса „Битови отпадъци“ се събира в определена поредност при спазване на принципа за „постигане на по-голяма справедливост“.
Също така счита, че след като е платил определеното задължение за 2018 г. и за 2019 г. в размер на 190 лева, актът за установяване на задължения по декларация следва да се отмени.
Претендира за отмяна на акта в цялост.
Ответникът – Директор на дирекция „МДТ” при община Дулово М.А., се явява в съдебно заседание и оспорва жалбата като неоснователна. Излага мотиви, аналогични в оспореното потвърдително решение. Процесното жилище в с. Окорш не е „основно“ по смисъла на ЗМДТ, тъй като жалбоподателят го ползва през четири/дванадесети части от годината, през летните месеци, т.е. периодът на ползване не съставлява „преобладаваща част от годината“ каквото е изискването на § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ, за който факт по делото не се и спори.
ТБО се дължи, тъй като подадената декларация по чл. 71 от ЗМДТ е недостоверна – имотът се ползва през летните месеци на годината, следователно не е налице неползване през цялата година. Размерът на ДНИ за 2020 г. е правилно изчислен за първото шестмесечие на 2020 г., тъй като падежът му е 30 юни на текущата година, съобразно чл. 28 от ЗМДТ. Моли за отхвърляне на оспорването и за потвърждаване на акта.
В писмено становище и в съдебно заседание заявява, че община Дулово няма обективна възможност за определяне на ТБО въз основа на количеството „битови отпадъци“, поради което налогът е определен пропорционално.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 16 май, 2018 г. жалбоподателят е придобил процесният имот по наследство от майка си, което обстоятелство той декларирал на 24.08.2018 г. по реда на чл.
14 от ЗМДТ.
На 27.09.2019 г. жалбоподателя е подал декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, че имотът няма да се ползва през цялата година. Въпреки използваната бланка, съобразена с редакцията на закона, в сила до 01.01.2019 г., явно е, че декларираното обстоятелство съответства на чл. 71, т. 2, пр. второ в редакцията на закона, в сила от 01.01.2019 г., тъй като текстовата му част е ясна. В този смисъл е било възприето изявлението и от адресата - Общинската администрация.
По делото не се спори, че жалбоподателят ползва имота през летните месеци на всяка съответна календарна година, т.е. не повече от 4-5 месеца за съответния период. В останалата и преобладаваща част на годината живее със семейството си в с. Киченица, област Варна. По този въпрос е налице изрично изявление на жалбоподателя в жалбата пред горестоящия орган (л. 10), както и в съдебно заседание. За изясняване на този въпрос ответникът е събрал и писмени доказателства - писмо от кмета на с. Окорш в частта, в която се удостоверява, че жалбоподателят Х.Т. пребивава в имота през летните месеци.
За имотите в селата, какъвто е процесният недвижим имот, Общинският съвет е предвидил нулева ставка за компонента „почистване на местата за обществено ползване“ (Решение № 369 от 15.12.2017 г. - л. 44). Съответно и в процесния АУЗД този компонент не е таксуван.
По делото не се спори и жалбоподателят изрично признава в съдебно заседание, че в района, в който се намира процесното жилище, се извършват услугите, представляващи компоненти на сборната ТБО - сметосъбиране, транспортиране, депониране.
С АУЗ по чл.
107, ал. З от ДОПК № 613-1 /23.07.2020 г. издаден от Е. Н. - Старши специалист „Местни приходи" при Дирекция „Местни приходи“ към община Дулово са установени задължения на Х.Т.Т. за периода от 21.08.2018 г. (който начален период е посочен в потвърдителното решение – л. 23 и който е съобразен с датата на подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ) до 30.06.2020 г. в общ размер 281,53лв. /двеста осемдесет и един лв. 5Зст./ ,в това число:
- за данък върху недвижимите имоти - главница
52,02 лв;
- лихва - 4,33 лв.;
- такса за битови отпадъци 210,21 лв.;
- лихва - 14,97 лв.;
Актът с който са установени задълженията е връчен на данъчно задълженото лице на 28.07.2020 г. В преклузивния срок той инициирал обжалване по административен ред, в отговор на което е постановено процесното потвърдително решение № 4 / 20.08.2020 г. на компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Дулово. Изложени са съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като процесното жилище не е „основно“ по смисъла на ЗМДТ и данък се дължи. Жалбоподателят го ползва за част, по-малка от преобладаващата част от годината. ТБО за 2020 г. се дължи, тъй като имотът се ползва през летните месеци на годината. Падежите на публичните задължения за 2020 г. са съобразени, тъй като в акта от 23.07.2020 г. задълженията са определени пропорционално, за половината от данъчния период. Изискуемостта на задълженията за ДНИ е 30 юни на текущата 2020 г.
По делото, освен административната преписка, са приобщени и заповеди за оправомощаване, заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2018, 2019 и 2020 година с приложени графици по повод организацията на сметосъбирането;решенията на Общински съвет - Дулово за определяне съответния промил за такса битови отпадъци, Наредба № 11 / 2003 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите със съответните изменения, Наредба № 15 / 2009 г. за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово.
От правна страна:
По делото не спори, че издателят на оспорения акт разполага с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация, които са органи по приходите /чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ/, определени със съответна заповед на Кмета по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
От приложената по делото Заповед № 541 / 15.07.2015 г. на кмета на община Дулово /л. 38/ е видно, че издателят на оспорения първоначален акт - старши специалист Е.Н.е оправомощен с права на орган по приходите да издава АУЗД. Съответно Директорът на Дирекцията “МД“ към община Дулово изпълнява правомощията на горестоящ административен орган. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма с изложени мотиви, съдържащи се в административната преписка. Същите дават възможност да се разбере съдържанието на акта и причините, които го обосновават. Не е нА.це отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК „неспазване на установената форма”.
Не е налице и съществено нарушение на административно-производствените правила /чл. 146, т.3 от АПК/, тъй като по преписката са събрани необходимия обем доказателства, а относимите факти към установените публични задължения,са анА.зирани в пълнота.
Проверка за материална законосъобразност на акта:
Относно данък върху недвижимите имоти(ДНИ):
Този вид публично задължение в процесния случай се дължи по повод на притежание на вещно право на собственост спрямо застроен имот – жилище, находящо се в с. Окорш, община Дулово, област Силистра. Спорът се концентрира спрямо въпроса: „основно“ ли е то по смисъла на чл. 25 от ЗМДТ, при което положение данъкът се дължи в размер на 50 % спрямо дължимия на общо основание такъв.
Съгласно чл.
25 от ЗМДТ данък „недвижими имоти“ се дължи с 50 на сто намаление ако облагаемият имот е „основно“ жилище. Легалното определение на това понятие се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ: “имот,който служи за задоволяване на жилищни нужди на гражданите и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината“. Това означава, че в процесния случай жалбоподателят следва да ползва имота през съответната календарна година поне за 7-8 месеца, тъй като „преобладаваща“ означава повече от половината на база 12 месеца. В процесния случай е установено, че жалбоподателят ползва имота за не повече от 4-5 месеца /летния сезон/ през всеки от данъчните периоди. Следователно притежаваното жилище не се счита за „основно“ по смисъла на чл. 25 от ЗМДТ във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ и ДНИ се дължи в пълен размер, така както е установил и ответникът.
От изявленията на жалбоподателя става ясно, че той свързва понятието „основно жилище“ с факта дали то е единствено, в смисъл единствено притежавано. Собствениците дължат ДНИ за притежавани жилища (чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ) независимо дали се ползват или не. Ако притежаваното жилище се ползва интензивно по начин, че времево да покрие преобладаващата част от календарната година, то е въведено данъчно облекчение в размер на 50 %. Хипотететично „основно“ жилище би могло да бъде и единственото, или едно от няколкото притежавани жилища. В рамките на една година данъкоплатецът може да живее само в едно по начин, по който да пребивава повече от 7 месеца включително спрямо 12-те месеца данъчен период. Затова, ако се декларират две жилища за „основни“, каквато достоверност на декларираните данни на практика е изключена, привилегията отпада (чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ).
За разлика от ТБО в процесния случай, определеният ДНИ за 2020 г. не е недължим поради предсрочно определяне, поради неизтичане на календарната 2020 г., както счита жалбоподателят. Това е така, тъй като данъкът е определен за съответен период – половината от 2020 г., като към момента на определянето му – 23.07.2020 г. падежът на задължението за половината от календарната година, е настъпил на 30.06.2020 г. (чл. 28 от ЗМДТ). Съобразно посочения текст на чл. 28 от ЗМДТ ДНИ се плаща на две равни вноски за текущата година – до 30 юни и до 30 октомври. Както по-долу ще бъде коментирано, към правнозначимия период – календарната 2020 г. няма въведено изменение на ЗМД в частта за определяне на годишна база за определяне на данък така, както е въведено изменение на ЗМДТ в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., относим за ТБО.
Разпечатката съдържа 51 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c320de54-01bf-4146-ac06-4c6cbd798489