Определение № 1169 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500804 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му юрк. Г.С.-К., против Определение №864 от 23.01.2024г., постановено по гр.д.№ 16983/2023г. на Районен съд-Пловдив, ХVIIІ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя като недопустима, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5958/31.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 12667/2023г. по описа на ПдРС, I бр.с. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Т. К. М..

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД против Т. К. М., ЕГН **********, за установяване на вземания за главница и лихва за забава, произтичащи от договор за потребителски кредит от 11.03.2020г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК 1 е настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита.

За да прекрати производството по делото по предявените установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между изложените в заявлението по чл.410 от ГПК и в издадената заповед за изпълнение обстоятелства, от които произтича вземането, а именно - договор за потребителски кредит №30043123679 от 11.03.2020г., и посочените такива в исковата молба по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, в която се твърди, че към процесния договор били сключени два анекса. Приел е, че при това положение предявените искове са недопустими, тъй като нямат за предмет установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Изложил е и допълнителни съображения, че в исковата молба и уточняваща молба ищецът претендира вземания за главница и обезщетение за забава от ответницата Т. М., в качеството й на съдлъжник по договор за потребителски кредит, позовавайки се и на влязло в сила решение по гр.д.№ 421/2022 г. на ПдРС спрямо главния длъжник Н.Г.Г., видно от което последният е осъден да върне сумата за главница, на основание чл. 23 ЗПК, т.е. съобразно правилата за неоснователно обогатяване, а не въз основа на процесния договор за потребителски кредит.

Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.

Неправилно съдът е прекратил производството по установителните искове, приемайки че те са предявени за вземания, различни от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение. Действително съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл.127, ал.1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В настоящия случай в т.12 от подаденото заявление заявителят е посочил, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит № 30043123679 от 11.03.2020г., като в съответствие с разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК е приложил към заявлението договора, както и анекс №1 и анекс №2 към него и погасителните планове. Първоинстанционният съд е уважил частично така подаденото заявление и е издал заповед за изпълнение за претендираните с него суми, както следва: сумата от 4732,12 лв. - главница, сумата от 1265,85 лв. – лихва за забава за периода от 03.12.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до деня, предхождащ подаване на заявлението в съда - 29.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски. В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 30043123679 от 11.03.2020 г. Заявлението е отхвърлено в частта му, с която се претендира присъждане на сумата от 2082,64 лв., тъй като искането се основава на неравноправни клаузи в договора, уговарящи такси и възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“.

При посочените обстоятелства не би могло да се приеме, че посочвайки наличието на анексите в исковата молба по предявените искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК ищецът предявявал претенции за вземания, различни от тези по издадената заповед за изпълнение. От извършените от ищеца процесуални действия в заповедното производство се установява волята му да се позове на анексите, тъй като същият ги е приложил към заявлението, а в 2 случай, че съдът е имал съмнение по този въпрос, то заявлението е следвало да бъде оставено без движение и на заявителя да се дадат съответните указания. Преди издаване на заповедта съдът, който е бил сезиран със заявлението, е имал задължението да се запознае с приложените от заявителя документи с оглед извършването на преценка за наличието на неравноправни клаузи в тях, като в самата заповед за изпълнение е следвало да посочи точно обстоятелствата, от които произтичат вземанията. Неизпълнението на посочените задължения от съда в заповедното производство обаче не следва да води до неблагоприятни последици за заявителя, свързани с прекратяване на производството по установителните искове и обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В обобщение се налага изводът, че е налице съответствие между основанието на претенциите, предявени в заповедното и в исковото производство, а фактът, че в самата заповед за изпълнение анексите не са посочени като част от обстоятелствата, от които произтичат претенциите, не може да лиши ищеца от възможността да се позове на тях в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, нито това позоваване означава, че са предявени нови претенции, различни от тези по заявлението. При произнасянето си по установителните искове съдът ще извърши пълната и точна индивидуализация на вземанията и фактите, от които произтичат.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че претенциите, заявени в исковото и заповедното производство имат различно основание доколкото в заповедното производство частният жалбоподател е претендирал вземания от договор за кредит между страните докато в исковото производство твърди вземания от неоснователно обогатяване, на основание признатия за недействителен спрямо кредитора договор за кредит.

При недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК /решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д.№ 3620/2021 г. на ВКС, III г.о., докладчик съдията Марио Първанов/.

В настоящия случай в исковото производство по предявения иск с 3 правно основание чл.79 от ЗЗД, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е основал претенцията си за главница на приетия за недействителен с влязло в сила решение договор за потребителски кредит. Специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК урежда изрично последиците на недействителността, поради което не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Щеше да е налице неоснователно обогатяване, ако не съществуваше специалната разпоредба на чл.23 ЗПК, тъй като по общо привило при цялостна нищожност на договора всеки връща на другия получената престация. Ищецът не е въвел в исковото производство ново основание на вземанията си - неоснователно обогатяване при начална липса на основание, а се е позовал на законовата последица от прогласяване на недействителността на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който ще се произнесе по тях съобразно крайния изход на спора.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №864 от 23.01.2024г., постановено по гр.д.№ 16983/2023г. на Районен съд-Пловдив, ХVIIІ гр.с.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4