Решение № 3731 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3731 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело № 20231100109770 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. И. К. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последици от инцидент настъпил на 09.05.2023 г. в гр. София на ъгъла между бул. Евлоги Г.ев и ул. Проф. Никола Михайлов, при който ищцата стъпила в необезопасена дупка на тротоара и паднала, вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който спадал посоченият по-горе тротоар, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2 380 лв. – представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента, формирана от платената сума за изследване, както и за медицински изделия – бедрен пирон с комплект винтове титан и средна превръзка, ведно със законната лихва върху имуществените вреди от дата на завеждане на исковата молба – 29.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 09.05.2023 г. в гр. София на ъгъла между бул. Евлоги Г.ев и ул.

Проф. Никола Михайлов, стъпила в необезопасена дупка и паднала. Причина за инцидента била липсата и лошия монтаж на бетонни павета. В резултат на това ищцата паднала.

Установила се фрактура пертрохантерика феморис син. Наложила се операция направена в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, при която е поставена бедрен пирон и винтове. Поради обездвижването Р. И. К. не можела да става от леглото и да се грижи сама за битови и физиологични нужди. Възстановяването продължавало, като нямало ясни прогнози дали ще се възстанови. Предвид инцидента ищцата претърпяла стрес, напрежение, тревоги.

Направени били и имуществени разходи по фактури от 10.05.2023 г., 15.05.2023 г. и 22.05.2023 г., издадени от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Пътният участък, на който се случил инцидентът, бил публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидента. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN ****.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на 1 ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав на претенцията бил недоказан. На посочената локация били налични шахти на ЕРМ Запад ЕАД и Виваком България ЕАД, които следвало да ги поддържат в изправност. Столична община не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. За процесния участък имало договор за абонамента поддръжка с „Т.Г.Х.“ АД. През 2023 г. били извършвани ремонтни дейности на процесното място, а м. март 2023 г. при проверки след приключване на зимния сезон не били констатирани дупки или пропадания около шахтите. Липсвала причинно-следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищцата и съответно вредите, настъпили в последствие. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от страна на ищцата за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който не проявил внимание при своето движение. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.

С определение от 20.02.2024 г. е конституирано на страната на ответника третото лице-помагач „Т.Г.Х.“ АД. Третото лице-помагач ангажира становище. Липсвало нарушение на договорните му отношения с ответника, поради което не следвало да носи отговорност за настъпилия инцидент.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г. /, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

С определението от 20.02.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелствата, че бул. „Евлоги Г.ев“ и ул. „Проф. Никола Михайлов“ са част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.

Установява се по делото, че на 09.05.2023 г., вървейки по тротоара на бул. „Евлоги Г.ев“, кракът на ищцата пропада в необезопасена дупка по тротоара /липса на бетонни павета/ на бул. Евлоги Г.ев в гр. София на ъгъла между булеварда и ул. Проф. Никола Михайлов. Горното се установява от показанията на свидетеля Д. Р. Р. /внук на ищцата/.

Свидетелят Р., който е очевидец на случилото се, заявява, че живее в гр. София на бул.

2

„Евлоги и Христо Г.еви“ № 59 заедно с баба му. На рождения му ден на 09.05.2023г. с баба му тръгнали да излизат навън, за да отидат до кварталния магазин, свидетелят й помагал с торбите. Изневиделица тя пропаднала в една дупка и паднала на лявата си страна. Това било към 11ч. на обяд на 09.05.2023 г. Дупката била вляво от неговия вход, точно преди пряката с ул. „проф. Никола Михайлов“. Дупката била на бул. „Евлоги и Христо Г.еви“, като свидетелят я сочи на представения му снимков материал, приложен по делото. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ е посочило, че уврежданията на ищцата отговорят на механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни. Не водят до противен извод представените от третото лице-помагач констативни протоколи от 27.04.2023 г. и от 30.05.2023 г., които касаят отношенията между възложител и изпълнител по договора за ремонт и поддръжка, а и според трето лице-помагач, предмет на констативните протоколи е била поддръжката само на отводнителната система – РШ /ревизионни шахти/ и УО /улични оттоци/. Касае се до частни свидетелстващи документи, чиито съдържание следва да се цени съвкупно с оглед на всички доказателства по делото.

Следва да се посочи и, че представеното с отговора на исковата молба становище на ПИОЧР район Средец /л. 39/, съдържа извънсъдебно признание на неизгоден факт от страна на ответника, а именно в т. 4 е посочено, че пред адрес бил. „Евлоги и Христо Г.еви“ № 59 са извършени ремонтни дейности, възложени от Столична община през април 2023 г., при които са отстранени пропадания в настилката, включително около капаците на шахтите на експлоатационните дружества, чрез наливане на бетонна смес. Писмото свидетелства за наличието на неравности, като в същото е посочено, че ремонтните дейности са възложени м. април 2023 г., но не е посочено кога точно са извършени ремонтните дейности и на коя дата е приета работата от изпълнителя, поради което и съдът намира, че процесната неравност не е била отстранена до 09.05.2023 г., в която насока са и свидетелските показания на свидетеля Р.. Представеният снимков материал с отговора на исковата молба, видно от писмо с рег. № от 02.11.2023 г. /л. 37/, е след извършен оглед на място през м.11.2023 г., поради което и ирелевантен за спора.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

Без значение за изхода на спора е кой е собственик на шахтата, находяща се непосредствено до необезопасената дупка - ЕРМ Запад ЕАД или Виваком България ЕАД.

Инцидентът е настъпил поради липсата на тротоарни плочки, т. е. не се установява по делото при условията на пълно и главно доказване шахтата, която се намира до необезопасената дупка, да има отношение към инцидента. Освен това Столична община е 3 длъжна да осигури и поддържа както монтажа и доброто състояние на тротоарните плочки, така и състоянието на шахтите на тротоара, които следва да са безопасни за преминаващите пешеходци, включително около тях да няма дупки. Ответникът не оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, като е без значение за възникване на отговорността му дали е възложил поддръжката и ремонта на трето лице. При всички положение ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения. Тротоарите са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно поведение. По тези съображения, предявените искове са установени по основание, независимо дали има основание за търсене на отговорност и от друг причинител /по арг. чл. 16 ЗОС вр. чл. 53 ЗЗД/.