Присъда № 15 от 24.10.2023, Районен съд - Поморие

М О Т И В И по присъда № 15/24.10.2023 година, постановена по НЧХД № 26/2023г година на районен съд Поморие

Производството по делото е образувано по тъжба на Ф. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., ул. ..., общ. Поморие, обл. Бургас, срещу Р. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул. „..., общ. Руен, обл. Бургас и С. Р. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул. „..., общ. Руен, обл. Бургас, за извършено от последните престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.

В тъжбата се твърди, че на 15.01.2023 година, около 19.50 часа, в село Порой, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..., в качеството на съизвършители двамата подсъдими нанесли няколкократно удари с юмруци в областта на лицето и тялото на Ф. К. М., с което му причинили оток по гърба и носа и кръвонасядания в областта на вътрешния очен ъгъл на ляво око и по долен десен клепач, както и палпаторни болки в областта на главата темпорално в дясно, които увреждания са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.

За съвместно разглеждане е приет и предявеният от Ф. К. М. с ЕГН ********** срещу Р. С. С. и С. Р. С. граждански иск, за осъждане на гражданските ответници да заплатят солидарно сумата от 2000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 90 лв., представляваща претърпени имуществени вреди.

С протоколно определение от 30.05.2023г. съдът е прекратил производството по отношение на подсъдимия Р. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул. „..., общ. Руен, обл. Бургас, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, доколкото от представен по делото Акт за смърт № 0030/17.05.2023г. се е установило, че подсъдимият е починал на 16.05.2023г.

Така постановеното определение е влязло в сила.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа обвинението, като моли съда да признае подсъдимия С. С. за виновен, да му наложи справедливо наказание и да уважи предявените граждански искове.

Защитникът на подсъдимия моли съда да оправдае С. С. по така възведените обвинения, като подробно излага доводите си затова.

Подсъдимият С. С. не се признава за виновни, като се възползва от правото си да дава обяснения. В последната си дума подсъдимият моли съда да го оправдае.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият е С. Р. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул.

„..., общ. Руен, обл. Бургас. Видно от справката му за съдимост същият е неосъждан.

На 15.01.2023 година, около 19.50 часа, в село Порой, общ. Поморие, обл.

Бургас, тъжителят и Е.Х.Хр. отишли до дома на нейните родители, находящ се на улица „..., за да вземат по-малкото дете на Емине, което баща му Р. С. оставя там, съобразно определен режим на лични отношения. В момента, в който двамата пристигнали, от кола паркирана пред къщата, излезли двамата подсъдими, като С. С. (син на Емине) се нахвърлил срещу майка си.

Тъжителят Ф. не можал да издържи да гледа поведението на С., поради което се намесил и се опитал да освободи Емине. В този момент му били нанесени няколко удара в лицето и по тялото, в следствие на които изпитал голяма болка, а носът му се разкървавил.

На следващия ден Ф. М. отишъл на преглед при лекар и се снабдил със съдебномедицинско удостоверение, установяващо получените от него наранявания, според което удостоверение е констатиран силен оток по гърба на носа и кръвонасядания в областта на вътрешния очен ъгъл на ляво око и по долен десен клепач, както и палпаторни болки в областта на главата темпорално в дясно.

От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 20/2023г., издадено от д-р. Ст.Шк., се установява, че така описаните увреждания, които Ф. К. М. е получил, представляващи оток по гърба на носа и кръвонасядания в областта на вътрешния очен ъгъл на ляво око и по долен десен клепач, както и палпаторни болки в областта на главата темпорално в дясно, са причинили на последния болки и страдания.

От показанията на свидетелката Дж. Бр., сестра на тъжителя, се установява, че същата е присъствала лично по време на спречкването, което се е случило между подсъдимите и тъжителя на 15.01.2023г. в село Порой.

Свидетелката сочи, че изведнъж подсъдимите дошли, като С. започнал да души майка си. Като видял това Ф. слязъл от колата си за да я спаси.

Свидетелката се обадила на телефон 112, а след това когато отново погледнала към случващото се видяла как брат се защитава. Свидетелката сочи, че е видяла и двамата подсъдими да удрят тъжителя в главата.

Впоследствие на въпроси на адвокат Н. свидетелката Д. сочи, че не е видяла точно кой от двамата подсъдими удря тъжителя, като изрично твърди, че лично не е видяла кой го удря.

В показанията си свидетелят Х.Б. сочи, че също е присъствал на мястото, където и когато са се развили процесните събития. Същият сочи, че докато с Ф. били в колата и чакали да вземат малкото дете, спряла кола и от нея слезли двамата подсъдими. С. започнал да души майка си, поради което Ф., който също бил в колата, слязъл от нея и отишъл да ги разтърве. Свидетелят твърди, 2 че тогава започнал боят, като Р. удрял Ф. с юмруци в главата. Свидетелят изрично сочи, че не е видял С. да удря Ф..

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства в хода на наказателното производство, а именно: свидетелските показания на Дж. Бр. и Х.Б., справката за съдимост на С. Р. Х., съдебномедицинско удостоверение, както и другите събрани по делото писмени доказателства.

Посочените по-горе събрани и проверени от съда гласни доказателства са безпротиворечиви, еднозначни и не будят съмнение по отношение на нито един от посочените в тях факти. Същите са последователни, логични, взаимно се допълват и допринасят за установяване на престъплението, предмет на настоящото съдебно производство, механизма на извършването му и участието на подсъдимия в него, поради което съдът няма да ги коментира и анализира поотделно.

Съдът не кредитира единствено твърденията на свидетелката Дж. Бр. относно това дали подсъдимият С. Р. Х. е нанесъл един или повече удари на тъжителя, доколкото показанията в тази си част са напълно противоречиви.

Това е така тъй като първоначално свидетелката сочи, че и двамата подсъдими са удряли тъжителя, след което на конкретни въпроси отговаря, че не е видяла конкретно някой от двамата да удря Ф. К. М.. Показанията на свидетелката в тази си част противоречат и на показанията на другия разпитан по делото свидетел – Х.Хюс., който сочи, че ударите е нанасял подсъдимият Р. Х..

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Съобразно нормата на чл.130, ал.1 от НК, който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

На база на така събраните доказателства и при така установена фактическа обстановка, съдът приема, че по делото не се събраха доказателства, от които с категорично да се установи, че подсъдимият С. Р. Х. е причинил на тъжителя твърдените болки и страдания, чрез описаните в тъжбата действия.

Действително се установи, че тъжителят има причинени увреждания, представляващи силен оток по гърба на носа и кръвонасядания в областта на вътрешния очен ъгъл на ляво око и по долен десен клепач, както и палпаторни болки в областта на главата темпорално в дясно. Не се установи обаче С. Х. да е удрял тъжителя. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства от разпитаните свидетели очевидци се установи, че ударите са нанесени от другия подсъдим – Р. Х., който е починал и по отношение на 3 когото делото е прекратено.

Тъй като съдът намира деянието за несъставомерно от обективна страна, за същият не е налице задължение да се произнася и относно субективната страна на деянието.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 304 от НПК, която предвижда че присъдата не може да се постановява върху предположения, а да стъпва на категорични доказателства, обвиняващи дадено лице в конкретно или конкретни престъпления, настоящият съдебен състав оправда изцяло по посоченото по-горе обвинение подсъдимия С. Р. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул. „..., общ. Руен, обл. Бургас.

Относно гражданските искове:

Предвид горното и съобразно постановената оправдателна присъда, съдът прие, че не следва да бъдат уважени и предявените граждански искове за осъждане на ответника да заплати солидарно с Р. С. Х. сумата от 2000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 90 лв., представляваща претърпени имуществени вреди. Това е така, тъй като по делото не се установи С. Х. да е нанасял удари на гражданския ищец, респективно не се установи той да му е причинил вредите, репарация на които Ф. Х. претендира.

Относно разноските:

При този изход от спора по делото и съобразно нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на тъжителя. Същият следва да бъде осъден да заплати и сторените от подсъдимия С. Р. Х. разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2023г. е видно, че двамата подсъдими са заплатили общо сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство.

Доколкото в договора не е посочено каква част от сумата е заплатена от всеки от подсъдимите, то следва да се приеме, че всеки е заплатил сума в размер на 500 лв. Тъй като производството по делото е прекратено по отношение на починалия Р. С. Х., то разноски следва да бъдат присъдени само в полза на подсъдимия С. Р. Х., поради което и съдът осъди тъжителя да му заплати сторените такива.

Воден от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

(Л. Василев)

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 15 гр. Поморие, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Наказателно дело частен характер № 20232160200026 по описа за 2023 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. Р. С. с ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Т., ул. „... общ. Руен, обл. Бургас, ЗА НЕВИНЕН в това, че на 15.01.2023 година, около 19.50 часа, в село Порой, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..., в качеството на извършител, в съучастие с Р. С. С. с ЕГН ********** , нанесъл няколкократно удари с юмруци в областта на лицето и тялото на Ф.

К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., ул. ..., общ. Поморие, обл.

Бургас, с което му причинил оток по гърба и носа и кръвонасядания в областта на вътрешния очен ъгъл на ляво око и по долен десен клепач, както и палпаторни болки в областта на главата темпорално в дясно, които увреждания са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, като го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., ул. ..., общ. Поморие, обл. Бургас срещу С. Р. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул. „... общ. Руен, обл. Бургас, за заплащане в полза на гражданския ищец и частен тъжител, сумата 2 000 лв.

(две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., ул. ..., общ. Поморие, обл. Бургас срещу С. Р. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Т., ул. „... общ. Руен, обл. Бургас, за 1 заплащане в полза на гражданския ищец и частен тъжител, на сумата 90 лв.

(деветдесет лева), представляваща обезщетение за причинени

ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението.

ОСЪЖДА частния тъжител Ф. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., ул. ..., общ. Поморие, обл. Бургас ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Р.