Решение № 91 от 15.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ловеч, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200057 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3412185, издаден от ОД на МВР Ловеч на А. К. М., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.12.2019 год. в 15.41 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 23+383, землището на с.

Сопот, при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26/60км.ч., при движение в посока гр.

Варна, с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 км.ч., е установено, че МПС „********“, вид лек автомобил с рег. № ******* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 92 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от А. К. М. чрез адв. Р. М. от САК, в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, както и че е издаден при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Акцентира на обстоятелството, че към датата на връчване на процесния ЕФ е изтекла давността. Моли обжалвания ЕФ да бъде отменен, като на доверителят и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и неговия процесуален представител адв. М., която е депозирала молба с искане да се разгледа делото в тяхно отсъствие.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, 1 бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 92 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з. В-26 като е налице превишение от 32 км/ч.

Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч , въведено с п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 23+383, землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 95 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се, и че нарушението е заснето при движение в посока гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в участък от пътя за което е било въведено с п.з. В-26 ограничение от 60 км.ч., видно от представената схема на пътния участък. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 95 км/ч, и че след като са приспаднати автоматично 3 км, в обжалвания ЕФ е отразена скорост от 92 км.ч., като в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км., от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в пътен участък за които е било въведено с п.з.

В-26 ограничение от 60 км.ч., като правилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, в която е регламентирана з абраната да не се превишава стойността въведена с пътен знак. Тази забрана е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 92 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 60 км/ч., въведена с п.з. В-26. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 28-С-ИСИС от 14.06.2019 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №11743С0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната 2 система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП . Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.

Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ.

При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя М.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Жалбоподателят Иванов, видно от събраните по делото доказателства е получил ел. фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

3

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р8909/27.12.2019 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 24.12.2019 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /заснемало е само приближаващите автомобили/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 24.12.2019 г. в 14.30 часа и е работило до 17.30 часа, като са установени 220 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че движението е било контролирано само за приближаващите автомобили. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.