Решение № 158 от 13.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601036 по описа за 2021 година С Присъда № 3 от 10.09.2021г., постановена по НОХД № 146/2021г., Pайонен съд - Карнобат признал подсъдимия Ж. Н. И., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2021г., в с. Крумово Градище, община Карнобат, област Бургас, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „********“, модел „****“ с регистрационен номер № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - Дрегер 7510, с фабр. № ARBA-0159, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б ал.1 НК със Споразумение № 389 от 06.08.2019г. по НОХД 3321/2019г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 06.08.2019г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим, и наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, като на основание чл.343г от НК му наложил наказание „Лишаване от право да 1 управлява МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца.

Със същата присъда на основание чл.59, ал.1 вр. ал.2 от НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на 01.03.2021г., а на основание чл.59 ал.4 от НК приспаднал времето, през което подс. И. бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 01.03.2021г.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, наложено на подс. И. със Споразумение № 389 от 06.08.2019г. по НОХД 3321/2019г. по описа на Районен съд Бургас, и постановил да се изтърпи отделно, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване.

Недоволен от постановената присъда останал подсъдимият Ж.И., който я обжалва в законоустановения срок. Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебния акт. Районният съд не бил изследвал наличните доказателства по законосъобразен начин, поради което извел погрешния извод, че подс. И. бил извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление. Съдът следвало да кредитира показанията на единствения очевидец - свид. М. П. Г., а не тези на полицейските служители, тъй като последните били противоречиви, непоследователни и не отразявали обективната действителност. Жалбоподателят твърди, че на посочените дата и място не бил управлявал автомобила. Моли съда да отмени присъдата и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Във въззивното съдебно заседание окръжният прокурор намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована. Счита, че фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от доказателствата по делото.

Версията на подсъдимия и неговия приятел – свид. Г., че последният е управлявал лекия автомобил, а не подс. И. се оборвала от показанията на кредитираните по делото свидетели и в този смисъл доказателственият анализ бил коректен. Наложеното наказание било справедливо отмерено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Г. С. от 2

АК-Бургас, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи. Сочи още, че в показанията на кредитираните от районния съд свидетели – полицейски служители, имало множество противоречия, а също така били и заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свид. Г. и обясненията на подсъдимия били обективни, поради което следвало именно те да бъдат кредитирани с доверие. Моли се за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс. И. да бъде признат за невиновен.

В последната си дума подсъдимият И. изразява желание да бъде оправдан.

Счита себе се за невиновен, тъй като не бил управлявал автомобила на посочената дата. Признава, че вечерта бил пил алкохол, но автомобилът се управлявал от свид. М. П. Г..

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният състав констатира, че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съвпадаща с установената от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият Ж. Н. И., ЕГН **********, е роден в гр. ********, ***** област и е с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. „*******“ № **, вх.*, ет.*, ап.***, и живее в с. **********, общ. *******. Той е ******* гражданин, със ********* образование, трудово ангажиран – работи като***** към „*******, *****и е осъждан.

Видно от приложеното в съдебното производство свидетелство за съдимост, с определение № 389 от 06.08.2019г. за одобряване на споразумение по НОХД 3321/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в сила от същата дата, подс. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години.

От приложената на л.29-30 от досъдебното производство справка за 3 нарушител/водач се установява, че към 01.03.2021г. – датата на извършване на деянието по настоящото дело, подс. И. е бил правоспособен водач с категории „В“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“, притежаващ валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283949677 от 08.04.2019г.

На 28.02.2021г. подс. И. се намирал в наследствената си къща, находяща се в с. ********, община *******, заедно с негов дългогодишен приятел – свид. М.Г.. Вечерта на посочената дата двамата употребили алкохол – ракия, след което заспали. На следващата сутрин – 01.03.2021г., до дома на подсъдимия отишъл негов съсед, който се оплакал, че кучетата на подс. И. за пореден път били влезли в имота му. В тази връзка кметът на селото, който също присъствал на мястото на конфронтацията се обадил на свид. Х.Х. – мл. полицейски инспектор в РУ-Карнобат и го уведомил, че трябва да се яви, за да се изясни ситуацията. По-късно на същия ден свид. Х., заедно с неговия колега свид. И.Д. – инспектор група „Криминална полиция“ към РУ-Карнобат отишли до дома на подсъдимия и възприели спорещите помежду си лица.

Полицейските служители помолили подс. И. да се яви в сградата на кметството, намираща се на около 200 метра от дома му, след което със служебния си автомобил се отправили натам. След около 10 минути, свидетелите Х. и Д., докато се намирали пред входа на кметството, видели лек автомобил марка „********“, модел „****“, с рег. № *********, управляван от подс. И., да се движи по улицата, на която живеел същия, след което продължил движението си по главната улица в селото в посока към с.

Железник. Тъй като последният не отишъл при полицаите, въпреки уговорката им, същите го последвали със служебния си автомобил. На улица, намираща се до гробищния парк в селото, полицейските служители пресрещнали автомобила на подсъдимия, който се движел срещу тях.

Последният преустановил движението си като двата автомобила били позиционирани един срещу друг на близко разстояние. Свидетелите Х. и Д. възприели, че подс. И. бил сам в автомобила и лично управлявал същия.

Свидетелят Х. отишъл при подсъдимия, който стоял в превозното средство, поискал му документите и го попитал накъде бил тръгнал. Подсъдимият предоставил документите си и тези на автомобила и отговорил, че отивал да търси кучетата си. Свид. Д. също се приближил до подсъдимия. Свид. Х. констатирал, че представените му документи били изрядни, но тъй като поведението на подсъдимия му се сторило неадекватно, поискал съдействие 4 от свои колеги, които да извършат проверка на подсъдимия за употреба на алкохол. Малко по-късно на място пристигнали полицейските служители от РУ-Карнобат – свидетелите Т.Т. и М.В., заемащи длъжността съответно „младши автоконтрольор“ и „полицай ППД“. Свид. Т. извършил проверка на подсъдимия И. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. № ARBA-0159, което отчело концентрация на алкохол в издишания от водача въздух – 1.63 на хиляда. Въз основа на установеното, свид. Т. съставил срещу И. Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, бл.

№ 662225 от 01.03.2021 (л.24 от досъдебното производство) за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.63 на хиляда, който акт подсъдимият подписал лично, а в графа „възражения“ вписал: „не съм управлявал МПС“. Непосредствено след това на И. бил издаден и талон за изследване по образец № 091076 от 01.03.2021г. (л. 26 от досъдебното производство), също подписан лично от него, и видно от който при отвеждането му в ЦСМП-гр.Карнобат, подсъдимият отказал да даде кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта му. Също така И. отказал да бъде тестван и с доказателствен анализатор, което също било отразено в талона за изследване. След приключване на проверката, подс. И. бил задържан за срок от 24 часа.

Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по делото доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите Х.Х., И.Д., Т.Т., М.В. и М.Г. и частично от обясненията на подсъдимия Ж.И.; от анализа на писмените доказателства – АУАН Серия АА, бл. № 662225 от 01.03.2021г., талон за изследване по образец № 091076 от 01.03.2021г., справка за съдимост и справка за нарушител/водач (л.29-30 от досъдебното производство) по отношение на подс. И., списък на средствата за измерване, преминали последваща проверка (л.28 от досъдебното производство), заповед за задържане, докладни записки и други.

Процесуалната дейност на първоинстанционния съд по събиране, проверка и анализ на доказателствата не търпи критики, тъй като е извършена в съответствие с разпоредбите на наказателно-процесуалния закон, в частност – чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, и с правилата на формалната логика, поради което се споделя изцяло от настоящия състав. Проверяваният съд е обсъдил отделните доказателствените източници поотделно и в тяхната съвкупност, според точното им съдържание, и подробно е посочил кои от 5 тези доказателства кредитира, кои не, а също и защо, с което е разкрил обективната истина.

В действителност в преобладаващата си част доказателствената съвкупност по делото е непротиворечива. Съдът обосновано се е доверил на изложеното от свидетелите Х., Д., Т. и В., тъй като показанията им са обективни, непротиворечиви, последователни, логични, изцяло в синхрон с писмените доказателства и по мнение на настоящия състав – дадени безпристрастно. От твърденията на свид. Х. и свид. Д. се установява по категоричен начин, че подсъдимият е управлявал лекия си автомобил на инкриминираните с обвинителния акт дата и място. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на защитата, че друго лице, различно от подс. И., е управлявало лекия автомобил, а изобщо и останалите отправени възражения, са изцяло логически неиздържани, което коректно е било отбелязано от районния съд и неподкрепени от наличните доказателства. Двамата полицейски служители – Х. и Д., отзовавайки се на сигнал на кмета на с.**********, общ. *******, са отишли до дома на подсъдимия, говорили са с него, след което са го очаквали пред кметството в селото. Минути след това същите визуално са възприели обстоятелството, че по улицата се движи лек автомобил, разпознали са неговия водач - подс. И., след което незабавно са предприели действия, с които да преустановят движението на същия. В кратък период от време те са успели да спрат подсъдимия за проверка и отново са видели, че той лично управлява лекия автомобил, в който е нямало други лица. В контекста на изложеното следва да се посочи, че ако тези свидетели не са разпознали подсъдимия като водач на превозното средство, то предприетите от тях мигновени действия по „преследване“ на случайно преминаващо покрай тях моторно превозно средство, без водачът му да е дал повод за това, биха били изцяло нелогични. Също така следва да се уточни, че възраженията на защитата, свързани с обстоятелството, че полицейските служители са били в невъзможност да възприемат подс. И. като шофьор на МПС, докато са стояли пред кметството, са най-напред в противоречие с доказателствата, а след това и несъстоятелни, тъй като това обстоятелство не е предмет на разглеждане по настоящото дело. Попадащо в обхвата на чл.102 от НПК в конкретния случай е обстоятелството дали към момента на проверката, тоест към момента на спиране на автомобила „*********“, модел „*****“, с рег. № ********** на описаните в обвинителния акт дата и място, негов водач е бил подс. И.. Този 6 факт се установява безспорно от обсъдените дотук доказателства.