Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 444 от 19.12.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 448/2017
Вид
Решение № 444
Подписан
19.12.2018
В сила
22.07.2020
Състав
СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.2, т.1 и т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.2, т.1 и т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • параграф 13а, т.9 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 396 19.12.2018 година Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На петнадесети ноември Година две хиляди и осемнадесета В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов търговско дело номер 448 по описа за 2017 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова - Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р. против П.Н.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от 26.11.2009 г., а именно: 334 065,99 лв. – главница; 351 248,53 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 23.08.2010 год. до 26.09.2017 год.; 2 362,21 лв. – обезщетение за забава по т. 20.1 от Общите условия - лихвена надбавка за забава в размер на 3 % върху главницата за периода от 23.09.2010 г. до 26.09.2017 г.; 5 854,26 лв. – такса управление; 1 549,21 лв. – застраховка на обезпечението и законната лихва върху главницата считано от 27.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство разноски. Ищцовата страна твърди, че по силата на договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 18.07.2008 год. между банката и П.С. – кредитополучател, банката е предоставила на ответницата ипотечен кредит в размер на 300 000 лева, със срок за издължаване на кредита 240 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Кредитът е бил усвоен еднократно по сметка с титуляр П.Н.С. на 23.07.2008 г., след учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение. В договора се предвижда кредитополучателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, плюс надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, като към датата на сключване на договора за кредит, базовия лихвен процент е бил 4,69 %, стандартната надбавка е била в размер на 9,30 % или лихвеният процент по кредита е бил общо 13,99 %. За падежна дата е определено всяко 22 число на текущия месец. На 26.11.2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя П.Н.С. е било сключено допълнително споразумение към договор за кредит, в което е уговорен гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период от 9 месеца за вноската по главницата, считано от датата на сключването на допълнителното споразумение, като крайният срок за издължаването на кредита не се променя. В допълнителното споразумение се променя и дължимата лихва върху главницата и тя се определя от базовия лихвен процент на банката, който към датата на подписването на допълнителното споразумение към договора за кредит е в размер на 14,99 %. Ищецът твърди, че последното редовно плащане в пълен размер е било извършено на 22.08.2010 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги по сметка 15926415 на кредитополучателя П.С.. Поради това е настъпило просрочие в обслужването на кредита поради неплащане от страна на ответницата на задължения й по сключения договор за кредит, като към датата на подаване на исковата молба не са погасени 85 броя дължими вноски. Според твърденията на ищеца, дългът на ответницата е надлежно удостоверен в представеното извлечение по сметка, като всички изчисления са извършени в съответствие с влезлите в сила решения, постановени по т.д. № 335/1013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в.т.д. № 66/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас във връзка с предявен от банката установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че до ответницата е била изпратена нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по кредита, като видно от приложената разписка от 07.09.2017 г. на нотариус Мария Василева, рег. №

370 на НК, поканата е връчена при отказ по правилата на чл. 44 ал. 1 от ГПК лично на П. С..

В писмения си отговор, ответницата П.Н.С. оспори изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Счита, че не се е осъществил фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост и дължимото по договора за кредит е обявено неправомерно за предсрочно изискуемо на 28.12.2010 г. Липсва постигната индивидуална уговорка между страните, в кои случаи кредита може да бъде обявен за предсрочно изискуем и при липсата на такава договореност банката – ищец може да търси единствено незаплатени вноски по кредита в случай, че има такива, но не и заплащане на цялата главница. Признава, че действително на 18.07.2008 год. с ищцовото акционерно дружество е сключила договор за жилищен и ипотечен кредит. На несъгласието й с определени клаузи от договора, банката е отговорила, че такова договаряне е невъзможно, тъй като се касаело за одобрена от управителния орган бланка на договор и същият е бил подписан при липсата на индивидуална договореност. Съгласно погасителния план месечната й вноска е била определена на 3728.38 лв. Само няколко месеца след подписване на договора, през месец декември 2008 година, месечната вноска била увеличена на 3948.23 лв. и оттогава до обявяването на кредита за предсрочно изискуем банката - ищец променяла едностранно месечната вноска многократно. От представеното извлечение за периода 22.09.2010 г. – 22.09.2017 г. е видно, че банката е начислявала месечна вноска в размер на 4448.83 лв., което е близо 800 лв. в повече от първоначално договореното. П.С. заявява, че нито веднъж не е заплатила размер на вноска съответстващ на погасителния план и въпреки несъгласието си с новоформираните вноски, е продължила да заплаща едностранно определените от банката суми, тъй като се опасявала, че банката ще предприеме принудително събиране по реда на ГПК. След направена справка към края на 2009 г. ответницата е установила, че лихвеният процент по кредита е едностранно увеличен от банката, поради което през времето, в което е заплащала вноски в размер на 3728.38 лв. месечно, а от банката са изисквали вноски в по-висок размер, всички едностранно начислени суми над 3728.38 лв. са водени в просрочие и върху тях е налагана наказателна лихва, за дължимостта на която липсвало постигната договорка между ответницата и банката. В резултат на това се е стигнало до подписването на допълнително споразумение към договора за кредит на 26.11.2009 г., като при сключването му ответницата отново била поставена в условие на невъзможност да договаря с банката. Това допълнително споразумение не е индивидуално договорено, ответницата била принудена да подпише бланка, която изобщо не подлежала на договаряне. Не е била съгласна с клаузите на чл. 4.2 и чл. 5, както и с посочения в т.Б размер на остатъка от дълга – 316 081.40 лв., тъй като се оказвало, че независимо от извършените в продължение на повече от една година плащания по договора, дължимата главница към ноември 2009 г. е намаляла едва с 2260.78 лв. Счита, че остатъкът към момента на сключване на допълнителното споразумение е следвало да бъде в много по-малък размер. От друга страна, цялата претенция на банката е формирана на база единствено общите условия (клаузите уреждащи предсрочната изискуемост, чл. 20.1 и чл. 25.1 във връзка с т. 13 от договора), които обаче съгласно ЗЗП никога не са били индивидуално договаряни, което ги прави нищожни. Посочените разпоредби позволяват на банката да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита и да налага такси, договорни и наказателни лихви, каквито не са част от индивидуалните договорености между страните по процесния договор, което е незаконосъобразно. С разпоредбите на чл. 4.2. и чл. 4.4 от допълнителното споразумение банката уговаря начисляването на лихва върху лихва - анатоцизъм, което е нищожна уговорка. Ответницата направи изрично възражение за нищожност на следните клаузи:

- чл.7 от договора: „За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют“ - (Приложение № 2 към договора). Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е размер на 9.30 процентни пункта и отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 13.99 %.“

- чл.12 от договора: „Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които Кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.“ - чл.13 от договора: „Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане. “

- чл.14 от договора: „Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора.“ - чл.15 от договора: „Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна Кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на Банката.“

- т.9.1 от Общите условия: „Кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в Договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателите по подходящ начин.“

- т.9.4 от Общите условия: „При промяна на базовия лихвен процент Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя актуализиран погасителен план.“

- т.20.2. от Общите условия в частта: „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.“ - т.25.2 от Общите условия: „Кредиторът прилага такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК ЕАД за таксите и комисионните - Приложение № 3 към договора.“ - т.25.3 от Общите условия: ,,Кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от изброените в текста условия: а. при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; b. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в. при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI); г. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е. при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централната банка; ж. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

- т.4.2 от допълнителното споразумение: „Непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период по т.1“ - т.4.4 от допълнителното споразумение: „В случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия, неразделна част от това допълнително споразумение, отпада капитализацията по чл. 4.2, считана от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.“