Решение № 122 от 06.11.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. гр.Мадан, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100176 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. М.

Ч., ЕГН **********, с адрес село Р., община М., област С., действаща чрез пълномощника си адв. М. О. против Микро Кредит АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от В. М.

В. - Изпълнителен директор, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 459,16 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за заем Microcredit № *** г. и по Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване па иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответното дружество Договор за заем Microcredit №***г., по силата на който заемодателят „Микро Кредит" АД, предоставило на ищцата заем в размер на 1 000,00 (хиляда) лева. Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем, ищцата трябвало да върне обща сума за погасяване на кредита в размер на 1232,52 лева, при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен процент 40,47 %, при срок на кредита от 12 месеца, на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 102,71 дева. Ищцата твърди, че на същата дата сключила и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** г. с ответното дружество. Съгласно Договора за допълнителни услуги, ищцата следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 755,04 лева, разпределена на 12 месечни вноски по 62,92 лева за предоставяне па пакет за допълнителни услуги „Комфорт“, който включва: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка па Микро Кредит АД; 3. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 4. Безплатно плащане на 1 вноски чрез Електронен портфейл и/или ОК код; 5. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути; 8. Преференциално обслужване; 7. Право за участие в специални промоции. По този начин общата сума, която следвало да заплати на отвентика била в общ размер на 1987,56 лева. Ищецът се позовава на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че предвид предпоставките, при които стават изискуеми възнагражденията за „допълнителни услуги“, то същите са с характер на сигурен разход за потребителя и следва да бъдат включени изначално при формирането на ГПР.

Възнагражденията не били включени в ГПР, тъй като съобразно отразеното в договора ГПР от 48,90 % е формирано при обща сума за погасяване 1232,52 лв. Ищецът сочи, че с включването на възнаграждение за допълнителни услуги, размерът на ГПР би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19 ал.

4 ЗПК. Освен това, в пакета за допълнителни услуги били включени действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса - чл.10а, ал.2 ЗПК. Посредством сключването на Договора за допълнителни услуги се заобикаляла забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, което водило до неоснователно обогатяване на ответника.

Уговарянето на дължима такса за допълнителни услуги попадали в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото с тях се целяло неоснователно обогатяване за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявало реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение. Основно задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, а негово право било да получава вноските. По-голямата част от „услугите“ включени в пакет „Комфорт“, били дейности по заплащане на вноските, като ползата от тях - безплатното им внасяне по сметка на кредитора, не можело да достигне размера на таксата за услугата и да компенсира цената за ползването на такава услуга. Услугите, описани в процесния договор, имали характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Ищецът се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като сочи, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Ищцата сочи, че съгласно чл. 23 ЗПК, дължи връщане само на чистата стойност но кредита, но не и лихви или други разходи. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът бил заплатил общо 1459,16 лева, от които на 07.01.2022г.- 165,63 лева, на 04.02.2022г - 165,63 лева, на 08.03.2022г- 165,63 лева, на 07.04.2022г 165,63 лева, на 25.05.2022г - 165,63 лева, като на 30.05.2022г. остатъкът от задълженията по кредита в размер на 631,01 бил погасен чрез рефинансирането на заема, за което бил сключен Договор за заем Microcredit № ***г. Поради недействителността на договора за заем за ищцата било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 1000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1459,16 лева до дължимата от 1000 лева в размер на 459,16 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на иска.Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Постъпило е писмено становище от ответника, с което оспорва предявения иск като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между „Микро Кредит” АД и Д. М. Ч. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за заем Микрокредит № *** г., със следните параметри: размер на заема 1000 лева, при обща сума за погасяване 1232,52 лева, срок на договора 12 месеца, 12 погасителни вноски всяка от които 102,71 лева при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен процент 40,47%. Като доказателство по делото е представен договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № *** г., сключен между Микро Кредит АД и Д. М. Ч., видно от който кредиторът се задължил да предостави на заемополучателя допълнителни услуги от пакет „Комфорт“, включващи посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Мирко Кредит АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции. За предоставянето на допълнителни услуги от пакет „Комфорт“ заемополучателят следвало да заплаща 62,92 лева месечно за срока на договора от 12 месеца, като размерът на общата погасителна вноска с включено възнаграждение по договора за допълнителни услуги възлиза на 165,63 лева.

По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по процесия договор Д. М. Ч. е заплатила по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД гр.София, както следва: на 07.01.2022 сумата от

165.63 лева, на 04.02.2022 сумата от 165.63 лева, на 08.03.2022 сумата от

165.63 лева, на 07.04.2022 сумата от 165.63 лева, на 25.05.2022 сумата от 165.63 лева или общо

828,15 лева. На 30.05.2022 чрез рефинансиране е погасена сумата от 631.01 лв. Така общо погасената сума по процесния договор от страна на кредитополучателя възлиза на 1459,16 лв. 3.

Размерът на Годишния процент на разходите /ГПР/, ако се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми - по Договор за заем ,включително и тези по договора за допълнителни услуги, при направени следните допускания : размер на заем/главница/- 1000 лв., годишен лихвен процент/фиксиран/40.47%, общ размер на лихвата -232,52лв., допълнителни услуги - 755,04лв, разпределени на 12 равни вноски -брой вноски по договор за заем и допълнителни услуги - 12 по 165,63 лева лв /месечна вноска/, обща стойност на плащанията по договор за заем и допълнителни услуги -1987,56 лв., годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 313,5247% Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективна, компетентно изготвена, а и неоспорена от страните.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 3 публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Двата договора Договор за заем и Договор за допълнителни услуги към заем се намират в неразривна връзка помежду си, като основание за съществуването на втория договор е наличието на договорно заемно правоотношение между страните. Това е изрично посочено в самия договор за допълнителни услуги, като обстоятелството, че неговото сключване не е задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и получаване на заемната сума, не би могло да доведе до извода, че двата договора се подчиняват на различни правила.

Съдът приема, че макар договорът за допълнителни услуги да е оформен като самостоятелно съглашение, той се намира в такава тясна и неразривна връзка с договора за заем, че следва да се тълкува съвместно с него с оглед целите на съглашението. Допълнителен аргумент за това е, че плащанията за допълнителни услуги се дължат на падежа на задълженията по договора за заем. В този смисъл, съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответната страна, че се касае за отделно, различно правоотношение по договора за предоставяне на услуги. Не се споделят и доводите, че за това второ съглашение не може да намери приложение Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В приложното поле и на двата закона попадат обществените отношения, които се отнасят до потребителските договори, по които една от страните има качеството на потребител. Легалната дефиниция за „потребител“ съгласно §13 от ДР към ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договора по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Договорът за допълнителни услуги е сключен с потребител, поради което и по отношение на него се прилагат разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.

7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора заем и договора за предоставяне на допълнителни услуги към него, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.