Решение № 11183 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11183 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110104194 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ АД срещу ЗЕАД ******, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 713.72 евро – регресно вземане по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 10021030******** за вредите по лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********, причинени от ПТП, настъпило на 22.03.2021 г. на пътя от с. ****** към гр. София, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2026 г. до окончателното плащане; 277.34 евро – мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 15.02.2026 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********. Излага, че на 22.03.2021 г. на пътя от с. ****** към гр. София водачът на лек автомобил марка „********, с рег. № ************, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия /заледен пътен участък/, се отклонил, ударил се в мантинелата, завъртял се, препречил пътното платно и реализирал челен удар с движещия се след него в същата пътна лента и в същата посока лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********, при което последният бил увреден предимно в предната част. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № 10021030********, по която ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 2 766.81 лв., за което е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв., а на увредения след прихващане с вноски за застрахователната премия е изплатена сумата от 816.07 лв. Поддържа, че към момента на събитието водачът на лек автомобил марка „********, с рег. № ************, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че на 28.04.2021 г. ответникът е получил регресната покана на ищеца за сумата от 1 395.91 лв. /с еврова равностойност от 713.72 евро/, представляваща 1/2 от сбора на определеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски.

Сочи, че при формиране на регресната си претенция е отчел наличието на съвина на водача на лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва настъпването на ПТП на сочените от ищеца дата и място и между сочените в исковата молба участници, както и неговия механизъм. Оспорва вина за настъпването на ПТП да има водачът на лек автомобил марка „********, с рег. № ************. Твърди, че инцидентът е причинен от водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Евентуално релевира възражение за съпричиняване на ПТП от последния при по-голям от възприетия от ищеца принос от 50 %. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и щетите по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишено по размер. Поради неоснователност на главния иск намира за неоснователен и иска за мораторна лихва. Оспорва размера на претендираната мораторна лихва като неправилно изчислен, като счита, че за исковия период размерът й възлиза на 277.29 евро. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По предявения главен иск с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 22.03.2021 г. на пътя от с.

****** към гр. София, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

В случая с Определение № 14288/15.04.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „********, с рег. № ************; определянето от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 10021030******** във връзка с процесното ПТП в размер на 2 766.81 лв., за което е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като на увредения след прихващане с вноски за застрахователната премия е изплатена сумата от 816.07 лв.

2

Ответникът оспорва наличието на основание за ангажиране на неговата отговорност в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, във връзка с което оспорва настъпването на ПТП на сочените от ищеца дата и място и между сочените в исковата молба участници, както и неговия механизъм, както и оспорва причина за настъпването му да е виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди, че инцидентът е причинен единствено от водача на застрахования при ищеца лек автомобил.

Съдът намира, че в случая събраните писмени и гласни доказателства – Двустранен констативен протокол за ПТП /л. 96/, Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС /л. 17/, Декларация от 22.03.2021 г. /л. 28 – 29/ и показанията на свидетелите С. П. и П.

И., не съдържат никакви противоречия относно настъпването на ПТП, участниците в него и обстоятелствата около настъпването му – време, място и механизъм. Следва да се посочи, че макар изброените писмени доказателства да нямат материална доказателствена сила, защото имат характера на частни свидетелстващи документи, в случая отразените в тях обстоятелства около настъпването на ПТП не са изолирани, а хармонират помежду си, както и с показанията на двамата свидетели. По отношение на показанията на свидетелите следва да се отбележи, че в почти всички свои части те са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира, с изключение на заявеното от свид. С.

П., че към момента на удара е карал със скорост около 10 км./ч., което се опровергава от заявеното от вещото лице при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 КЗ, че ударът не е бил със скорост от 10 км./ч., а със скорост от порядъка на 20 – 30 км./ч.

Установеният от посочената доказателствена съвкупност механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава по експертен път от заключението на съдебно-автотехническата еспертиза. От посоченото от вещото лице в писменото заключение и при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК се изяснява, че от техническа гледна точка причина за настъпването на произшествието е както поведението на водача на лек автомобил марка „*******“, който при установените метеорологични условия е предприел маневра по отклоняване надясно, управлявайки автомобила със скорост, която не му е позволила да го контролира, което довело до намаляване на сцеплението на гумите с пътя, занасяне, завъртане по посока на часовниковата стрелка, самокатастрофиране в крайпътната мантинела и преустановяване на движението му напречно на платното за движение, така и поведението на водача на лек автомобил марка „*******“, който е имал възможност да предотврати събитието, ако беше управлявал автомобила със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със самокатастрофиралия пред него лек автомобил марка „*******“.

При установените по делото факти съдът счита, че противоправното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „*******“ се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието, а възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Свид. П. И. в условията на наличен в неговото пътно платно лед и отъпкан сняг и при положение, че всички пътни превозни средства в посоката му на движение са се движели в колона, вместо да продължи праволинейното си движение е предприел в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП необезопасена маневра по преминаване в съседната /дясната/ пътна лента, при това – със скорост от порядъка на 20 – 30 км./ч., която макар сама по себе си да не е висока, в конкретния случай в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се явява несъобразена с атмосферните условия, интензивността на движението и предприетата от него маневра. Неговото поведение е довело до това, че в крайна сметка е изгубил контрол върху управлявания от него лек автомобил, който е занесъл, завъртял се е, самокатастрофирал е в крайпътната мантинела, след което е спрял напречно на пътя, което в условията на интензивен трафик е създало сериозни предпоставки за удар със следващия го лек автомобил марка „*******“.

3

Вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като презумцията не е опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Съдът намира, че в случая за свид. П. И. ударът в крайпътната мантинела, а оттам – и ударът с лек автомобил марка „*******“, са били предотвратими, защото атмосферните условия и непочистването на неговото платно за движение са му били известни още преди произшествието – те са били предмет на обсъждане между него и майка му преди настъпването на събитието, а не се касае за внезапно появил се заледен участък на иначе сух или почистен път. При конкретните условия, ако той беше продължил движението си в лявата пътна лента и/или беше извършил маневрата по преминаване в съседната лента с още по-ниска от избраната от него скорост на движение, ПТП не би настъпило.

Настъпването на вреди по лек автомобил марка „*******“ и техният вид се установяват от Двустранен констативен протокол за ПТП, Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, описи на щетите, представените от ищеца и неоспорени от ответника фотоснимки, показанията на свид. С. П. и заключението на съдебноавтотехническата експертиза, преценени съвкупно.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се изяснява, че всички увреждания по лек автомобил марка „*******“ от техническа гледна точка са възникнали в резултат на процесното ПТП. Ето защо съдът приема, че всички обезщетени от ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.03.2021 г. ПТП.