Решение № 308 от 24.07.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 361/2023
- Вид
- Решение № 308
- Подписан
- 24.07.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171,т.2а, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2,т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.187 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 308 гр. Плевен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500361 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд ,ІV-ти гр.с.№420 от 29.03.
2023г., постановено по гр.д.№6332/2022г.по описа на същия съд на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА на Република България е осъдена да заплати на Р. В. Ф. , ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** сумата от 1 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е водено досъдебно производство №7178/2021г.по описа на РП-Плевен, прекратено с постановление от 31.03.2022г., поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумата от 89,10лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, като в останалата част до пълния претендиран размер за неимуществените вреди от 6 000 лв. и за присъждане на законна лихва за периода от 05.12.2021г. до 20.04.2022г., както и за имуществените вреди в размер на 2 750лв.,искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Р. В. Ф. -ищец пред ПРС,чрез неговия пълномощник адвокат Д. Д. от ПАК в частта,в която са отхвърлени претенциите за неимуществени и имуществени вреди.В обжалваната отхвърлителна част се навеждат доводи,че решението на ПРС е неправилно,поради противоречие със закона и необосновано.В частта,в която претенцията за неимуществени вреди за разликата над 1000лв.до 6000лв.е отхвърлена,ПРС е приел,че единствените последици от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 НК са притеснението от уронване на авторитета на въззивника пред близки и познати,неудобство пред хората в населеното място,в което живее и страх от евентуалното му осъждане,като съобразно периода,в който е продължило наказателното производство-4 месеца,съдът е счел,че ищецът следва да бъде обезщетен със сумата 1000лв.,която удовлетворява обществения критерий за справедливост.Изводите на съда относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди въззивникът счита за необосновани и в противоречие с доказателствата по делото.Твърди се,че този размер е занижен, че негативните последици спрямо личността на въззивника не се изчерпват единствено и само с това,че неговите близки и познати са разбрали, че е извършил това престъпление-управление на МПС след употреба на наркотични вещества ,а поради това,че разследващите органи по никакъв начин не са разгласили,че това обвинение не отговаря на обективната истина,че в действителност той не е управлявал личния си автомобил след употреба на наркотични вещества и извършеният полеви тест за наркотици е показал фалшиво положителен резултат.Твърди се,че е неправилен и необоснован изводът на районния съд,че претендираните имуществени вреди ,произтичащи от пропуснати ползи и заплатен от въззивника разход за извършена химико-биологична експертиза на кръвната проба за установяване на наркотични вещества в кръвта,представляват вреди ,причинени от административната дейност на МВР и не са пряка и непосредствена последица от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.343 ал.2 НК.Изложени са доводи,че свидетелството за правоуправление на въззивника е отнето от органите на Пътна полиция към ОД на МВР Плевен на основание издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка,въз основа на която е прекратена и регистрацията на личния автомобил на въззивника,но в случая заповедта за 2 налагане на ПАМ изпълнява функцията ,посочена в чл.22 ЗАНН,която е пряко свързана с осигуряването на възможността за изпълнение на предвиденото в чл.343г НК във вр.с чл.37 ал.1,т.7 т НК кумулативно наказание „лишаване от права“.Твърди се,че както отнемането на свидетелството за управление на МПС,така и прекратяването на регистрацията на МПС се явяват последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 НК и причинените от тях вреди подлежат на обезщетяване .Посочено е,че лишаването на въззивника от право да управлява МПС го е лишило от възможността да упражнява правото си на труд с професията шофьор на МПС като претендираната сума от 2 100лв., представлява пропусната полза и причинена имуществена вреда.Изложени са доводи за неправилност на извода на ПРС,че заплатената от въззивника неоснователно сума в размер на 650лв.,представляваща стойността на извършената химико-биологична експертиза на кръвната проба за установяване употребата на наркотици ,не е пряка последица от незаконното обвинение и не следва да бъде възстановена от Прокуратурата,а като разход, извършен от МВР вследствие на административна дейност следва да бъде претендиран от МВР.Твърди се,че този извод на съда е необоснован и неправилен ,че управлението н МПС след употреба на наркотични вещества е криминализирано като престъпление от общ характер и независимо от начина му на установяване ,а в случая чрез извършена проверка от органите на ПП на ОД на МР Плевен,както с направения тест с техническо средство за употреба на наркотици,така и с изготвената химико-биологична експертиза на взетата кръвна проба,които представляват доказателствени средства,ползвани от органа на досъдебното производство ,респ.Прокуратурата за доказване на извършеното деяние ,съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 НК.Въззивникът счита,че тези разноски ,свързани с изготвяне на експертизата са направени от органа по разследване в досъдебното производство и на основание чл.187 ал.1 НПК се посрещат от бюджета на съответното учреждение,че органа на досъдебното производство е под ръководството на МВР,при упражняване ръководство и надзор от органа на Прокуратурата на РБ.На това основание въззивникът счита, че заплатената от него сума от 650лв.е имуществена вреда,произтичаща от незаконното му обвинение,в тази част липсва произнасяне на РП Плевен в постановлението за прекратяване на наказателното производство-ДП №7178/2012г. и сумата следва да му бъде 3 присъдена като обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което да бъде изменено решението на ПРС по гр.д.№6332/2022г в отхвърлителната му част и на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000лв.до 6 000лв.и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 750лв.,ведно със законна лихва върху сумите,считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на нак.производство.Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 28.06.2023г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Д. Д. от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи,като отмени обжалваното решение на ПРС в отхвърлителната му част и постанови друго,с което да бъде уважен предявения иск .
Въззиваемата страна-Прокуратурата на РБ не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 28.06. 2023г.
Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП Плевен А. Б. взема становище ,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно ,като моли съда същото да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.
Окръжният съд, като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане в настоящото производство, а и пред ПРС са предявени искове от Р. В. Ф. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ ,като претенцията е за заплащане общо на сумата 8 750лв.,от които 6000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат на образувано наказателно производство –ДП №7178/2022г.по описа на РП Плевен за престъпление по чл.343б,ал.3 НК,което е прекратено.На същото основание се претендира и обезщетение за претърпени имуществени 4 вреди в размер на 2750лв.,от които 2 100лв.пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение и невъзможност да упражнява правото си на труд като шофьор за периода 01.01.2022г.до 31.03.2022г. и сумата 650лв. заплатена химическа експертиза на кръв за употреба на наркотици.
Решението на ПРС в частта в която искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е уважен и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 20.04.2022г. до окончателното й изплащане,в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление и прекратено наказателно производство-ДП №7178/2021г.по описа на РП Плевен ,прекратено с постановление от 31.03.2022г.,поради липса на престъпление,не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Предмет на въззивен контрол е решението на ПРС в частта,в която исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни.
Безспорно от представените пред първата инстанция писмени доказателства,както и от изисканата преписка от ОД на МВР Плевен,РУ Гулянци се установява,че на въззивника Р. В. Ф. е съставен акт за установяване на административно нарушение №501240 от 05.12.2021г., затова,че на посочената дата на третокласен път *** – ***,в посока на движение към с.*** управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег. №*** след употреба на наркотични вещества или техни аналози,като водачът е изпробван с техническо средство Дрегчек 3000. В акта е отразено,че техническото средство е отчело положителна проба за употреба на амфетамини, като на водача е издаден талон за медицинско изследване №0064856.
Няма спор ,че със заповед за задържане на лице рег.
№270зз71/05.12.2021г. на служител при РУП-Гулянци, ищецът Р. Ф. е задържан за срок от 24 часа,считано от 13.00часа,като на 06.12.2021г. в 06.00часа е освободен.
Безспорно е,че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0270-000071/05.12.2021г.на ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци на Р. Ф. е наложена ПАМ по чл. чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП отнемане на свидетелството за управление на МПС,поради това,че е 5 управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Няма спор,че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0270-000072/05.12.2021г.на ОД на МВР Плевен,РУ Гулянци на въззивника Р. Ф. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а, б.”б” от ЗДвП- прекратяване регистрацията на автомобила му, поради това,че е управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От приложеното досъдебно производство ЗМ №152/2021г. по описа на РУ-Гулянци е видно, че същото е образувано на 05.12.2021г. при условията на чл.212, ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НКуправление на МПС лек автомобил ,марка „Фолксваген Голф“с рег. номер *** след употреба на амфетамин.По така образуваното ДП ищецът Р. Ф. не е привличан като обвиняем за горепосоченото престъпление по чл.343б,ал.3 НК и срокът за разследване е продължаван, с оглед необходимостта от изготвяне на назначената химическа експертиза.В качеството на свидетели са разпитани ищецът Ф. и автоконтрольорите, извършили проверката.По ДП е изготвена химикотоксикологична експертиза от ВМА София ,която е дала заключение,че от извършените изследвания на предоставени биологични проби от лицето Р. В. Ф. не е установено наличие на наркотични вещества.С постановление на прокурор от РП Плевен от 31.03.2022г. е прекратено ДП №7178/2021г. по описа на РП Плевен,ЗМ №152/2021г.по описа на РУ Гулянци, поради липса на престъпление от общ характер.