Решение № 282 от 23.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Стара Загора, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.а К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева в присъствието на прокурора Ю. Г. С. като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20265500500502 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 170/11.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 62/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, поради постановяването в нарушение на материалния закон, и поради необосноваността му.

Сочи се, че първоинстанционният съд е извел необосновани изводи за нарушаване на принципа на разглеждане и приключване на наказателното производство по ДП № 112/2018 г. на ОСлО в Окръжна прокуратура – Стара Загора, пр.пр.№ 1838/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора извън рамките на разумния за това срок, поради което в нарушение на материалния закон е приел наличието на основания за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на чл.2б от ЗОДОВ.

Необоснованост се твърди и по отношение на изводите на съда, че 1 ищците са претърпели конкретни неимуществени вреди, които да са причинени в резултат на продължителността на воденото досъдебно производство.

Съображения за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон се изтъкват и по отношение на размера на присъдените на двамата ищци обезщетения, които според въззивника не отговарят на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и досежно присъждането на лихва за забава върху обезщетенията, която следва да се дължи от влизането в сила на окончателен съдебен или прокурорски акт.

Претендира се отмяната на решението и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Като алтернативно е заявено искане за частична отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което размерът на присъдените обезщетения бъде намален.

В законоустановения срок въззиваемите В. И. И. и Д. И. И., действащи чрез адв. А. Г., са подали отговор на жалбата, с който са я оспорили като неоснователна.

В отговора си въззиваемите са изложили доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно, т.к. изводите му за наличието на предвиденото в чл.2б от ЗОДОВ основание за ангажиране на отговорността на Държавата са обосновани и съответни на материалния закон.

В тази връзка се сочи, че продължителността на наказателното производство от момента на образуването му до момента на внасянето на обвинителен акт в съда е 5 години, която според заложените в практиката на ЕСПЧ стандарти по тълкуване на понятието „разумен срок“ е прекомерна, а самият неразумно дълъг срок на досъдебното производство не е резултат от поведението на ищците, а от поведението на органите по разследването.

Изложени са съображения за обоснованост на изводите на съда, че именно в резултат на необосновано дългия период на наказателното производство ищците са изпитали конкретни емоционални и психически страдания, представляващи форма на неимуществени вреди.

Изложени са и съображения, че размерът на определените обезщетения е справедлив с оглед на търпените вреди и периода, през който те са търпени.

2

Въззиваемите претендират въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира уважаването й.

Въззиваемите се представляват от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му спрямо Прокуратурата на Република България, както и за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от закона за адвокатурата.

Съдът, като обсъди твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Пред районния съд са предявени активно субективно съединени искове по чл.2б от ЗОДОВ от В. И. И. и Д. И. И. срещу Прокуратурата на Република България, с които всеки от ищите претендира присъждането на обезщетение в размер на 10000 лв., за причинени му неимуществени вреди от нарушаването на разумния срок за разглеждане на предварителното производство по пр.пр.

№ 1838/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Ищците са основали исковете си на твърдения, че са родители и наследници по закон на И.Д. И., починала на *** г., чиято смърт е настъпила в резултат на престъпление, представляващо немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

За разследването на престъплението на 27.12.2018 г. е било образувано ДП № 112/2018 г. по описа на ОСлО, пр.пр. № 1838/2018 г., а на 15.01.2021 г. конкретно лице е било привлечено като обвиняем.

Въпреки това едва на 13.04.2023 г . обвинителен акт е бил внесен в съда, но образуваното н.о.х.д.№ 433/2023 г. по описа на Окръжен съд –Стара Загора е било спряно на 16.05.2023 г. поради наличието на образувано срещу 3 подсъдимото лице административно-наказателно производство. След прекратяване на административно-наказателното производство н.о.х.д.№ 433/2023 г. по описа на Окръжен съд –Стара Загора било възобновено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, но до датата на предявяване на исковете на 11.01.2024 г. все още било висящо.

Ищците са заявили твърдения, че през целия период на продължилото над 5 години досъдебно производство са търпели неимуществени вреди, т.к. страдат от факта, че все още очакват извършителят на престъплението, от което са пострадали, да понесе своята отговорност.

Сочат, че през изключително дългия период на разследването са изпитвали негативни емоции, стрес, притеснения, раздразнение от безпомощността си да променят хода на събитията, обусловили загуба в доверието им в правосъдната система и накърнило чувствата им за човешко достойнство и за справедливост.

С отговора на исковата молба ответникът – орган на съдебната власт на Република България, е оспорил исковете по основание и размер.

Развити са доводи, че продължителността на досъдебното производство не надхвърля разумния срок, предвид обема от извършени процесуалноследствени действия за осигуряване на обективно, всестранно и пълно разследване.

Оспорено е наличието на заявените като търпени от ищците вреди, както причинно-следствената връзка между тях и продължителността на досъдебното производство.

Исковете са оспорени и по размер като несъответни на критерия за справедливост при обезщетяването на вредите и на фактическата и правна сложност на досъдебното производство.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове, т.к. е приел, че продължителността на досъдебното производство надхвърля разумният срок за провеждане на необходимите и достатъчни действия по разследването.

Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени правилно от Районен съд – Казанлък след извършен и съобразен с процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи, 4 последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.

Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е направил необосновани и несъответни на материалния закон изводи, че досъдебното производство е протекло извън границите на разумния срок са неоснователни.

При преценката за разумност на срока за разглеждане на делото /в случая досъдебното производство/ следва да се отчетат редица конкретни обстоятелства, сред които фактическата и правна сложност на делото, поведението на пострадалия, което може да е допринесло за общата продължителност, поведението на държавните органи.

Поведението на държавните органи следва да се разглежда в широк аспект и включва както извършените от органите по разследването и ръководно-решаващият орган в досъдебната фаза на наказателното производство действия, така и действията на други участници в производството, чието включване в производството е по волята на орган по разследването или ръководно-решаващия орган, и чието процесуално положение е подчинено и контролирано от решенията им.

Такива участници представляват вещите лица, които вземат участие в досъдебното производство, и чиято процесуална дейност се осъществява изцяло под контрола на съответният държавен орган, който ги е назначил.

В конкретният случай досъдебното производство по ДП № 112/2018 г. по описа на ОСлО, пр.пр. № 1838/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, е било образувано на 27.12.2018 г., а обвинителен акт е бил внесен в съда на 13.04.2023 г.

От материалите на досъдебното производство е видно, че процесуалното поведение на пострадалите В. И. И. и Д. И. И., в настоящото производство въззиваеми, не е допринесло по никакъв начин за общата му продължителност.

Не са налице и други обективни предпоставки, като спиране на производството за издирване на свидетели, или на други предвидени в закона основания, които да са забавили разследването.

Самото престъпление не разкрива белези на особена фактическа или 5 правна сложност, т.к. кръгът от възможни извършители на престъплението не е голям, а самите те са известни, а извършените процесуално-следствени действия не са с голям обем.

Обстоятелствата, че се е налагало назначаване на повече от една съдебно-медицинска експертиза, повторно привличане на обвиняемо лице и т.н., не обуславят извод, че разследването следва да протече в срок от близо пет години, т.к. задължение на Държавата е да обезпечи срочното изпълнение на необходимите за качественото разследване процесуално-следствени действия, в т.ч. кадровата обезпеченост на държавните органи с достатъчно на брой и квалифицирани в нужната степен органи по разследването и вещи лица.

При преценката за разумност на срока на досъдебното производство следва да се има предвид, че българският законодател е предвидил висок критерий към държавните органи, които следва да осигуряват разкриването и наказването на извършени престъпления, т.к. разпоредбите на чл.234, ал.1 – 3 от НПК предвиждат кратки срокове за провеждане на разследванията тримесечен срок за всички случаи, а при фактическа и правна сложност – шестмесечен срок от деня на образуването.

При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока на разследването до 12 месеца, а ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор, като срокът на всяко удължаване се съобразява с фактическата и правната сложност на делото.

Този критерий е развит допълнително в разпоредбите на чл.368, ал.1 и ал.2 от НПК, които предвиждат „обичаен“ срок за привличане на обвиняем една година, и „обичаен“ срок за приключване на разследването след привличането на обвиняем – две години.

В конкретният случай едногодишният срок за привличането на обвиняем не е спазен, т.к. конкретно лице е привлечено като обвиняем едва на 15.01.2021 г., при все че след провеждането на първите действия по разследването – разпитите на лекарите, съпричастни към случая, и на пострадалите, писмени доказателства, касаещи трудовия статус и професионалната квалификация на конкретен лекар, са събрани единствено за 6 едно измежду разпитаните като свидетели лица, а проект за постановление за привличането на това лице като обвиняем е бил изготвен още през месец май 2020 г.

Разпечатката съдържа 54 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c31f02cf-bb8f-4a22-afd6-5a777a94b807