Определение № 478 от 30.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600533 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.

С протестираното Определение състав на Пазарджишкия окръжен съд е отменил постановление от 14.07.2023г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 603/2021г. по описа на * и върнал делото за допълнително разследване, като дал нарочни указания.

Недоволен от посочения съдебен акт е останал прокурорът и го протестирал с доводи за необоснованост и незаконосъоразност. Претенцията е насочена към отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

По допустимостта на протеста:

Протестът е подаден в законоустановения срок , от субект с нужната процесуална легитимация, което позволява разглеждането му по същество.

По същество на протеста.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Окръжният съд, осъществявайки контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство е приел, че в хода на досъдебното производство не са изследвани обективно, всестранно и пълно 1 всички обстоятелства по делото, имащи значение за правилното му решаване.

Настоящата инстанция първоинстанционния съд извод. изцяло споделя така сторения от

Прокурорът в разрез с императивите на чл. 13, чл. 14 и чл.107 НПК не е положил необходимите процесуални усилия за пълното изясняване на фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП. Не са изследвани основни въпроси, имащи значение за разкриване на обективната истина и свързани пряко с предмета на доказване.

Това е довело до недостатъчна, а от там и до неправилна оценка на фактите, а от там и до неправилност на правните изводи.

Изводът на прокурора, че макар и водачът на л.а. „*“ да е забелязъл пресичащата отляво надясно пътното платно пострадалата велосипедистка, едва когато тя се е намирала на 1 метър от него деянието му е случайно по смисъла на чл.15 НК е необоснован и незаконосъобразен.

Не са изследвани задълбочено въпросите имало ли е препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на лекия автомобил към движещата се по перпендикулярната улица велосипедистка, от кой момент тя е станала видима за него и какво е било разстоянието между тях, от кой момент е станала „опасност“ за движението.

Трайна е практиката, че пътното превозно средство /в случая велосипеда управляван от пострадалата/, движещо се по път без предимство, става опасност за движението, когато водачът без предимство премине стоплинията, или когато, макар и да не я е преминал, от скоростта, с която се движи, е очевидно, че не би могъл да спре преди навлизане в кръстовището / в т. см. Р- 1309/1976-III н. о., Р-13/1977- ОСНК, Р-248/1977-I н. о., Р-522/1983 -III н. о./. Затова водачът на МПС, движещо се с предимство, е длъжен да намали скоростта и да спре, за да избегне произшествие, когато водачът на МПС, движещо се без предимство, премине стоп линията или когато, макар и да не е преминал тази линия, от скоростта с която се движи, е очевидно, че от техническа гледна точка не би могъл да спре преди навлизане в кръстовището. Всичко това е свързано с началния момент , от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, а той е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение.

2

Тези обстоятелства не са изследвани и са останали неустановени, като доказателства в тази насока не са събирани от органите на досъдебното производство и проблематиката, имаща съществено значение за правилното решаване на делото е останала неизяснена и нерешена.

След като органите на досъдебното производство не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина в пълен обем, постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява необосновано и незаконосъобразно и правилно първата инстанция го е отменила и върнала делото на прокурора за допълнително разследване.

Настоящият състав споделя изцяло правилността на дадените от първата инстанция указания за допълнителни процесуално-следствени действия, които следва да бъдат съобразени от органите на досъдебното производство при допълнителното разследване. Следва да се вземат предвид и възраженията в жалбата на пострадалите, сложила началото на настоящето производство в първата инстанция, като внимателно се прецени относимостта им към предмета на разследване, а от там и тяхната ооснователност.

Всичко това води до извода, че определението на първата инстанция, с което е отменено постановлението на прокурора е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8, вр. ал. 6, т. 1 НПК Апелативния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 498/04.10.2023г. по чнд № 865/23г. на Окръжен съд Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4