Определение № 2184 от 14.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2184 гр. София, 14.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка И.а

Членове:

Борис И.

Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка И.а Касационно гражданско дело № 20228002104285 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. С., чрез адв. Н. И., против въззивно решение № 130/26.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 172/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260008/17.01.2022 г. по гр. д. № 2534/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. И. С. искове: 1. против ЧСИ Т. И. Л., рег. № 820 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Пловдив с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетения за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в следното – образуване на изп. д. № 20158200400062 без съдебният изпълнител да предупреди и да заяви на кредитора, че не желае да образува изпълнително производство след изтичането на давностните срокове, както и че той ще следва да понесе значителни щети за отговорността за нанесени вреди от тези си действия, незаконосъобразно извършване на публична продан на следните четири недвижими имота и продажба на същите на значително по-ниски цени: поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“, площ: 5726 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: ***, ***, ***, ***,

***, ***; поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“; площ: 6857 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: ***, ***, ***, 1

***, ***; поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р.. Б.“; площ: 8151 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: ***, ***, ***, ***, ***; поземлен имот ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „К. Г.“; площ: 3077 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: ***, ***, които вреди се изчисляват на разликата между цената, на която имотите са продадени и цената, която би получил ищецът, ако бе продал сам същите, в това число: за поземлен имот с идентификатор ... – 188 573,97 лева; за поземлен имот с идентификатор ... – 351 398,86 лева; за поземлен имот с идентификатор ... – 420 809,77 лева и за поземлен имот с идентификатор ... – 500 221,11 лева;

2. против Д. З. Б. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 457 лева като сбор от обезщетения за вреди от незаконосъобразно образувано изп. д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ Т. Л., след като давността за вземането, негов предмет е изтекла, което е установено с влязло в сила решение постановено по гр.д. № 912/2017 г. на Районен съд - Асеновград , които вреди съставляват разходи за извършвани различни действия с цел защитата на ищеца по изпълнителното производство, в това число: сумата от 60 лева, преведени по изп. д. № 62/2015 г. на 27.10.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на 27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на 09.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на 09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 30 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 14.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 19.09.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 88 лева, от които 84 лева, преведени на 20.09.2016 г. по изп. дело и 4 лева такси и комисионни към банката; сумата от 6 лева, платена на 12.09.2018 г. за такси по изп. дело; сумата от 7230 лева, заплатени по банков път на 30.04.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 200 лева, платена по банка на 25.05.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 100 лева, платена чрез банков превод на 30.06.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 2500 лева, платена по банков път на дата 24.08.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело и сумата от 1000 лева, платена за адвокатски хонорар по изп. дело № 62/2015 г.;

3. против Д. З. Б. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 5927 лева, като получена на отпаднало основание от извършена по изп.д. № 2

20158200400062 по описа на ЧСИ Т. Л. публична продан на четири недвижими имота, в това число от продажбата на поземлен имот с площ от 3077 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „ К. Г. “ – 935 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 5726 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „Б.“ – 1380 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 6857 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „ Б. “ – 1650 лева и от продажбата на поземлен имот с площ от 8151 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „ Б. “ – 1962 лева, поради установяване с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 912/2017 г. на Районен съд - Асеновград, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ Т. Л. и са присъдени съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и на „ЗД ЕВРОИНС“ АД – трети лица-помагачи на страната на ответника ЧСИ Т. Л..

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК по следния правен въпрос: „Законосъобразно ли е извършването на тръжната процедура и продажбата на недвижими имоти в извършена тръжна процедура по съдебно изпълнително производство без да са изискани данъчни оценки на обявените за продажба недвижими имоти?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация ЧСИ Т. Л., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Г. К..

Ответникът по касационната жалба Д. З. Б. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Третото лице помагач „ЗД ЕВРОИНС” АД в депозираното становище поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението.Претендира разноски за юрисконсулт.

Третото лице помагач „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не е подало писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл.

280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

3

С обжалваното решение е потвърдено решението на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. И. С. против ЧСИ Т. И. Л. и Д. З. Б. искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 45 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Прието е, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, който подлежи на принудително изпълнение и са спазени процесуалните изисквания. При извършване на изпълнението ЧСИ е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и не е длъжен да съобразява действията си с него, освен ако не е уведомен и то за относими и доказани към изпълнението обстоятелства. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен лист. Ако по изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на същото или е настъпило прекратително условие, като никой, включително и длъжникът не сезира съдебния изпълнител и той продължава да изпълнява задълженията си, то неговите действия няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди. ЧСИ Л. е образувал изп. д. № 62/2015 г. по представен му валиден изпълнителен лист. Не е имало процесуална пречка за образуването му, а впоследствие и за спирането, включително и чрез нарочен съдебен акт за спиране на изпълнителното производство. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. След уведомяването за образуваното изпълнително дело от ЧСИ Л. и преди извършените публични продажби – ищецът не е представил по делото влязло в сила решение по чл. 439 ГПК, установяващо недължимост. Напротив – ищецът много добре е знаел за наличието на проведения процес по реда на чл. 422 ГПК, който е приключил в началото на 2015 г., защото в това дело той е бил страна – ответник, и в който процес е установена със сила на пресъдено нещо неговото задължение по изпълнителното дело, като по силата на закона е започнала да тече нова погасителна давност.

Към момента на образуване на изп. д. № 62/2015 г. от ЧСИ Л. е било налице влязло в сила на 11.02.2015 г. съдебно решение по гр. д. № 176/2012 г. на Районен съд - Асеновград, с което в производство по чл. 422 ГПК е установено вземането на ответника Б. против ищеца в идентични размери с представения изпълнителен лист издаден по заповедното производство. Това решение съгласно 297 ГПК е задължително, както за съда, който го е постановил – Районен съд - Асеновград, така и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. От датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 176/2012 г. тече нова погасителна давност ,която съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД всякога е петгодишна. Ищецът не само е уведомил ЧСИ за възраженията си за погасяване на задълженията си по давност, но сам по собствено желание и воля започва да прави доброволни вноски по изпълнителното дело – 7230 лв., заплатени по банков път на 30.04.2015 г.; сумата от 2500 лв., платена по банков път на дата 24.08.2015 г. и други. Решава да се възползва и от привилегията по чл. 454, ал. 1 4