Решение № 166 от 30.05.2016, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 477/2016
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 30.05.2016
- Състав
- ИВАН ЦВЕТОЗАРОВ ИВАНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 787 от 31.03.2016 · ИВАН ЦВЕТОЗАРОВ ИВАНОВ
- Определение № 723 от 05.07.2016 · ЦВЕТАНЧО ДИМИТРОВ ТРИФОНОВ
- Разпореждане № 1606 от 11.07.2017 · ЦВЕТАНЧО ДИМИТРОВ ТРИФОНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 131 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69б · Кодекс за социално осигуряване
- § 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 220 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е № .... гр. Козлодуй, 30 май 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав, в публично заседание на 19.05.2016 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря Г. Д. като разгледа докладваното от съдия
Иванов гражданско дело № 477 по описа за 2016 г. на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А.К.Г. с ЕГН **********
*** е подал срещу „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* иск за признаване за уволнението му, извършено със заповед № 5 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист „Контрол на физическата защита” в Управление „Сигурност”, дирекция „Безопасност и качество” в ответното дружество; за осъждане на ответника да му заплати сумата 13 555,50 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за шестмесечния период след уволнението (02.02.2016 г.-02.08.2016 г.). Претендира деловодни разноски.
Ищцата поддържа, че незаконосъобразно е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ-поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като навежда следните доводи: 1. Непосочване на конкретното основание, на което работодателят счита, че ответникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, водещо до немотивираност на същата заповед; 2. Нарушение на разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 68, вр. с чл. 104 от КСО, с оглед наличието на правна възможност, а не задължение на работниците и служителите, работили при условията на първа и/или втора категория труд да се пенсионират преди навършването на общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО; 3.
Незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради обстоятелството, че не е подписана от законния представител на ответното дружество. В тази връзка се прави искане за откриване на производство по чл.
193 от ГПК за проверка автентичността на подписа под оспорената заповед, положен от името на изпълнителния директор на ответника.
Ответникът в отговора си по реда и в срока по чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като са изпълнени всички предпоставки на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, липсва нарушение на други нормативни актове, заповедта за уволнение е мотивирана и е подписана от заместник изпълнителен директор на ответното дружество, оправомощен със заповеди № ВЗ-6/18.01.2016 г. и ВЗ-8/26.01.2016 г., представляващи делегиране на работодателска компетентност по начин, допустим съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на Върховния касационен съд. Твърди се неоснователност на съединените акцесорни искове за възстановяване на длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа, поради неоснователността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна.
Прави се изрично възражение за прихващане с правно основание чл. 103 от ЗЗД, при условията на евентуалност, с искане да се прихване евентуално признатото задължение на ответника към ищцата по чл. 225 от КТ с полученото от ищцата обезщетение по чл. 220 от КТ.
Отделени са като безспорни между страните следните обстоятелства: че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са подписани от изпълнителния директор на ответното дружество, като между страните е останало спорно обстоятелството от кого са подписани, че БТВ на ищеца за последния напълно отработен месец е в размер на 2 259,26 лв, и че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 2 259,26 лв., получено на 14.05.2016 г. С оглед така отделените като безспорни обстоятелства съдът е отхвърлил като неоснователно искането на ищеца за откриване на производство по оспорване на автентичността на оспорената заповед, предвид обстоятелството, че и двете страни поддържат, че тази заповед не е подписана от изпълнителния директор и законен представител на ответното дружество Димитър Ангелов.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Ю.Д., поддържа исковата молба и доразвива доводите, посочени в нея в хода на устните състезания и в писмена защита.
Ответното дружество, чрез пълномощника си юрисконсулт Цветанка Коева, оспорва исковете като неоснователни по съображенията, посочени в отговора по чл. 131 от ГПК и в хода на устните състезания.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а направеното с отговора по чл. 131 от ГПК възражение за прихващане е с правно основание чл. 103 от ЗЗД.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и доводите на страните, Козлодуйският районен съд прие за установено следното:
Страните не спорят, а това се установява и от представеното трудово досие на ищеца А.Г., че са били в трудовоправни отношения от 03.08.2005 г. до 02.02.2016 г., като съгласно допълнително споразумение № 2367 от 22.07.2014 г. към трудов договор № 115/01.08.2005 г. ищецът е заемал длъжността „Главен специалист „Физическа защита” в „А.К.” ЕАД ***.
С писмо с рег. № 5424-ЧР/03.12.2009 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че е придобил право на пенсиониране по първа категория труд при условията на § 4 от ПЗР на КСО, като същото е връчено лично на ищеца на 04.12.2009 г.
Липсват както твърдения, така и доказателства ищецът А.Г. да е упражнил правото си на пенсиониране и да му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по първа категория труд, при условията на § 4 от ПЗР на КСО.
Със заповед № 5 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 01.02.2016 г., видно от направеното в нея отбелязване. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Словесното описание на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в уволнителната заповед е „при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
Също на 01.02.2016 г. ищецът лично е получил отправено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ.
Между страните е безспорно обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл. 228, ал. 1 от КТ за последния напълно отработен месец е в размер на 2 259,26 лв.
В съдебно заседание на 19.05.2016 г. съдът извърши констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца, от която констатация установи, че от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника /02.02.2016 г./ до датата на приключване на съдебното дирене /19.05.2016 г./ ищецът не е работил по трудово правоотношение.
Между страните е безспорно също, че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 2 259,26 лв., получено на 14.05.2016 г.
Относно представеното като доказателство по делото становище на Министерство на труда и социалната политика с изх. № 26-740/15.12.2015 г.: Съдът приема, че по естеството си същото становище представлява тълкуване на нормативни актове /КСО и КТ/, извършено от орган на изпълнителната власт извън предоставените му от закона правомощия. В този смисъл становището представлява недопустимо доказателство по смисъла на ГПК и даденото с него тълкувание на нормативни актове не обвързва нито страните по делото, нито съда. Следва също да се има предвид, че становището се отнася до обуславящ въпрос, който е включен в предмета на доказване по настоящото исково производство и е спорен между страните и следователно е от изключителна компетентност на сезирания съд на основание чл. 17, ал. 1 от ГПК.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По делото липсват доказателства ищецът А.Г. да е упражнил правото си на пенсиониране при условията на първа категория труд-§ 4 от ПЗР на КСО и да му е отпусната лична пенсия при същите условия, като е безспорно установено, че към датата на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение-01.02.2016 г., ищецът не е бил навършил общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО /60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете/, съответно не е бил придобил право на пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО.
Същественият материалноправен въпрос по делото е законосъобразно ли е уволнението на работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, ако работникът или служителят е придобил право на пенсия, респективно е упражнил правото си на пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст при условията на първа и втора категория труд по чл. 69, 69а, 69б, 69в, и § 4 и 5 от ПЗР на КСО, без обаче да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия за работещите трета категория труд, посочени в чл. 68 от КСО.
По въпроса има трайна практика на Върховния касационен съд, съгласно която нормата на § 4 от ПЗР на КСО създава правна възможност, а не задължение, на работниците и служителите, работили при условията на първа и/или втора категория труд, да се пенсионират при облекчен режим, преди достигане на общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО. ВКС счита, че пенсионирането не настъпва автоматично и зависи само и единствено от волята на правоимащите лица, тъй като редакцията на § 4 от ПЗР на КСО изрично предвижда възможност, а не задължение за пенсиониране. По тези причини наличието на предпоставки за пенсиониране по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО не дава право на работодателите да прекратяват трудовите договори с правоимащите лица на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, преди същите да са изпълнили общите условия за пенсиониране по чл. 68, във вр. с чл. 104 от КСО. В този смисъл е решение № 311 от 14.12.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на ВКС, което е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и е задължително за съдилищата, както и определение № 918 от 20.07.2011 г. по гр. дело № 1798/2010 г. на ВКС.
Правото на т. нар. „ранно пенсиониране” по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО представлява вид гратификация за работниците и служителите, работили при условията на първа и втора категория труд и изпълнили специалните изисквания на осигурителното законодателство, като изключение от общите предпоставки за пенсиониране по чл.
68 от КСО и следователно това право е признато от законодателя с оглед защита интересите на правоимащите категорийни работници, без да създава самостоятелно право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, независимо от волята на правоимащото лице.
Същият извод следва и от историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ, изразяващо се в сравняване на отменените редакции и действащата такава. В по-старите редакции на същата норма /Редакция към ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г., Редакция към ДВ, бр. 2 от 05.01.1996 г.:, Редакция към ДВ, бр. 28 от 02.04.1996 г./ правото на работодателя да прекрати трудовия договор е обусловено от придобиването от страна на работника и служителя на право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от определена възраст. В по-новите редакции на нормата, включително действащата редакция /Редакция към ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г., Редакция към ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г., Редакция към ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г., Редакция към ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г., Редакция към ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г./ прекратяване на трудовия договор може да се предприеме при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника и служителя, а за професори, доценти и доктори на науките – не по-рано от навършването на определена възраст. Очевидно е, че в действащата редакция законодателят не е разширил прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като в нея е променена само терминологията, в съответствие с измененията в КСО-вместо за „право на пълна пенсия за изслужено време и старост” в действащата редакция се говори за „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”, т.е. за общите предпоставки за пенсиониране.
Разпечатката съдържа 39 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c31ed1af-7229-4820-a15f-261a844dc0d4