Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7036 от 02.06.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1091/2026
Вид
Решение № 7036
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Даниела Станева, Кремена Данаилова, Димитър Михов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 2, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7036

Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА канд № 20267050701091 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. К. З. [населено място] против Решение № 182/16.02.2026г., постановено по АНД № 3541/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0819-000886/13.03.2025г. на Началник група в ОДМВР-Варна, сектър Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв., на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят счита обжалванот решение за неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; счита за неправилен извода на съда, че наказанието е определено правилно и справедливо; твърди, че дадената на нарушението правна квалификация е неправилно; счита, че в случая е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да отмени процесното НП. В съдебно заседание и по съществото наспора жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. К. З. срещу Наказателно постановление № 25-0819-000886/13.03.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв.

За да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 25.02.2025г. в [населено място] по [улица]в посока центъра на града до кръстовището с [улица]З. управлява лек автомобил "КИА Ниро" с рег. номер [рег. номер], собственост на фирма "Дефендър" ЕООД, като поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя 1 и интензивността на движението, блъска спрелия пред него лек автомобил "КИА Спортидж" с рег. номер [рег. номер]. ПТП с материални щети. Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в АУАН и в НП. Районният съд е изложил и мотиви, че констатираното нарушение не може да бъде приравнено към маловажните случаи.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи. При извършена проверка на въззивното решение настоящата инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ДРС съдебен акт само на това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване е неоснователно.

Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон. Фактите по делото са безспорни и правилно установени и обосновават несъмнен извод, че касаторът е извършил констатираното административно нарушение, съставомерно по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 66.47евро / 130лв./ което следва да се заплати от жалбоподателя.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182/16.02.2026г., постановено по НАХД № 3541/2025г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И. К. З., [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 66.47 евро/ шестдесет и шест евро и 47 евроцента /, представляваща ю.к.възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�