Решение № 3663 от 19.10.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3663

Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20267170700523 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е изпратено по подсъдност от АССГ.

Административното дело е образувано по искова молба на М. К. Г. срещу ГДИН с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди причинени от бездействие на лекари в затвора Белене по непредоставяне на капки за очи и увреждане на зрението му в размер на 1 000 000 евро за периода 03.01.2023 година до 09.06.2026 година ведно със лихвата.

В същата се сочи, че поради бездействие на лекарите в затвора Белене и неизписване на капки за очи се е влошило зрението му и са му причинени имуществени вреди . Моли да се уважи исковата му молба.

Ответникът– ГДИН, е подал писмен отговор на ИМ, в който посочва, че исковата молба е допустима, но неоснователна, тъй като осъществяваните дейности за медицинско обслужване са нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г„ като и в чл.2, чл.З и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието. С оглед разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от установената трайната съдебна практика, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посочва се, че в глава VI на Наредба № 2/2010 г. е определен обхватът на осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, като по аргумент от нормите на чл.66 и сл., администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху медицинската дейност на съответния лекар /медицински специалист/.

Счита, че претенцията за претърпени имуществени вреди, „заради незаконосъобразните бездействия“, не основава отговорността на ответника Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", като ищецът не е изложил достатъчно конкретни твърдения относно вида и размера на претендираните имуществени вреди, каква е загубата, която е претърпял.

Счита, че искът е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като не е налице незаконосъобразно бездействие. Посочват се извършените прегледи на лицето в процесния период и назначено лечение, както и закупени по лична молба на лицето през 2023 година с лични средства капки, предписани от офталмолог и предоставени капки за очи на 12.03.2024 година . Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски в размер на 300 евро съгласно Наредба за заплащане на правна помощ.

В съдебно заседание ищецът – М. К. Г., който е освободен от Затвора Белене на 09.06.2026 година и адресът по справка в НБД е гр. Силистра, [улица]се представлява от адв. М. М. , която поддържа исковата молба и намира същата за основателна и доказана, тъй като с оглед приложени документи има преглед от очен лекар и предписано лечение, налагащо прилагане на капки за очи, които не са му осигурени. Счита, че обезщетението следва да се определи от съда по справедливост и моли да се уважи иска.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се представлява от юрк. П., която оспорва исковата претенция и намира, че не е налице бездействие, за да бъде присъдено обезщетение, а напротив оказана е съответната медицинска помощ и са осигурени капки за очи. Счита, че не са ангажирани доказателства за настъпили вреди и моли да бъде отхвърлен иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Б., която намира, че искът не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен. Не са налице доказани бездействия на ответника , а напротив с оглед представено медицинско досие на лицето са осигурени многократни прегледи от медицински специалисти, изписани са медикаменти, които са осигурени.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е приведен в Затвора Белене на 05.07.2022 година за изтърпяване на наказание и е освободен на 09.06.2026 година.

Представена е медицинска справка Рег.№ 101-20-8637#9/ 17.08.2026г. от ОПЛ Л. Г. , от която се установява, че в периода 03.01.2023 година до 09.06.2026 Г. е бил преглеждан на 01.06.2023г. от д-р С. С., на 27.02.2025г.е прегледан от д-р Д. Н., на 08.08.2025г.отново е прегледан от д-р Д.Н., и на 04.12.2025г. от специалист офталмолог-д- р Д. Н., като е предписана терапия.

Представен е препис от медицински журнал при Затвора Белене и в него са отразени посещения на Медицинския център в Затвор Белене, както следва: на 01.02.2026г., на 03.02.2026г., на 04.02.2026г., на 08.02.2026г., на 15.02.2026г., на 18.02.2026г., на 05.03.2026г., на 1б.03.2026г., на 31.03.2026г.-получил капки за очи “ Максидекс“ и „Церукал“, на 02.04.2026г., на 06.04.2026г.на 09.04.2026г., на 20.04.2026г., на 24.04.2026г., на 03.05.2026г., на 07.05.2026г., на 13.05.2026г., на 24.11.2024г., на 21.01.2025г.- получени капки за очи“ Тобрадекс“ и други лекарства, на 05.02.2025г.- отново получени капки за очи “Тобрадекс“, на 23.02.2024г., на 04.04.2025г., на 11.05.2025г., на 15.06.2025г., на 01.08.2025г.- за пореден път получени капки за очи „ Максидекс“, на 14.08.2025.-получени капки за очи“ Тобрадекс“, на 20.08.2024г., на 31.08.2024г., на 16.09.2025г., на 26.09.2025г.-получени капки за очи „Максидекс“ и други лекарства, на 20.10.2025г. отново получени капки за очи “Максидекс“ и други лекарства, на 22.10.2026г.

От Медицинска справка и Рег.№ 101-20-8637#14/ 19.08.2026г. от ОПЛ Л. Г. е видно, че през процесния период ищецът е взимал многократно лекарството“ Траветан“ капки за очи, като същият е спрял тези капки, по негова преценка, защото не му влияели добре. Отразено е, че са му предписани и капки за очи „Максидекс“ и „Тобрадекс“.

По делото от ответника са представени докладни записки, справки, извадка от медицински журнал, копие на амбулаторни листи за доказване на извършените прегледи и предприети действия в процесния период. Представени се данни относно сключени граждански договори с д-р Г. и м.с М. за част от процесния период.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за имуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се имуществени вреди за периода 03.01.2023 година до 09.06.2026 година поради бездействие и неоказване на медицинска помощ - прегледи и лечение на очен проблем като се иска обезщетение в размер на 1 000 000 евро ведно със законната, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като в чл. 3 се посочва и неоказването на медицинско обслужване и в този смисъл довод на ответника, че мед. Дейност не е административна дейност е неоснователен.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и ГДИН е надлежен ответник.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Твърдението на ищеца, че е лишен от достъп до медицинско обслужване, прегледи и лечение е неоснователно. С оглед представените от ответника доказателства се установява, че през процесния период лицето е преглеждано многократно от лекар-специалист във връзка с проблем със зрението, назначено е лечение и са му осигурени капки за очи и други медикаменти. В случая не е налице бездействие, а напротив активни действия и осигуряване на необходимото медицинско обслужване предвид здравословния проблем, деклариран от лишения от свобода.

Липсва първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС – незаконосъобразно бездействие.

Съдът намира, че не се доказва , че Г. е бил подложен на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на медицинско обслужване , което уронва човешкото достойнство или поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна имуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни бездействия и такива вреди.

Предвид горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде отхвърлена.

Съдът, обаче намира независимо от изхода на делото, че искането на пълномощник на ответника по делото за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от Наредбата за правната помощ е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля исковата молба на М. К. Г., адресът по справка в НБД гр. Силистра, [улица]срещу ГДИН с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди причинени от бездействие на лекари в Затвора Белене по непредоставяне на капки за очи и увреждане на зрението му в размер на 1 000 000 евро за периода 03.01.2023 година до 09.06.2026 година ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро.