Решение № 3354 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3354 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20231110210680 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Ц. Ц. ЕГН **********, чрез упълномощения му адв.П. К., против наказателно постановление /НП/ №СОА23-РД11-682/27.06.2023 г., издадено от заместник кмет на Столична община, предвид съставен на 09.06.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А бланков №003985 на Л. Ц. Ц.

ЕГН **********, за това, че на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., в гр.София, на ул.“Ангел Кънчев“ №19, е паркирал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № ********, върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху платното за движение на ППС, с което виновно нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.53 ЗАНН и чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.

АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.3 от ЗАНН – след постъпило възражение /жалба/ срещу фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г., на основание чл.36 от ЗАНН и чл.186,ал.2,вр.чл.167,ал.2,т.1,чл.189, от ЗДвП.

1

При предявяване на АУАН, в частта на обяснения и възражения, е написано „Не съм извършил нарушението. Вероятно извършителят е понесъл санкцията, а именно глоба с фиш“.

Недоволен от НП и наложената с него глоба, Л. Ц. Ц. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.П. К., го обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което е направено твърдение, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение; написано е и че е нарушен чл.42,т.5 и чл.57,т.6 от ЗАНН, тъй като „нормата на чл.6,т.1 ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, а именно забрана за паркиране върху пътна маркировка М14, като е налице несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението, което противоречие ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен“. С оглед на това е направено искане НП да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 400 лева за възнаграждение на адвокат.

Жалбоподателят, редовно призован/уведомен за съдебните заседания, не се явява.

Явява се упълномощеният му адв.К. и пледира НП да бъде отменено, във връзка с което повтаря съображенията, изложени в жалбата, като допълва, че счита, че нарушението не е доказано. Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител само в първото съдебно заседание.

По делото са депозирани становище от зам. кмет на СО и молба от юрисконсулт А. със съображения по съществото на делото и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При разпита на актосъставителя Д. Т. Г. същият излага фактическите 2 обстоятелства относно посоченото нарушение и съставения за същото АУАН.

По делото са приложени: фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г. и жалба/възражение срещу него от 25.05.2023 г. до ЦГМ от Л. Ц., с която оспорва същия; 4 цветни снимки на хартиен носител формат А4; справка за допуснати от жалбоподателя други нарушения и издадените за тях административни актове; справка, от която се установява, че е анулиран фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г.; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, и др.

От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и веществени /снимки/ съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., инспектор при ЦГМ – Д. Т. Г., при изпълнение на служебните си задължения като контрольор по автомобилния транспорт при ЦГМ, констатирал нарушение на чл.6,ал.1 от ЗДвП - паркиран лек автомобил „*****“ с рег. № ********, в гр.София, на ул.“Ангел Кънчев“ №19, върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху платното за движение на ППС, за което съставил фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г.

Собственикът на посочения автомобил - Л. Ц. Ц. депозирал в ЦГМ жалба/възражение от 25.05.2023 г., с която оспорил същия, с оглед на това фишът бил анулиран, като за установеното нарушение на 09.06.2023 г. на Л. Ц.

Ц. бил съставен АУАН, в частта на обяснения и възражения на който той написал „Не съм извършил нарушението. Вероятно извършителят е понесъл санкцията, а именно глоба с фиш“. Срещу АУАН не било правено писмено възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Л. Ц. Ц. получил на 06.07.2023 г. и го обжалвал на 17.07.2023 г., чрез адв.К., пред СРС.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, гласните такива – показанията Д. Т. Г. - които не съдържат собствени, вътрешни противоречия и противоречия с останалия доказателствен материал и приложените снимки, 3 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, които този съдебен състав кредитира, преценявайки относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като отговаря на формалните изисквания на Закона - подадена е в законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като изложеното в нея е формално декларативно твърдение, за което не са представени никакви доказателства и се опровергава от събраните по делото такива.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа обстановка отразява вярно и точно действителната такава, с правилна цифрова правна квалификация.

Този съдебен състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, на които дава вяра, че от обективна и 4 субективна страна жалбоподателят Л. Ц. Ц. е извършил така описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП /Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/, тъй като на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., в гр.София, на ул.“Ангел Кънчев“ №19, е паркирал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № ********, върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху платното за движение на ППС.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от Л. Ц. Ц..

Така извършеното от Л. Ц. Ц. не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то не е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид, както и с оглед справката за издадените срещу него административни актове, извеждащи преценката, че нарушението, предмет на настоящето НАХД не е инцидентно, изолирано.

Наложеното за нарушението в конкретния случай административно наказание е в нормативно визирания вид и размер - глоба в размер на 20 лева.

От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, които да са довели до накърняване на правата на жалбоподателя в производството, в т.ч. и на правото му на защита, като съдът приема, че НП е издадено /и АУАН е съставен/ от съответно оправомощен и компетентен за това орган, в който смисъл са приложените по делото д0оказателства в тази връзка.

В обобщение - НП може да послужи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Л. Ц. Ц., за посоченото в него 5 нарушение.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение и съответно с направеното от процесуалния представител на всяка от страните искане за присъждане на разноски, съдът преценява:

- искането на адв. К., упълномощена от жалбоподателя Л. Ц. Ц., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради което и настоящият съдебен състав не го уважава;

- искането на процесуалния представител на административнонаказващия орган - юрисконсулт А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, този съдебен състав намира, че следва да бъде уважено, в минимален размер от 80 лева, който преценява като справедлив, отчитайки, че са проведени две съдебни заседания пред СРС, като тя е взела участие само в първото, в което е проведен разпит в качеството на свидетел на едно лице – актосъставителя, депозирала е по делото преди второто съдебно заседание молба със съображения по съществото на делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като Л. Ц. Ц. следва да бъде осъден да заплати това юрисконсултско възнаграждение в полза на СО.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №СОА23-РД11682/27.06.2023 г., издадено от заместник кмет на Столична община, против Л.

6

Ц. Ц. ЕГН **********, за това, че на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., в гр.София, на ул.“Ангел Кънчев“ №19, е паркирал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № ********, върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху платното за движение на ППС, с което виновно нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.53 ЗАНН и чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА Л. Ц. Ц. ЕГН ********** да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за производството пред СРС по НАХД №10680/2023 г. по описа СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7