Определение № 639 от 17.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 639 гр. София, 15.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902413 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. З. срещу решение № 900 от 17.06.2022г. по в.гр.д. № 1986/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 261255 от 25.02.2021г. по гр.д. № 1702/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на „Дженерали застраховане“ АД да заплати на касатора, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, разликата над сумата от 20 000 лева до 34 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.12.2015г., със законната лихва за забава от 05.02.2016г., исковете на касатора са били отхвърлени, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касатора искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 34 000 лева до 35 000 лева, като част от обща претенция от 60 000 лева, със законната лихва от 05.02.2016г.

За частта на уважените искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера от общо 20 000 лева, със законната лихва за забава от 05.02.2016г. до окончателното плащане, съответно за частта на отхвърлените 1 искове над размера от 35 000 лева до 40 000 лева, част от обща претенция от 60 000 лева, със законната лихва от 05.02.2016г., както и за законна лихва от 27.12.2015г. до 04.02.2016г. върху сумата от 40 000 лева, като необжалвани решенията на Софийски градски съд, съответно на Апелативен съд – София са влезли в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според посоченото от касатора в жалбата приетото от въззивния съд като дължимо общо обезщетение от 25 000 лева е несправедливо – не са били отчетени всички относими обстоятелства. Съдът неправилно е приел съпричиняване от 20%, без такова да е доказано при условията на пълно и главно доказване. Дори да има съпричиняване, то е в толкова малък обем, че не следва да се отчита.

Същевременно към датата на инцидента касаторът е бил на 11 години, малолетен и неотговарящ за собственото си обезопасяване. Детето няма собствено задължение да се закопчее в детското столче или да си постави предпазен колан. Задължението е на родителя и неизпълнението не може да доведе до намаляване на обезщетението на детето.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и да бъде уважен искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 35 000 лева, частично от 60 000 лева (дори при евентуално отчитане на съпричиняване), съответно за още 15 000 лева, със законната лихва от 05.02.2016г. до окончателното плащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съдебен състав, съгласно разясненията по т. 1 2 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, са:

1.)Трябва ли приносът на увреденото лице да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия, в резултат на което да е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ТК, ІV г.о., решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011 на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 61 от 01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

2.) Ако по делото е доказано, че непоставянето на колан е без значение за съществените увреждания и последици от деликта и предпазното му значение би се проявило само за несъществени, леки увреди, чиято част от определената компенсация също е несъществена, допустимо ли е прилагане на съпричиняване и намаляване на обезщетението с общ обем на всички увреждания?

Касаторът смята, че въззивното решение е постановено в противоречие с разрешението по решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3.) Когато в автомобил се превозва малолетно дете, отговорността за обезопасяване на детето (поставяне на обезопасителен колан) на детето ли е или е на водача, и може ли да се отчете и да се приложи съпричиняване от детето?

Касаторът сочи противоречие на въззивното решение с въприетото с решение № 6 от 18.03.2021г. по т.д. № 2722/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

4). Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), и да обсъди всички конкретни съществуващи обстоятелства и въз основа на общата им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Въпросът е поставен във връзка с извода на въззивния съд за дължимото 3 на касатора общо обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът счита, че при постановяване на въззивното решение съдът е нарушил изискванията на т. 11 на ППВС 4/68г., както и приетото в други посочени от него съдебни решения на състави на ВКС.

5.) Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обективно-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2015г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани години преди това и след това?

В връзка с този въпрос касаторът също сочи противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС и конкретни съдебни решения.

6.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и доказателствата?

Въпросът се поставя във връзка с приетото и приложено от въззивния съд съпричиняване от увредения (20%), без, според касатора, да е доказано такова. Касаторът намира въззивното решение в противоречие с т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.

7.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълнота и при съвкупна и логическа последователност наличните по делото доказателства?

Касаторът се позовава на т. 2 от ТР № 1/2013г., т. 19 от ТР № 1/2001г., решение № 42 от 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

Според касатора решението е очевидно неправилно (явно необосновано), тъй като не са обсъдени предпоставките относно правилното приложение на принципа на справедливостта – възрастта на детето, продължителността на болничното лечение, че лечението е в чужбина, че е било увредено цялото семейство. Очевидно необосновани са и изводите относно настъпилото съпричиняване.

От насрещната страна по жалбата „Дженерали застраховане“ АД е 4 подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Страната счита определеното обезщетение съответстващо на справедливостта. Претендираната от касатора сума не е съобразена с обичайната съдебна практика за обезщетяване за подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения за подобни травми са в пъти по-ниски. Правилно от въззивния съд е бил отчетен принос на увредения за реализиране на вредоносния резултат. Не е била използвана задължителна съгласно чл.137а - чл.137д от ЗДвП система за обезопасяване на деца/обезопасителен колан. Приложимо е разрешението по т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС и ТР № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВКС. Отговорността в случая не може да бъде прехвърлена на водача.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 27.12.2015г.

„Дженерали застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „БМВ“ с ДК № СТ 0800 ВН, включена в системата „Зелена карта“. На същата дата, около 6.30 часа, на главен път с посока Ялова-Бурса, Република Турция, по причина на водача на автомобила Н. З. З., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (неупражнен непрекъснат контрол над автомобила), е настъпило 5 пътнотранспортно произшествие. Превозното средство се е ударило с предната си част в отводнителен бетонен канал, намиращ се в страни на пътното платно, при което касаторът, тогава на 11 години, син на водача и пътник на задната седалка на автомобила, е получил телесни увреди – охлузване на носа и дясното бедро, както и счупване на долния край на дясната лъчева кост. По спешност в болница в Република Турция е била поставена гипсова шина на десния горен крайник и е бил извършен тоалет на охлузните наранявания. След болничен престой е продължило домашноамбулаторно лечение. Уврежданията при касатора са причинили болки и страдания с голям интензитет до десетия ден от травмата, болки с умерен интензитет до тридесетия ден от травмата, а след сваляне на гипсовата шина болките са били с по-голям интензитет за около 7-10 дни. Впоследствие болките са намалели до пълното им изчезване до края на втория-третия месец. Затруднението на движенията на десния горен крайник при касатора е било за около 1-1,5 месеца. За около 2 месеца за касатора е било невъзможно да изпълнява ежедневните си занимания, което е било неудобство в резултат на травмата. След това е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на детето.

За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева, съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на увредения, неговото обществено положение, броя и вида на получените травматични увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, периода на интензивни болки и страдания, отсъствието на негативни последици за здравето на касатора, отсъствие на функционален дефицит на горния десен крайник, съответно на социално-икономическите условия в страната, както и на лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП.

Сумата от 25 000 лева е била намалена с 5 000 лева поради принос от страна на касатора от 20 %, или дължими 20 000 лева обезщетение.

Възприетото от въззивния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е, че по време на пътния инцидент касаторът - ищец не е бил с поставен обезопасителен колан, което е довело до най-тежкото увреждане – счупването на долния край на дясната лъчева кост, както и охлузването на носа и на 6 дясното бедро. Автомобилът „БМВ“ е бил оборудван с триточкови бедреннораменни колани инерционен тип за предните и задните седалки. В този смисъл относно съпричиняване на вредите е било направено своевременно възражение от застрахователя. Също съгласно въззивното решение не е имало следи и травми, които обичайно биват причинявани при използването на предпазен колан. Не е имало данни за теглото на детето, което да определи дали е следвало да се ползва система за обезопасяване на дете.