Определение № 1404 от 20.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 466/2026
- Вид
- Определение № 1404
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б.в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1404 гр. Варна, 20.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100500466 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх. №7536/29.01.2026г. от „РЕЙХЕВЪН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148130360, със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 42, вх. „В“, ет. 7, ап. 63 срещу решение №4469/10.12.2025г., постановено по гр. дело № 20243110107084/2024г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.439 ГПК срещу „ТОРНАДО-ДИЛ“ ООД, ЕИК 813002009, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, кв.
170, парцел 2883А, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника по изпълнителен лист от 13.12.2013 г., издаден въз основа на Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013 г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа, на който са образувани последователно изпълнителни дела: № 9 / 2024г. на ЧСИ Миглена Пашова; № 2263/2015г. на ЧСИ Надежда Денчева;
№59/2018г. на ЧСИ Илиана Станчева; № 800 / 2023г. на ЧСИ Илиана Станчева следните суми: сумата от 780,68лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор № А009/07.04.2008г. за възлагане на СМР и Анекс от 28.02.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.266 ЗЗД, сумата от 488,44лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9 1
000 лв. за периода от 01.12.2009г. до 08.06.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 417,78лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 7 280,68лв. за периода от 08.06.2010г. до 27.12.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 385,89лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 780,68 лв. за периода от 27.12.2010г. до 15.07.2011г. по фактура № 1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 10449,60лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за подизпълнител и възлагане на СМР № А 011/25.08.2010г. и Анекс от 09.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба — 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 266 ЗЗД, сумата от 209,62лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 449,60 лв. за периода от 21.01.2013г. до 02.04.2013г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 2 779,68лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК., като погасени поради настъпила погасителна давност.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Решаващият съд не е обсъдил в мотиви си част от доказателствата / Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, изпълнителен лист, молба от 11.02.2014г. до ЧСИ Миглена Пашова, молба от 06.01.2016г. до ЧСИ Надежда Денчева, запорно съобщение от 27.01.2016г. от ЧСИ Надежда Денчева, молба от 05.01.2018г. до ЧСИ Надежда Денчева, съобщение от 19.01.2018г. на ЧСИ Илиана Станчева, постановление за прекратяване на изпълнителното дело, искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД/. Необсъждането на тези доказателства е довело до неправилен извод на първоинстанционният съд.
На следващо място се въвежда оплакване на нарушение на материалния закон /чл.116, б.в“ от ЗЗД/, като неправилно е прието в обжалваното решение, че давността е започнала да тече от 28.11.2023г. и към датата на подаване на исковата молба не е изтекла. Не са съобразени т.10 ТР №2/2015г., т.5 от ТР №3/10.07.2017г. по т. дело №3/2015г., ТР №3/28.03.2023г. по т. дело №3/2020г., всичките на ВКС. Аргументира, че ТР №2/04.07.2024г. по т. дело 2/2023г. на ВКС не следва да се взема предвид в настоящия случай.
Направен е анализ на изброените тълкувателни решения и е застъпен 2 извода въз основа на тях, че последното изпълнително действие е от 28.01.2016г., след което давността не е била прекъсвана.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Торнадо - Дил“ ЕАД, в който счита жалбата за неоснователна. Давност не е текла по отношение на ответника до 26.06.2015г., тъй като ТР №2/2015г. на ВКС има действие за напред и отменя ППВС №3/1980г. , като изпълнително дело № 59/2018 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева е прекратено в нарушение на постановлението /образувано на 14.01.2014г./.
Дори и да е текла давност, тя е прекъсвана с редица действия. Счита се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, с изключение на молба, входирана на 06.01.2020г. /подадена по поща на 03.01.2020г./ с искане за налагане на запори на банковите сметки на ищеца в „Алианц Банк България"АД, както и молба от 15.01.2020 г., с която са заплатени таксите за извършването на запорите. Молбата от 03.01.2020г. също прекъсва давността, поради което тя не е изтекла.
Направен е подробен анализ на тълкувателната практика на ВКС.
По изложените съображения моли съдът да остави без уважение подадената жалба.
Въззивната жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Във въззивната жалба и отговор няма направени доказателствени искания.
Предвид изложеното производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №7536/29.01.2026г. от „РЕЙХЕВЪН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148130360, със седалище и адрес на 3 управление в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 42, вх. „В“, ет. 7, ап. 63 срещу решение №4469/10.12.2025г., постановено по гр. дело № 20243110107084/2024г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20263100500466/2026г. на ВОС за 03.04.2026 год. от 13.00ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивникът да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4