Определение № 78 от 12.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№4819/11.10.2023г. подадена от адв.А. П., в качеството й на пълномощник на Д. Х. П.- ищец против протоколно определение от 04.10.2023г., постановено по гр.д.№123/2023г. по описа на РС- Пещера, с което е прекратено производството по гр.д.№123/2023г. по описа на РС- Пещера, както и е осъден ищецът Д. Х. П., да заплати на ответниците Т. С. М. и М. М. М., сумата от 1500лв., представляваща разноски по делото.

В същата се твърди, че постановеното определение е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. В тази насока се изразява несъгласие с мотивите на съда на прекрати производството, тъй като между страните е имало друго дело, чието решение е влязло в законна сила и което дело е било със същия предмет. Съответно е прието, че съдът не следва да се произнася два пъти по един и същи правен спор.

Приема се, че противно на заключението на първоинстанционният съд, последния няма да се произнесе по един и същи правен спор.

Не се отрича, че между същите страни е бил наличен спор, като е било образувано гр.д.№1235/2017г. по описа на РС- Пещера, който се е произнесъл с Решение №834/2017г., с което решение е бил отхвърлен предявения от 1 ищеца ревандикационен иск, на основание чл.108 от ЗС. Това решение е било потвърдено от по- горните инстанции и е влязло в законна сила.

Твърди се, че противно на гр.д.№1235/2017г. на РС- Пещера, в което дело се претендира, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, то в гр.д.№123/203г. по описа на същия съд, последният е подал отрицателен установителен иск, с който се оспорва собствеността на ответниците.

Счита се, че предмет на спора са две различни права и в основа на което следва, че районният съд неправилно е заключил, че ще се произнесе два пъти по един и същи правен спор и на това основание е прекратил производството.

Искането е да се отмени процесното определение, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Т. С. М. и М. М. М., последния непълнолетен действащ със съгласието на майка си Т.

С. М., чрез пълномощника им адв.М. Г..

Твърди се в същия, че обжалваното В него е изложено становище в насока неоснователност на подадената частна жалба. В този смисъл се излагат подробни доводи.

Искането е за потвърждаване на обжалваното определение.

Претендират се разноски.

Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на подадена искова молба с вх.№530/01.02.2023г. по описа на РС- Пещера, подадена от Д.

Х. П. против Т. С. М. и М. М. М., с посочено правно основание на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Твърди се в същата от страна на ищецът, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-42/06.07.2010г. на изпълнителния директор на АСГК, с адрес на поземления имот: гр.Б., Зона „А“, с площ от 363кв.м., с трайно предназначение- ниско застрояване до десет метра, номер по предходен план 151 в кв.29, парцел VІІ-ми, при съседи по 2 действащия кадастрален план: ***, ***, *** и ***, въз основа на покупка от С.Й.В. извършена с Нотариален акт №13, том 2, дело №230/2005г. на Службата по вписванията при РСПещера.

Визира се от същият, че на 10.08.2011г., С.В. е сключил втора сделка, по силата на която е продал на М.Н. М., Н.Г.Г. и К.С.И., УПИ VІІ-151 ИВС в кв.29, с площ 363кв.м., при граници и съседи: УПИ VІІІ 151.29.1914 за семеен хотел, улици и река /идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б./.

Сочи се, че сделката била нищожна, тъй като била сключена в нарушение на чл.26, ал.2 от ЗЗД- липса на надлежно съгласие на истинския собственик да прехвърли правото на собственост върху процесния имот, поради което не е породила правни последици.

Твърди се, че впоследствие с Нотариален акт №84, т.5, д.729/20.10.2011г. на СвП- Пещера, М.Н. М., Н.Г.Г. и К.С.И. са продали процесния имот на „Макани туризъм груп“ ООД, а дружеството с Нотариален акт №58, т.7, д.№963/19.12.2012г. на СвП- Пещера е продало процесния имот на М.М.Ж.- наследодател на ответниците.

Твърди се, че със сделките не са прехвърлени права на собственост на купувачите по тях, тъй като за продавачите не било възникнало правото на собственост, а собствеността върху имота притежавал ищеца, като купувач по първата по ред сделка, извършена с Нотариален акт №13, том 2, дело №230/2005г. на СвП- Пещера.

Твърди се, че от страна на ищецът, че ответниците владеят и ползват процесния имот, като се легитимират като собственици и въз основа на кратката придобивна давност, която обаче не е била приложима, защото от момента на сделката извършена на 10.08.2011г. купувачите са знаели, че процесния имота не е собственост на С.В..

Искането е да бъде постановен съдебен акт, с който да се приеме за установено, че Т. С. М. и М. М. М. не са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-42/06.07.2010г. на изпълнителния директор на АСГК, с адрес на поземления имот: гр.Б., Зона „А“, с площ от 363кв.м., с трайно предназначение- ниско застрояване до десет метра, номер 3 по предходен план 151 в кв.29, парцел VІІ-ми, при съседи по действащия кадастрален план: ***, ***, *** и

***, в следствие на което да се осъдят ответниците да отстъпят и предадат владението върху него.

Видно от писмен отговор с вх.№3170/27.06.2023г. подаден от страна на ответниците Т. С. М. и М. М. М.- непълнолетен действащ със съгласието на майка си Т. С. М., чрез пълномощника им адв.М. Г. се установява, че в него е прието, че с исковата молба са предявени два иска, а именно: отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и искане да бъде прието за установено, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-42/06.07.2010г. на изпълнителния директор на АСГК, с адрес на поземления имот: гр.Б., Зона „А“, с площ от 363кв.м., с трайно предназначение- ниско застрояване до десет метра, номер по предходен план 151 в кв.29, парцел VІІ-ми, при съседи по действащия кадастрален план:

***, ***, *** и *** и иск с правно основание чл.108 от ЗС с искане да бъдат осъдени ответниците да отстъпят и предадат владението върху него.

В тази насока се приема, че предявеният иск е недопустим, на основание чл.299, ал.1 от ГПК, тъй като между същите страни на същото основание и обстоятелства е водено гр.д.№1235/2017г. по описа на РСПещера, приключило с влязло в сила на 06.03.2020г. решение.

Искането е да се приеме, че предявения отрицателен иск и ревандикационен иск са недопустими, предвид на което и на основание чл.299 от ГПК се моли да се прекрати производството по делото, като се присъдят на ответниците по делото разноски.

Алтернативно е взето становище и по основателността на предявените искове.

От материалите по гр.д.№1235/2017г. по описа на РС- Пещера се установява от данните визирани в подадената искова молба на ищецът Д. П., че с нея е предявен ревандикационен иск за установяване на право на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б., с адрес: гр.Б., язовир Б., Зона „А“, с площ 363кв.м., номер по предходен план 15, кв.29, парцел 7, при съседи на имота: ***,

4

***, ***, *** и осъждане на същите ответници да му предадат владението върху имота.

Констатира се от данните изложени в нея, че ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт вх.рег.№347/22.03.2005г., акт №13, том ІІ, нот.дело №230 по описа за 2005г., Д. П. е закупил от С.Й.В. следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот, който по отменения план на курорта „Язовир Б.“ е с номер VІІ-151, в квартал 29, с площ от 363кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ VІІІ-151, рекичка и улица- тупик, всички находящи се в квартал 29 по плана на курорта „Язовир Б.“ за сумата от 775,40лв.

Твърди се, че този нотариален акт легитимира Д. Х. П., като собственик на описания недвижим имот.

Твърди се, че на 10.08.20121г., С.В.- праводателят на ищеца, след като на 22.03.2005г. се е разпоредил по законния ред с процесния имот, сключва втора сделка за същия имот с Нотариален акт с вх.рег.№932/11.08.2011г., Акт №75, том ІV, нот.дело №548/2011г. Приема се, че тази сделка е нищожна, тъй като е сключена при нарушение на чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Визира се, че с последващ Нотариален акт с вх.рег.№1235/21.10.2011г., акт 084, том V, нот.дело №729 по описа за 2011г. е направен опит имотът да бъде продаден на „Макани Туризъм Груп“.

Сочи се, че на 19.12.2012г., „Макани туризъм Груп“, съгласно Нотариален акт с вх.рег.№1882/21.12.2012г е продала на М.М.Ж. недвижим имот , а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, с адрес на поземления имот: гр.Б., Язовир Б., Зона „А“ с площ от 363кв.м., номер по предходен план 151 в кв.29, парцел VІІ при посочени съседи, който имот съвпада по предходния план с този, който ищецът е закупил от С.В., чрез пълномощника му П.В. през 2005г.

Твърди се, че М.М.Ж. е била майка на М.Н. М., като и двамата са починали към настоящия момент. Същите са оставили за наследници ответницата Т. С. М.- преживяла съпруга на М.Н. М. и техния малолетен синМ. М. М..

Сочи се, че с описаната сделка от 19.12.20212г,. М.М.Ж. не е придобила правото на собственост върху процесния имот, тъй като праводателят й не е бил надлежен собственик на имота.

5

Искането е да се приеме за установено по отношение на ответницата Т.

С. М.- лично и като законна представителка на малолетното си дете М. М. М., че Д. Х. П. е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-1842/06.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Б., Язовир Б., Зона „А“, с площ от 363кв.м., с трайно предназначение- ниско застрояване до десет метра, номер по предходен план 151 в кв.29, Парцел VІІ, при посочени съседи, вследствие и на което се осъди ответницата, лично и в като майка и законна представителка на малолетния й син, да отстъпи и предаде владението върху него.

Видно от Решение №834/27.11.2018г., постановено по гр.д.

№1235/2017г. по описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от Д. Х. П. иск, против Т. С. М., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете М. М. М. иск за признаване за установено, че Д. Х. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, с адрес на имота: гр.Б., яз.Б., Зона А, с площ от 363кв.м..

С Решение №1133/17.04.2019г., постановено по в.гр.д.№107/2019г. по описа на ОС- Пазарджик е потвърдено Решение №834/27.11.2018г., постановено по гр.д.№1235/2017г. по описа на РС- Пещера.

Видно от Определение №95/06.03.2020г., постановено по гр.д.

№3397/2019г.- по описа на Іг.о. на ВКС се установява, че не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд №133 от 17.04.2019г. по гр.д.№107/2019г.

В открито съдебно заседание проведено на 04.10.2023г., първоинстанционния съд е приел, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като между страните за същия имот и твърдени обстоятелства има влязло в сила решение по чл.108 от ЗС, като предметът на настоящия иск е същият процесен имот и са изложени същите обстоятелства.

Поради това и с обжалваното протоколно определение от същата дата е прекратил производството по дело и е присъдил в тежест на ищеца, респективно в полза на ответниците разноски в размер на 1500лв.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за установено от правна страна следното: