Решение № 17329 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17329 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20241110140981 по описа за 2024 година

Ищецът-„Т.С” ЕАД твърди, че с оветника Л. Т. Т. са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-/адрес/, находящ се в гр. /адрес/. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1721,10 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 211,20 лева–лихва за забава от 15.09.2022 год.–27.03.2024 год., сумата от 54,92 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 11,45 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год.-27.03.2024 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.04.2024 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът- Л. Т. Т. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията, че има качеството на потребител с аргументи, че разпоредбата на чл. 153 ЗЕ противоречи 1 на чл. 147а ЗЗП, чл. 101 и сл. ДФЕС, чл. 6 и чл. 7 от Директива ***** и чл. 38 х., и създавала едностранно задължение за собственик на имот в етажна собственост да е потребител на топлинна енергия, без да е сключил договор. Релевира възражение, че ищецът не му е доставял топлинна енергия за процесния период. Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение възразява, че ищцовото дружество предявява чужди права пред съда. Поддържа, че общите условия са неразделна част от договора и тяхното одобряването от КЕВР не заменя необходимостта потребител да изрази писмено съгласие в тях. В допълнение посочва, че чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от общите условия съдържат неравноправни клаузи. Оспорва размера на претендираните суми, тъй последните били завишени, не отговаряли на реалното потребление и били едностранно определени от ищеца въз основа на неравноправна клауза. Навежда доводи, че методиката за изчисляването на доставките към Наредба 16-334 от 2007г. е в противоречие със ЗЗП, ЗЕ, чл. 17, ал. 3 КРБ, Регламент № 2006/2004г., Директива № ***** и Директива ****. Оспорва дължимостта и на начислената енергия за сградна инсталация. Релевира възражение, че общо събрание на етажната собственост няма правомощие да сключва сделки на потребление от името на собствениците. Възразява, че ищецът не разполагал с оборудване в абонатната станция, че измервателният уред не е поставен на границата на етажната собственост, както и че липсвал топломер на енергията за топла вода и измервателни уреди. Счита, че начисляването на законни лихви за забава върху прогнозни сметки е нищожно. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Третото лице помагач-„Т.С“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу вземането на ищеца.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и 2 титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Приет като доказателство по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том *, рег. №***, дело №**** год., от който е видно, че Л. Т. Т. е придобил правото на собственост върху ***, находящ се в гр. /адрес/, бл.*****. На следващо място като доказателство по делото приета молба-декларация от 29.10.2002 г., от която се установява, че ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че желае откриване на партидата на негово име относно топлоснабдения имот, което по същината си представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на ТЕ за собствения на ответника имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия 3 като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „Т.С“ ЕООД.

При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от *** между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект, а ТЕ за *** се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 1702,19 лева, от които 1451,18 лева-дължима за сградна инсталация. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № *** г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № *** г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № *** г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело *** се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т.

6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като 4 нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на повисоки сметки за доставена топлинна енергия. С оглед на изложеното съдът приема, че ответника дължи заплащането на сумата от 1702,19 лева, до която иска следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер от 1721,10 лева.

Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение общо за сумата от 54,92 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. В производството не се спори, че услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна и следва да се уважи така както е предявена за сума в размер на 54,92 лева.