Решение № 303 от 07.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900653 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. С. М., ЕГН **********, с адрес с. Изворско, община Аксаково, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ А Д , ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Джеймс Баучер“ №87, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане – счупване на гръдна кост, настъпила вследствие на осъществено на 06.08.2022г. ПТП на главен път II-29 до разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна, по вина на водача З. В. С., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 06.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 06.08.2022 г. на главен път II-29 до разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна е настъпило ПТП между л.а.

„Опел Вектра“ с рег. № ******* и л.а. „Фиат Типо“ с рег. № ******** в резултат на което С. С. М. получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на гръдна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за периода от 3-3,5 месеца. Причината за ПТП се сочи, че е поведението на водача З. В. С. поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че за настъпилото ПТП е образувано наказателно производство, завършило с влязъл в сила краен съдебен акт по НОХД № 2796/2023г. по описа на ВРС, с което е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач. Изложени са твърдения, че телесните увреждания – счупване на гръдната кост на пострадалия на границата горна-средна трета е с разместване на горния фрагмент назад и навътре към гръдната клетка, което 1 значително затруднявало възстановителния процес и причинявалo допълнителни болки, страдания и дискомфорт за пострадалия, включително и при вдишване и издишване. Сочи се, че за управляваното МПС л.а. „Фиат Типо“ с рег. № ******** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответника с полица № 02/121003438629, активна към датата на ПТП. Посочва се, че на 25.07.2023г. по реда на чл. 380 от КЗ към застрахователя е предявена писмена застрахователна претенция за изплащане на претендираното обезщетение. Поради изложеното, претендира присъждане на справедливо обезщетение за описаните неимуществени вреди.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, с който приема за безспорно, че за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ и че с влязлото в сила споразумение по НОХД № 2796/2023г. по описа на ВРС е установен механизмът на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на настъпването на ПТП и съответно вредата от страна на пострадалия, тъй като бил без поставен предпазен колан, което обуславяло приносът му в размер на 50 %. Излага, че описаните в исковата молба травми са характерни за съприкосновение на торса и главата с части от купето на автомобила, а не с характерните при поставен колан ожулвания.

Посочва, че от данните в ДП се извличала информация, че счупването на гръдната кост е в резултат от директен удар с твърд предмет – кормилото на управляваното от него МПС, които при поставен предпазен колан се счита, че не била настъпили или биха били различни по вид и степен. Оспорват се твърденията относно причината и продължителността на търпените болки и страдания, като се посочва, че те се дължат на предходни заболявания и на хронично-дегенеративни изменения, от които ищецът е страдал преди инцидента. Относно твърденията, свързани с продължителността на възстановителния процес счита, че не са представени доказателства, които да ги подкрепят, като при евентуално установена поголяма продължителност, въззиваемата страна намира, че тя е вследствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца и предходните му заболявания.

Оспорва претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, като намира размера на претендираното обезщетение за прекомерно завишен и че не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Развива доводи, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди, съдът е обвързан със застрахователните лимити. Моли при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и на трайни или пожизнени последици за здравето му. Оспорва претенция за забава. В заключение, настоява за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди предвид възраженията за принос и прекомерност на обезщетението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по направените от ответника възражения.

Оспорва възражението за съпричиняване, като намира, че по делото няма данни в негова подкрепа. Относно оспорването на интензитета на болките и страданията, намира доводите на въззиваемата страна за неоснователни. По повод възражението спрямо размера на обезщетението излага, че то не е 2 подкрепено с конкретно съдържание и основание. За неоснователно счита и възражението спрямо претенцията за лихва за забава.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат така направените твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания в първоначалния отговор.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца С.

М. - адв. А., моли за уважаване на предявената претенция, като основателна и доказана и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в производството. Отбелязва, че твърденията, направени от ответната страна с отговора, следва да се считат за изцяло опровергани.

С писмено становище ответната страна моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: на 06.08.2022г. е настъпило твърдяното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, за което с влязло в сила Споразумение по НОХД 2796/2023г. по описа на РС – Варна, З.

В. С. се е признал за виновен, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. М.; че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, по което липсва произнасяне; наличието на сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност" към датата на ПТП при ответното дружество за л.а. „Фиат Типо" с рег. ********.

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 445000178/06.08.2022 г., съставен от дежурен полицейски служител при ОД на МВРВарна, е констатиран настъпилият между превозните средства сблъсък. По повод инцидента е образувано наказателно производство, приключило със споразумение № 758/18.10.2023г. по НОХД № 2796/2023г. по описа на РС Варна. Подсъдимият З. В. С. се е признал за виновен за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Към материалите по делото са представени и приобщени доказателства за това, че ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 25.07.2023г., която е останала неудовлетворена.

Събрани са и доказателства за медицинското състояние на ищеца, вследствие на инцидента, а именно, че на 06.08.2022г. е приет в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД с диагноза фрактура на стернум, получена при ПТП.

Представени са амбулаторни листи от последващи прегледи от 20.09.2022г., констатиращи болезненост в областта на гръдната кост, болезнени дихателни действия и болки при ротация в поясен отдел. Видно от съдебномедицинска консултация № 1136/2022г., издадена от д-р Д. Демиров – началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, се касае за счуване на гръдната кост на границата горна - средна трета с разместване на горния фрагмент назад и навътре към гръдната клетка, обуславящо трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малко от два месеца.

Съгласно представените болнични листи, ищецът е във временна неработоспособност от датата на инцидента до 20.10.2022г.

3

По искане на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетел - С. С. Х., майка на ищеца. Свидетелката споделя, че ищецът е катастрофирал през август 2022г., като на мястото на инцидента са отишли техни роднини, които са й разказали, че трудно са извадили сина й от колата, защото е бил прещипан от колана, който се наложило да бъде срязан. Описали състоянието му като дезориентиран и замаян. В болницата се установило, че гръдната му кост е счупена, след което бил изписан с указания да приема лекарства и да лежи по гръб у дома си. Излага, че въпреки приема на лекарства, болките му били големи, като цяла нощ стенел без да спре. Описва, че е бил неподвижен и за хигиенните му навици се е грижела тя и синът му.

Споделя, че всеки месец са го водили на посещение при лекар. Около 5-6 месеца бил на легло, без да можел да излиза, да работи, или да прави никакви упражнения. Свидетелства, че и към момента е с болки и не може да вдига тежко, като понастоящем работи при малкия си брат, управлявайки буса му, снабдявайки с материали. Преди катастрофата работел в строителството при брат си, но вече не можел да върши тежка работа. Споделя, че преди инцидента С. не е боледувал много и не е лежал в болница.

Съобразно заключението по приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ищецът е получил счупване на гръдната кост на границата между средна и горна трета с незначителна дислокация на фрагментите с медико-биологичния признак трайно затруднение на движения на снагата, поради анатомично нарушената структура на гръдната клетка.

Заключава се, че начинът на получаване на счупването отговаря на описаните механични въздействия и се приема, че то е пряк резултат от процесното ПТП в купето на лекия автомобил. Вещите лица приемат, че периодът на възстановяване на ищеца е бил около 2,5 - 3 месеца, като процесът включвал състояние с максимално ограничение в движенията на тялото, но увреждането не налагало оперативна интервенция или определени физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, като не са констатирани и данни за усложнения на травмата. Към настоящия момент се констатира постигнато пълно функционално възстановяване, без остатъчни дефицити. ПТП се излага, че е настъпило, след като ищецът, управлявайки л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******* е бил блъснат от внезапно навлезлия в лентата му за движение л.а.

„Фиат Типо", с рег. ********, с водач З. В. С., ЕГН:**********, движещ се в посока гр.Варна със скорост от около 140 км/ч. В резултат на ПТП били причинени материални вреди и телесни повреди на водачите. Пътната маркировка в района на ПТП е била обозначена като забраняваща изпреварването, в този смисъл се посочва, че бил поставен и вертикален знак.

Скоростта на движение на л.а. „Опел Вектра“ се заключава, че непосредствено преди удара е била 87,80 км/час, при позволена 90 км/ч. Заключва се, че водачът на л.а. „Опел Вектра“ е нямал възможност да предотврати ПТП посредством аварийно спиране или спасителна маневра. Вещите лица приемат, че скоростта на движение на л.а. „Фиат“ е била по-висока от позволената, а именно около 140 км/час. Преминатият пътен участък от л.а.