Решение № 14 от 30.01.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Разград, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200690 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от С. Я. Й. от с. Ветрино, обл. Варна срещу Наказателно постановление №9551/18.08.2025г. на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 , пр.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв /1022,58 евро. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата, като моли за намаляване размера на глобата.

Ответната страна Агенция «Пътна инфраструктура» не изпраща представител в последното заседание по делото. В писмено становище излагат доводи за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна само относно размера на наложената санкция и неоснователна в останалата част.

С обжалваното Наказателно постановление №9551/18.08.2025г. на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София на 1 основание чл.177, ал.3, т.1 , пр.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв /1022,58 евро. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №11074/23.07.2025г., съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: « На 23.07.2025 г. в 11:15 часа на път III-205, км 13+500 на отбивна площадка в посока гр. Алфатар - гр. Велико Търново, С. Я. Й. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси МПС с две оси марка Рено, модел Т с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг. № ***, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на дърва, видно от превозен билет № 8261 /00015/0820НЕ0/23.07.2025 г.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, е констатирано следното:

1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.450 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 1.950 т;

2. При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.000 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 4.000 т.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Е.Г., който чрез показанията си потвърждава изложените в акта обстоятелства. Сочи, че товарният автомобил, управляван от жалбоподателя бил спрян за проверка. Същото ППС превозвало дърва. Били направени съответни измервания на натовареността на превозното средство и осите му с мобилна електронна везна, съгласно изискванията и били отчетени съответните, отразени в акта показатели. Товарът надвишавал допустимите норми. Не е спорно, че липсвало разрешение за извършване на такъв извъннормен превоз /движение на тежко ППС/. Представен е протокол за извършеното измерване с електронна везна и доколкото и свидетеля обяснява конкретно механизма на измерването, то съдът намира, че няма основание да се съмнява в обективността на получените при измерванията резултати. При това съдът намира, че отразената в акта фактическа обстановка отговаря на действителната. Използваното средство за измерване е от съответен одобрен тип, което налага извод за достоверност на отчетените при измерването резултати.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя, както и акта са издадени от компетентни органи и при спазване на законовите изисквания.

2

Компетентността на наказващия орган и актосъставителя /оспорени в жалбата/ се удостоверяват и с приложени заповеди в този смисъл. Не се констатират нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаване на НП. Фактическата обстановка е ясно описана и доводите за някаква неяснота, изложени в жалбата, не се споделят от съда. В НП са описани двете насоки на измерване, водещи до крайния еднозначен извод, че процесното МПС е тежко по смисъла на закона. Че се визира именно управление на тежко МПС е ясно от цялостния текст на НП и доводите за неяснота в този смисъл са неоснователни. Съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Същият е управлявал ППС, като е допуснал натоварване на задвижващата (2ра) единична ос с 13.450 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Също така е допуснал натоварване на тройната ос на полуремаркето с 28.000 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата. Така жалбоподателят е допуснал превишаване на допустимите норми на натоварване, поради което превозното средство се явява тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата. При това такъв превоз би бил възможен само с разрешение за съответния превоз, съгласно изискванията на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от ЗП. При липса на такова разрешение движението на превозното средство е забранено, а с тази именно забрана жалбоподателят не се е съобразил. В случая са приложени именно относимите законови разпоредби и жалбоподателят, като водач, правилно е наказан по ЗДвП /Тълкувателно постановление №2/08.10.2025г./на ВКС и ВАС по тълкувателно дело №5 /2023г./. Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за липса на виновно поведение. От субективна страна водачът е действал най-малкото непредпазливо към момента на констатиране на нарушението – очевидно не е държал сметка за действителното натоварване. Това не го оневинява, тъй като е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания и да е наясно с действителното положение. В административнонаказателното право се носи отговорност и при непредпазлива вина. Именно жалбоподателят е извършвал дейност, определяща се като управление на пътно превозно средство с натоварване на ос, което натоварване надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това именно поведение обуславя отговорността на водача по чл.177, ал.3.т.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят е нарушил чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, която разпоредба изисква движещите се по пътищата ППС да не надвишават установените норми за натоварване на ос. Случаят не е маловажен, тъй като става дума за очевидно традиционни форми на небрежност, които водачите на ППС следва да бъдат приучени да избягват. Доводите в жалбата, че жалбоподателят не бил наясно с масата на товара, понеже други лица вършили натоварването, са неоснователни. Както се каза жалбоподателят е следвало да държи сметка за това и да е наясно със ситуацията. Ако се възприемат доводите на жалбоподателя би следвало да се приеме, че в тези ситуации водачите са изцяло освободени от отговорност, т.е. че приложената санкционна норма е „мъртва буква“ в закона. Очевидно не е така и приложените разпоредби на закона санкционират именно такова поведение на водачите и целят да стимулират именно водачите да не извършват такива деяния.

Затова и

3 жалбоподателят основателно е санкциониран. Наложеното му наказание обаче според съда е завишено, тъй като е определено в размер над средния, съобразно действащата разпоредба към момента на деянието /по–благоприятен закон/. Към същия момент предвидената санкция е била глоба от 500 до 3000 лв. При това наложената санкция от 2000 лв се явява определена над средния размер. Конкретният случай, без да се подценява опасността на подобни нарушения, не обуславя подобна строгост и съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в размер между минималния и средния законов размер, т.е. размерът на глобата следва да бъде 1000лв /511,29 евро/, в който смисъл НП следва да бъде изменено. В останалата му час НП е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №9551/18.08.2025г. на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София в частта, с която на основание чл.177, ал.3, т.1 , пр.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от същия закон на жалбоподателя С. Я. Й. от с. Ветрино, обл. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв /1022,58 евро/, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000лв /511,29 евро/.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №9551/18.08.2025г. на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Разград, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200690 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от С. Я. Й. от с. Ветрино, обл. Варна срещу Наказателно постановление №9551/18.08.2025г. на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 , пр.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв /1022,58 евро. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата, като моли за намаляване размера на глобата.

Ответната страна Агенция «Пътна инфраструктура» не изпраща представител в последното заседание по делото. В писмено становище излагат доводи за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна само относно размера на наложената санкция и неоснователна в останалата част.

С обжалваното Наказателно постановление №9551/18.08.2025г. на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София на 1 основание чл.177, ал.3, т.1 , пр.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв /1022,58 евро. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №11074/23.07.2025г., съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: « На 23.07.2025 г. в 11:15 часа на път III-205, км 13+500 на отбивна площадка в посока гр. Алфатар - гр. Велико Търново, С. Я. Й. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси МПС с две оси марка Рено, модел Т с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг. № ***, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на дърва, видно от превозен билет № 8261 /00015/0820НЕ0/23.07.2025 г.