Решение № 1758 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1758 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330117485 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от А. В. Т. против „Микро Кредит“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 62, 70 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по пакет „Професионално обслужване“ по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №.......04.11.2016 г. и сумата от 172, 52 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по застраховка „Защита“ пакет „Премиум Живот“ по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №.....04.11.2016 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 05.11.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Микро Креди“ АД е сключен Договор за заем CrediHome №.....04.11.2016 г., по силата на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на сумата от 550 лв. В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата в срок от 36 седмици, считано от 11.11.2016 г. Сочи, че размерът на дължимата възнаградителна лихва не е посочен в договора, а е установен единствено лихвеният процент – 40, 68 %. Твърди, че към договора за заем е сключен договор за допълнителни услуги, по силата на който за ищцата възникнало задължение за заплащане на сумата от 118, 80 лв. по Пакет „Допълнителни услуги“, разсрочена на 36 вноски, като към всяка погасителна вноска се добавя сумата от 3, 30 лв. Сочи, 1 че сумата е начислена за следните услуги: събиране на вноските по кредита в удобно за заемополучателя място или от неговия дом; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноски в офис на „Микро Кредит“ АД; право за участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса; преференциално одобрение. Твърди, че в договора за допълнителни услуги е установено задължение за заплащане на сумата от 326, 88 лв. по застраховка „Защита пакет „Премиум Живот“, която е разсрочена на 36 вноски, всяка от по 9, 08 лв. Сочи, че покритите рискове са смърт, трайна неработоспособност на 50 %, вследствие на заболяване или злополука и хоспитализация, вследствие на заболяване или злополука. Поддържа, че за периода от 18.11.2016 г. до 12.10.2017 г. заплатила сумата от 849, 10 лв., от които 550 лв. – главница по договора за заем, възнаградителна лихва от 63, 18 лв., застраховка от 326, 88 лв. и услуга по пакет „Професионално обслужване“ от 62, 70 лв. Поддържа, че процесните договори за заем и за допълнителни услуги са недействителни на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на такса за допълнителни услуги и застраховка, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като се дължи единствено връщане на чистата стойност по кредита. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявената искова претенция за недопустима, поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че процесните искове са недопустими, поради липса на правен интерес. Сочи, че не е сключва сочените от ищцата договори, като към исковата молба не са представени доказателства за тяхното сключване, поради което между страните липсва правен спор, който обуславя наличието на правен интерес от предявяване на исковете. В този смисъл се моли за прекратяване на производството по делото. При условията на евентуалност се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Със становище, депозирано в първото по делото съдебно заседание твърди, че исковата претенция за недопустима по отношение на претенцията за връщане на недължимо платена застрахователна премия, тъй като застрахователната премия е дължима от ищеца на ЗК „Уника Живот“ АД по 2 силата на отделен застрахователен договор, който не е свързан с процесните договори, и по който ответникът няма качеството на страна, независимо от обстоятелството, че е заплатил застрахователната премия от името и за сметка на потребителя. Излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че договорът за допълнителни услуги е самостоятелен, няма характер на договор за потребителски кредит, а на такъв за предоставяне на услуги, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Твърди, че при договорите за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат, тъй като възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност независимо дали целеният краен резултат е постигнат. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит. Твърди, че в договора за кредит ясно е посочен годишният лихвен процент – от 40, 68 %, който е фиксиран. Поддържа, че годишният процент на разходите е посочен в договора за кредит и последният изразява печалбата на кредитора, като твърди, че в него не следва да бъде включено възнаграждението за допълнителните услуги, които са предмет на самостоятелно правоотношение. Счита, че изискването за яснота на договора, установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазено, като в случая не е засегната способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Поддържа, че предоставените услуги не са свързани с усвояването и управлението на кредита и последните не са били задължителна предпоставка за сключване на договора за паричен заем.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че следва да се приложи кратката – тригодишна погасителна давност, доколкото плащанията по договора за кредит представляват периодични плащания. По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството като недопустимо, респ. за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Предявените искове са допустими за разглеждане. Съдът се е произнесъл по възраженията за недопустимост с определението за насрочване на делото, а останалите доводи на ответника са такива по същество на правния спор.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен Договор за заем CrediHome № ....04.11.2016 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 550 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 633, 24 лв. на 36 седмични 3 вноски – всяка в размер от 17, 59 лв. В договор а е посочено, че сумата за получаване по кредита е от 362, 25 лв., след приспадане на сума за рефинансиране от 187, 75 лв. Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е посочен падежът на всяка вноска и нейният размер.

Установява се, че падежът на първата погасителна вноска е на 11.11.2016 г. и падеж на последната – на 14.07.2017 г. Установен е годишен лихвен процент от 40, 68 % и годишен процент на разходите от 49, 98 %.

С Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ....04.11.2016 г. страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка. Установена е допълнителна услуга по пакет „Преференциално обслужване“ платим на 36 седмични вноски от 3, 30 лв. срещу предоставяне на следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските по банкова сметка, безплатно внасяне на вноските в офис на кредитора, право за участие в специални промоции, преференциално обслужване в офис и преференциално одобрение.

Установено е, че се сключва застраховка защита по пакет „Премиум Живот“ с посредничеството на „Микро Кредит“ АД, който заплаща и финансира еднократната застрахователна премия, която подлежи на връщане от кредитополучателя на 36 равни седмични вноски, всяка в размер от 9, 08 лв.

Посочено е, че допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем и след попълване и подписване на формуляр с искане за допълнителни услуги, като допълнителните услуги не представляват задължителна предпоставка за сключване на договора.

По делото е приложена застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141171-10153573, сключена между ЗК „Уника Живот“ АД, чрез застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД със застраховано лице А. В. Т. и ползващо се лице - „Микро Кредит“ АД. В застрахователния договор е установено, че застрахованата сума е в размер от 550 лв., при установена застрахователна премия от 326, 88 лв. при пакет „Премиум Живот“.

От представената от ответника справка за осъществени плащания се установява, че ищцата е заплатила в полза на кредитора-ответник сумата от общо 539, 70 лв., от която сумата от 243, 36 за главница, 61, 12 лв. за лихва, 172, 52 лв. за застраховка и 62, 70 лв. за платена услуга по пакет.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит. Вещото лице, при работата си с представените в производството по делото писмени документи в оригинал, е установило, че договор за заем е написан с безсерифен шрифт, семейство Arial, с големина 11, 2 пункта, а договора за 4 допълнителни услуги с безсерифен шрифт, семейство Arial, с големина 10, 1 пункта.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.