Решение № 356 от 28.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500153 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 351 от 03.11.2025 г., постановено по гр. д. № 551/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград, е уважен предявения от ищеца М. Г. Г. против „Арми Форс - АС“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 4, вр. 3 от КТ и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5598,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 259 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Арми Форс - АС“ ЕООД. Въззивникът оспорва решението като неправилно.

Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, неправилно е установил обстоятелствата по делото и погрешно приел, че ищецът има право на обезщетение. Счита, че обезщетение се дължи единствено ако ищецът е придобил правото на пенсия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.

Уведомен за въззивната жалба, ищецът в първоинстанционното производство М. Г. Г., се е възползвал от възможността да подаде в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената

1 въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Ботевград е бил сезиран с искова молба от М. Г. Г., с която против „Арми Форс - АС“ ЕООД е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5598,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовия договор между ищеца и ответника, ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО.

Съдът е приел, че поради това му се дължи и претендираното обезщетение, а доколкото ищецът е работил при ответника през последните 10 години, то размерът на обезщетението се равнява на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Решението на районният съд е правилно. Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на първата инстанция и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По съществото на спора и в отговор на наведените с жалбата доводи обаче е необходимо да се посочат следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при 2 прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Следователно предпоставките за уважаване на този иск са: 1. между ищеца, в качеството му на работник или служител, и ответника, в качеството му на работодател, да е съществувало валидно трудово правоотношение; 2. това правоотношение да е прекратено, независимо на какво основание; 3. към момента на прекратяването ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; и 4. работодателят да не е изплатил дължимото обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периот от 6 месеца.

По делото са налице тези предпоставки. Между страните не се спори, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор № 88 от 30.06.2014 г. на длъжност „охранител“ в периода 01.07.2014 г. до 21.01.2025 г., т.е. за период по-дълъг от 10 години. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Това се установява и от представените по делото писмени доказателства.

На основание разпореждане № ********** от 01.07.2020 г. на ТП на НОИ – София - област ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и му е била отпусната пенсия на това основание. Основният спорен момент е дали за ищеца е възникнало правото да получи и обезщетение по чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ и дали същото му се дължи от ответното дружество.

Посочената разпоредба свързва правото на обезщетение с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова право ищецът е придобил на 01.07.2020 г. Към този момент ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника. В тази връзка настоящият състав споделя становището, че правото на пенсия произтича от факти от обективната действителност и се придобива само веднъж. Самият принцип на еднократност на обезщетението е изрично регламентиран и включен в хипотезата на нормата чл. 222, ал. 3 от КТ. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. За да бъде дължимо обезщетението по чл. 222, чл. 3 от КТ, правото на пенсия трябва да е било придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение при работодателя, от когото то се претендира. Разпоредбата на закона е пределно ясна. За да е дължимо обезщетението не е необходимо моментът на придобиване на правото на пенсия и прекратяването на трудовото правоотношение да съвпадат.

Напротив, в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е посочено, че обезщетение се дължи след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за 3 осигурителен стаж и възраст (в този смисъл е и практиката на ВКС: решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 50082 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 1463/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г. о. и др.). Поради изложеното ответникът дължи обезщетението на ищеца.

Съгласно чл. 228 от КТ, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ брутното трудово възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение.

От представените по делото ведомости за заплати и заключение на вещото лице по ССчЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен от него месец при работодателя – м.

09.2024 г., е в размер на сумата от 933 лева. Размерът на обезщетението за периода от 6 месеца е 5598 лева. За тази сума трябва да бъде уважен осъдителният иск с правно основание чл. 222, ал. 4, вр. 3 от КТ.

Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат напълно, то на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има единствено въззиваемата страна. Въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 500 евро. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът отчете фактическата и правната сложност на делото, материалния интерес, броя на проведените съдебни заседания и съобрази като ориентир размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което прие, че възражението е основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 440 евро.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 351 от 03.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 551/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград.

ОСЪЖДА „Арми Форс - АС“ ЕООД, ЕИК: ............. да заплати на М. Г.

Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 440 евро – разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 от ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

4

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5