Определение № 4990 от 06.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2139/2026
- Вид
- Определение № 4990
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова, мл.с. Ралица Светославова
Други актове по делото
- Разпореждане № 7420 от 13.10.2026 · Елина Пламенова Карагьозова
- Разпореждане № 7473 от 14.10.2026 · Елина Пламенова Карагьозова
- Разпореждане № 7555 от 16.10.2026 · Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл. 407 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4990 гр. Варна, 06.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана К. Стоянова
Членове:
Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100502139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 51998/29.06.2026 г. от Г. М. П. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 130, вх. 2, ет. 1, ап. 25, срещу Решение № 2607/27.06.2026 г., постановено по гр. д. № 10841/2025 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ЗК „УНИКА“ АД ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №18, иск с правно основание чл.405 от КЗ за разликата над 1341,22 евро (2623,20 лв.) до пълния претендиран размер от 5112,92 евро (10000 лв.).
В жалбата се твърди, че квалификацията на увреждането като „тотална щета“ по смисъла на императивната норма на чл. 390, ал. 2 от КЗ не е процесуално възражение, чието разглеждане зависи от волята на страните, а е правна квалификация на установените по делото факти, която съдът е длъжен да извърши служебно, поради което изводът на съда, че възражението е преклудирано, тъй като е заявено от ответника след срока по чл.131 от ГПК, представлява процесуално нарушение, довело и да неправилно прилагане на материалния закон. В случая приетата по делото САТЕ установява, че стойността на ремонта в уговорения в полицата официален сервиз е 26 076,00 лв., което представлява 86,7% от пазарната стойност на автомобила (30 060,00 лв.) и налага извод за наличие на „тотална щета". Вместо да приложи установената в закона и практиката методика при тотална щета (пазарна стойност минус стойност на останките), съдът е приложил произволен „средноаритметичен" метод, който не се основава нито на закона, нито на договора. При правилно приложение на закона, дължимото обезщетение е в размер на 21 042,00 лв. (30 060,00 лв. пазарна стойност - 9 018,00 лв. стойност на останките, съгласно САТЕ). След приспадане на изплатените 10 878,86 лв., 1 остатъкът за доплащане е 10 163,14 лв. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че лимитът на отговорност на застрахователя е изчерпан. Съдът е формирал този извод, като е приспаднал от застрахователната сума обезщетение, платено за последващо събитие (пожар от 10.06.2024 г.). Този подход е в разрез с хронологията и правната логика.
Отговорността за процесното ПТП от 15.03.2024 г. се определя от лимита, наличен към тази дата. Съдът е игнорирал напълно представения по делото Добавък № 2 от 18.04.2024 г., с който застрахователната сума е била възстановена до пълния си размер от 31 941,20 лв. по реда на чл. 407 от КЗ след заплащане на допълнителна премия. Това дозастраховане елиминира всякакво намаление на лимита и прави извода на съда за „остатъчен лимит" от 2 623,20 лв. изцяло необоснован. Следователно, възражението на ответника за изчерпан лимит е изцяло неоснователно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че изложената във въззивната жалба теза за икономическа тотална щета е развита изолирано от цялостните отношения между страните, без да се отчетат последващото застрахователно събитие, извършеното по него пълно обезщетяване на автомобила, стойността на запазените части и липсата на доказателства, че между двете събития автомобилът е бил реално възстановен до предходната си пазарна стойност. Безспорно по делото е, че на 15.03.2024 г. автомобилът е претърпял първото ПТП, за което застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 10 878,86 лв., а на 10.06.2024 г. същият автомобил е унищожен при пожар, за което на ищцата е изплатено обезщетение от 29 318 лв., или общо по двете щети 40 196,86 лв. При твърдение за тотална щета още при първото събитие въззивницата трябва да докаже, че преди второто събитие автомобилът е бил реално възстановен и е възникнал нов застрахователен интерес в пълен размер. При липса на такова доказване сборът на плащанията от 40 196,86 лв. надхвърля доказаната стойност на автомобила и допълнително присъждане би го обогатило неоснователно. Оспорва на следващо място наличието на предпоставките за квалифициране на първото увреждане като „тотална щета“, с твърдения, че по нито един от вариантите по експертните заключения възстановителната стойност не надхвърля 70% от действителната. Посочената от въззивника стойност от 26 076 лв. произтича единствено от проформа на официален сервиз, по която ремонт не е последвал и не са поръчани или вложени посочените части. Тъй като щетата е ликвидирана по експертна оценка, а не чрез реално възстановяване в официален сервиз, тази проформа не може автоматично да се приравни на стойността на „необходимия ремонт“. Наличието на по-скъп хипотетичен вариант не доказва, че автомобилът не е могъл да бъде възстановен при средни пазарни условия под прага от 70%. Поддържа се на следващо място, че още с отговора на исковата молба ответникът е възразил, че процесната застрахователна полица е сключена при действието на Общи условия за застраховка КАСКО на МПС от 01.02.2024 г., съгласно които (т.12.14.1.1) за 2 автомобили като процесния, над 4 години до 14 години вкл. от датата на първа регистрация, дължимото обезщетение се определя по три начина: по фактури от доверен сервиз посочен от застрахователя, от избран от застрахования сервиз, след одобрение на застрахователя или по експертна оценка. В случая няма изразено съгласие от застрахователя отстраняването на щетите да бъде извършено в посочения сервиз – „Автотрейд“ ООД, още повече, че той е официален за марката сервиз, в който се ремонтират само автомобили до четири годишна възраст.
Подадена е и въззивна жалба с вх.№61960/03.08.2026г. от ЗК „УНИКА“ АД ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Тодор Александров“ №18, срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която в полза на ищеца е присъдена сумата от 1341,22 евро (2623,20 лв.), представляваща застрахователно обезщетение по щета №24110530002/18.03.2024 г., над вече изплатеното от ответника, в полза на ищеца, застрахователно обезщетение в размер на 5562,27 евро (10878,86 лева), за имуществени вреди, нанесени на собствения, на ищеца л.а. „Фолкваген Голф“ с рег. № B9761TT, застрахован при ответника по застрахователен договор „Каско МПС“, с полица №24053110078/ 28.02.2024 г., изразяващи се в повреди по следните детайли от автомобила: облицовка предна броня, фар десен, калник преден десен, предна предпазен дясна, задна врата дясна, панел заден десен (калник), праг десен, облицовка задна броня, предпазен колан преден десен, седалка предна дясна, въздушни възглавници - страна дясна, дясна колан преден ляв, въздушни възглавници страна лява, въздушна възглавница в предна настъпило седалка, блок за управление на въздушни възглавници, тапицерия таван, в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2024 г., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е отчел връзката между двете последователни застрахователни събития и обстоятелството, че по второто събитие застрахованият вече е получил обезщетение, съответстващо на пълната действителна стойност на автомобила. Съгласно т.
7.5.2 от Общите условия всяко изплатено обезщетение за частична вреда намалява застрахователната сума. Точка 7.5.3 предвижда възможност застрахованият да дозастрахова МПС до първоначално определената застрахователна сума, но само: „след възстановяване на вредите и след заплащане на допълнителна застрахователна премия.“ Плащането на премията не замества и не обезсмисля изискването за предварително възстановяване на автомобила. В противен случай би се стигнало до несъвместим с обезщетителния характер на имущественото застраховане резултат: чрез плащане на сравнително ограничена допълнителна премия да бъде възстановен номиналният лимит за имущество, което фактически продължава да е тежко увредено и има значително по-ниска действителна стойност. В настоящият случай по делото не е доказано автомобилът да е бил възстановен.
От събраните доказателства не се установява след произшествието от 3
15.03.2024 г. автомобилът да е бил ремонтиран и приведен в състоянието, в което се е намирал преди застрахователното събитие. Поддържа се, че възражението за наличието на тотална щета е своевременно релевирано в първото по делото заседание непосредствено след изслушването на вещото лице. Излага се, че обезщетението следва да се определи въз основа на действителната стойност на автомобила непосредствено преди събитието, намалена със стойността на запазените части. При действителна стойност 30 060 лв. и запазени части на стойност 9 018 лв. максималната нетна имуществена загуба вследствие на първото събитие възлиза на 21 042 лв. По двете щети изплатените суми за процесния автомобил възлизат на 40 196,86 лв. След като по второто събитие на ищцата вече е заплатена сума, съответстваща практически на пълната стойност на автомобила преди първото произшествие, присъждането на допълнително обезщетение по първата щета би довело до получаване на суми, надхвърлящи действително съществувалия и доказан застрахователен интерес. Възразява се срещу начина, по който е определена възстановителната стойност като средноаритметична стойност между най-ниската и най високата стойност, посочени в първоначалната експертиза. Счита, че няма данни автомобилът да е бил възстановен в официалния сервиз на марката, поради което вариантите на експертизите които съобразяват тези цени за труд не следва да бъдат кредитирани.
Възстановяването на автомобила с оригинални части също следва да се изключи от калкулацията, като се вземат предвид алтернативните нови такива и частите втора употреба. При този начин на изчисления се поддържа, че при вече платени 10 878,86 лв. и останал лимит по полицата от 2 623,20 лева, дължимият остатък би бил в размер на 1 832,15 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва възражението за изчерпан лимит на отговорност. С представения по делото Добавък № 2 от 18.04.2024 г., издаден след първоначалното плащане по процесната щета, застрахователната сума е била изрично възстановена до пълния си размер от 31 941,20 лв. срещу заплатена допълнителна премия. Това представлява валидно дозастраховане - по смисъла на чл. 407 от КЗ. Твърдението на застрахователя, че дозастраховането изисква и фактическо възстановяване на вредите, не намира опора в закона, а и самият застраховател е приел премията и е издал добавъка без възражения, с което е потвърдил валидността на изменението в договора. Задължението за извършване на оглед на автомобила за установяване на фактическото възстановяване на вредите е на застрахователя, а не на застрахования. Твърди се, че автомобилът е бил възстановен след процесната щета. Изводът на първоинстанционния съд, че лимитът за процесната щета от 15.03.2024 г. е ограничен от плащане по последващо събитие от 10.06.2024 г., е в нарушение на хронологичния принцип и ефекта на дозастраховането. Счита възражението за неоснователно обогатяване за неоснователно. Правото на пълно обезщетение по чл. 386, ал. 2 от КЗ възниква в деня на настъпване на застрахователното събитие 4 15.03.2024 г. Последващото погиване на вещта по друга причина и във връзка с друго събитие не погасява вече възникнало и изискуемо вземане за вреди от предходно събитие. Двете събития са юридически и. фактически независими едно от друго. Относно квалификацията на щетата и методиката на ремонт поддържа становището си, че налице е „тотална щета". При тази квалификация спорът за вида на частите става безпредметен, тъй като обезщетението се определя по законовата методика „пазарна стойност минус стойност на останките", а не по разходи за ремонт.
Разпечатката съдържа 19 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c31ba6e3-9749-4a72-8081-7f182eef5beb