Решение № 86 от 19.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Г.О., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо П. П. при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. П. Административно наказателно дело № 20254120200701 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В.Т., ул.

„***, чрез своя защитник адв. М. Д. от САК със съдебен адрес: гр. В.Т., ул.

***, обжалва издаденото против него Наказателно постановление № 25-0268000907/21.10.2025 г., с което за нарушение разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 15, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро/100,00 лева, а за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 511,29 евро/1000,00 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца. Счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с установяване на извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочва, че няма информация за причината, поради която моторното превозно средство е било спряно от проверяващия, освен това не било известно какво отчел доказателствения анализатор при извършените проби. Твърди също, че не му бил предоставен екземпляр от талона за медицинско изследване в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.10.2017 г., както и че бил заведен от полицейските служители до медицинското заведение, поради което бил третиран при условията на извършено престъпление по смисъла на чл. 7, ал. 1 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Нямало информация за процедурата по вземане на кръв, запечатването и етикетирането на пробите, респ. за изготвения протокол относно състоянието му към момента на вземане на кръвта. Чрез своя защитник С. посочва в жалбата и че не са спазени законоустановените процедури във връзка с извършената проверка както при изследването чрез доказателствения анализатор за издишан въздух, така и при вземането на кръв за извършване на химически анализ с цел установяването на концентрация на алкохол в кръвта. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно по отношение на двата състава на извършени нарушения по ЗДвП, а в условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН във връзка с отмяна на наказателното постановление поради маловажен случай по отношение на извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Претендира разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. Г. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от своя защитник адв. М. Д. от САК. Адв. Д. заяви, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения защитникът помоли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Развива подробни доводи в писмено становище, в което оспорва компетентността на актосъставителя и издателя на процесното НП. Освен това според защитника липсвало подробно, точно и ясно описание на фактическата обстановка, при която е констатирано извършеното нарушение, както и липсвала подробна информация за извършените действия за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя чрез изследване с доказателствен анализатор. Налице било съществено противоречие между издадените от контролните органи документи във връзка с установяване на това кое техническо средство е било използвано. Адв. Д. посочва още, че имало 2 противоречие и неяснота между отделните документи, издадени от различни органи съобразно тяхната компетенция във връзка с номерата на стикерите по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/19.10.2017 г., както и несъответствия между отделните документи по повод на часа на тестването за алкохол. Заема становище, че администативнонаказателното производство е изпълнено с редица нарушения на процедурните правила, което обуславяло незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление. По отношение на нарушението на чл. 6. т. 1 от ЗДвП сочи липса на описание на нарушението, в резултат на която не ставало ясно коя от изброените хипотези не е съобразил жалбоподателя - дали поведението му е в нарушение на сигнали на длъжностни лица, на светлинни сигнали, на пътни знаци или на пътна маркировка. Още веднъж моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност – да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Моли също съдът да отмени Заповедта за налагане на принудителна административна мярка № GPAM1334174/04.10.2025 г., с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство, както и да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1334175/04.10.2025 г„ с която е отнето СУМПС. Претендира разноски, за които прилага списък.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2025 г. бил съставен АУАН серия GA № 593446 против Л. Г. С. за това, че на 04.10.2025 г. около 16,55 часа, в гр. Г.О. на кръстовището на ул.

*** с ул. ***, в посока ул. „Родопи“ управлява собствения си лек автомобил „Мазда Примаци“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда.

Водачът бил изпробван в 16,50 часа на същата дата за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0328 като уреда отчита 0,69 промила алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух.

Водачът С. имал дъх на алкохол. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 256056/04.10.2025 г. и 7 броя стикери с надпис „МВР Пътна полиция“ с № А088242. Навлиза срещу пътен знак В1. С гореописаното С. извършил нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от Л. С. без възражения. Такива не са депозирани от него и в законоустановения срок, въпреки че е получил срещу разписка препис от 3 акта в момента на съставянето му.

На С. бил издаден и талон за медицинско изследване № 256056/04.10.2025 г. съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози и го връчил на С. срещу подпис. В талона Л. Г. С. отбелязал, че избира да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване.

В изпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване употребата на алкохол, дадено с връчения му талон, жалбоподателят се явил във ФСМП – Г.О., където бил прегледан и от него била взета кръвна проба за изследване. Взетата кръвна проба била изследвана чрез газхроматографски метод от вещо лице химик от БНТЛ при ОД на МВР В.Т.. При това изследване в пробата била установена концентрация на етилов алкохол от 0,90 промила.

На 21.10.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Р. Ц. Й. Акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0268-000907, с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 15, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева, а на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил административни наказания глоба в размер на 511,29 евро/1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2025 г. На 14.11.2025 г. жалбоподателят чрез своя защитник депозирал жалбата против постановлението в РУ – Г.О..

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Р. Ц. Й. и свидетелят по акта и свидетел на нарушението М. А. П.. В своите показания служителите на РУ – Г.О. уточниха, че автомобилът на жалбоподателя е преминал през забранителен знак на кръстовището и това е бил поводът да бъде спрян за проверка. Рутинно всеки спрян водач бил изпробван и за алкохол с техническо средство. В случая техническото средство дало положителен резултат за употреба на алкохол и на С. бил издаден талон за 4 медицинско изследване. Свидетелят П. допълни, че жалбоподателят е бил съпроводен от тях до ФСМП – Г.О., тъй като съпругата му нямала правоспособност и нямало кой да го закара.

По искане на защитника на жалбоподателя бе извършена повторна експертиза на съхраняваната в БНТЛ при ОД на МВР - В.Т. контролна кръвна проба, взета от жалбоподателя при посочените по-горе обстоятелства. Според заключението на тази експертиза, изготвено от инженер химик в БНТЛ при ОД на МВР - В.Т., при изследването чрез газхроматографски метод на кръвната проба е установена концентрация на етилов алкохол от 0,81 промила.

Изслушан в съдебно заседание вещото лице уточни, че е нормално промилите алкохол да падат с времето. Следва да се уточни, че повторната експертиза е извършена пет месеца след първата.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Противно на посоченото в писменото становище на защитника, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена на л. 15), съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. НП е издадено от компетентен орган (т. 3. 9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

По отношение на нарушението на по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП: Две са основните възражения на адв. Д. по отношение на това нарушение – относно объркания фабричен номер на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ 5 и неяснотата в издадените документи, за това с какви стикери са били запечатани взетите от жалбоподателя кръвни проби. Действително в АУАН и НП е отразено, че водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0328, докато по делото са представени доказателства за техническа годност на „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0238, който номер е вписан и в издадения на Л. С. талон за изследване.

На практика това означава, че за уреда, с който реално е извършена проверката според АУАН и НП, няма доказателства, че е преминал задължителната периодична метрологична проверка и по тази причина показанията му се явяват негодно доказателство. В настоящия случай, обаче, това нарушение на процесуалните правила не се явява толкова съществено, тъй като жалбоподателят е дал кръв за изследване. Следователно, резултатът от химическата експертиза е водещ и дефинитивен за определяне на алкохолната концентрация, като той напълно измества и обезсилва първоначалния резултат от дрегера на пътя. Много по-съществено и водещо до незаконосъобразност на цялата процедура при изследването на кръвните проби е разминаването в различните документи на номерата на холограмните стикери, придружаващи талона за изследване.