Решение № 2253 от 10.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

18815 по описа за 2019година на

Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д.М.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата /след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 01.06.2020г./ в размер на 1701,90лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.11.2016г.- 15.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищцата полага труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл.експерт- мл.оперативен дежурен в РДГП- Бургас. В периода 15.11.2016г. до 15.11.2019г. е работила на смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработила общо 1640часа нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 234часа извънреден труд, който не й е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищцата за посочения период е полагала труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищцата е работила на 24часови смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл.

178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищцата служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.

Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат. Страните са ангажирали и писмени бележки.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:

- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност ст.полицай в ГПУ- Варна към РДГП- Аерогари;

- че в периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени Спор между страните по фактите, няма.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или

24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 12.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.

До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.

60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.

40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.

143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищцата в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1,143 от 238часа възлиза на сумата от 1701,90лв., което не е заплатено на ищцата. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 66,99лева за периода 15.11-31.12.2016г.;

136,10лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 111,36лева за периода 01.04-30.06.2017г.;

129,91лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 136,10лева за периода 01.10-30.12.2017г.;

155,22лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 66,52лева за периода 01.04-30.06.2018г.;

133,05лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 140,44лева за периода 01.10-31.12.2018г.;

170,78лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 178,92лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 178,92лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и 97,59лева за периода 01.10-15.11.2019г. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.