Решение № 39 от 11.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Смолян, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500444 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 162/29.07.2024г., постановено по гр.д.№ 396/2023г. по описа на Районен съд-М. е признато за установено по отношение на А. В.

Р. с ЕГН **********, с адрес: град М., ул.„Р.“ № 16, ап.18, че Т. М. Х. с ЕГН ********** и В. Д. Х. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. М., ул. „Р." № 16, ап.21 са собственици на самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота:град М., ул."Р." № 16, ет.5, ап.21, който се намира на етаж 5-ти в сграда с идентификатор **, която от своя страна е разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 (едно), с площ 64.65 кв.м., ведно с прилежащото към обекта избено помещение № 25 с полезна площ 6.04 кв.м. и 4,121 % ид.ч. от общите части на сградата. Осъдена е А. В. Р. с ЕГН **********, с адрес: град М., ул. „Р." № 16, ап.18 да предаде владението на Т.

М. Х. с ЕГН ********** и В. Д. Х. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.

М., ул. „Р.“ № 16, ап. 21 върху избено помещение № 25,находящо се на 3 (трето) ниво, при граници и съседи: избено помещение № 26 и коридор, което 1 избено помещение се намира в сградата с идентиикатор ** по КК и КР на гр.

М. с административен адрес: град М., ул."Р." № 16.Осъдена е А. В. Р. с ЕГН **********, с адрес: град М., ул. „Р." № 16, ап.18 да заплати на Т. М. Х. с ЕГН ********** и В. Д. Х. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.М., ул. „Р." № 16, ап. 21 направените по делото разноски в размерна 1 310 лева.

Решението е обжалвана в срок с въззивна жалба с вх.№

2786/03.09.2024г. от А. В. Р.,чрез пълномощника й адв.М. О. с оплаквания за недопустимост в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** с площ от 64,65 кв.м и на 4,121% от общите части на сградата, с адрес гр.М., ул.“Р.“ № 16,ет.5,ап.21, поради липса на спор между страните относно този обект, както и поради това, че липсва индивудуализация на вещта, чието владение се иска да бъде предадено, а именно избено помещение № 25, предвид липсата на номерация на избените помещения в етажната собственост. Твърди се, че формулирания диспозитив да се предаде владението на Т. Х. и В. Х. на избено помещение № 25, находящо се на 3-то ниво, при описаните граници е неизпълним, поради липса на архитектурен проект и липса на номерация на избените помещения и нито съдебният изпълнител, нито съдът могат да осъществят контрол върху това кое е избеното помещение, чието владение ще се предава. При липсата на индивидуализация съдебният изпълнител ще бъде в невъзможност да изпълни диспозитива на съдебния акт.Сочи се, че избеното помещение на жалбоподателката е с площ от 5,22 кв.м., както е записано в документа й за собственост, а не с площ от 6,04 кв.м. Няма и избено помещение № 26, записано като граница, поради което е невъзможна индивидуализацията на избеното помещение. В условията на алтернативност счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В отговора на исковата молба ответницата е въвела възражения, че за блока няма запазен архитектурен проект относно разпределението на избените помещения за отделните апартаменти, като липсва и поставена номерация на избените помещения. Поради това посочването на номер на избено помещение в документите за собственост е условно и няма отношение с реалното ползване на мазетата. Няма извършено архитектурно заснемане, както сочат ищците, като приложения чертеж на „Инвеста“ ООД, в частта му за мазе № 25 не съответства на характеристиките 2 на избеното помещение, прилежащо към апартамента на А. Р., което е с площ от 5,22 кв.м., а не с площ 6,04 кв.м. Това се установява и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съгласно която ищците ползват изба №17 - на второ ниво, а ответницата ползва изба №25 - на трето ниво. Изба №17 е със светла площ 3.16 кв.м., което съвпада със заснемането на „Инвеста“ ООД. Изба №25 е с площ 5.22 кв.м. - размери 2.00/2.61 м., измерени на място. Тази изба има две врати (стари, дъсчени) и се вижда, че е премахнат зид, като са съединени две изби преди заснемането.

Ищците ползват изба на второ ниво, а тази, която ползва ответницата се намира на трето ниво. Твърди, че ищците никога не са ползвали избеното помещение, което им е продадено, като прилежаща част към апартамент № 21.

Неправилно съдът е кредитирал заключението по СТЕ, като е приел, че е налице идентичност между придобитото с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.04.1992г. избено помещение № 25 от ищците и ползваното от ответницата избено помещение, находящо се на трето ниво от процесната сграда. Необосновано съдът е приел, че констатираното разминаване в посочената в документа за собственост площ на избеното помещение и установената площ от вещото лице при извършения оглед не е в състояние да опровергае този извод, доколкото местонахождението на избеното помещение съвпада с това по извършеното архитектурното заснемане на „Инвеста“ ООД през 1991 г. - преди продажбата на държавните имоти в процесната сграда на частни лица. С договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.04.1992 г. ищците са придобили собствеността на ап. № 21, заедно с прилежащото към него избено помещение № 25. Ако се приеме изложеното от вещото лице, че вътрешният зид вероятно е бил премахнат след извършването на архитектурното заснемане, то няма как избеното помещение, продадено на А. Р., да е избеното помещение, което ищците твърдят да са придобили през 1992г. Излагат се съображения, че ако се приеме, че ищците са притежавали спорното избено помещение, то е придобито по давност от праводателя на ответницата. Съдът е формирал неправилни правни изводи относно възражение за придобиване по давност на процесната изба, като е приел, че такава не тече, тъй като това е единственото складово помещение към самостоятелния обект в сграда етажна собственост.

Сочи се още, че ищците никога не са владели спорното избено помещение, което се намира на ниво 3 и е прилежаща част към закупения от ответницата 3 апартамент, а са владели друга изба на ниво 2, посочена от вещото лице като изба № 17, т.е. те не са били собственици на апартамент, към който няма складово помещение. От дадените обяснения от ищците по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК и от показанията на св. Ф.Н. Р., св. Д. А.К. и св. Д.Б.Д. се установява, че ответницата е получила ключа за закупеното от нея избено помещение № 25 от продавача св. Д.Д.. От дадените обяснения от ищеца Т.

М. Х. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК се установява, че ищците ползват избено помещение № 17, което е с площ от 3 кв.м. и се намира на второ ниво, което се потвърждава и от показанията на св. Ф.Н. Р., св. Д. А.К.. Това ползване е установено и от вещото лице при направения оглед. Неправилно съдът е приел, че фактическото ползване на избеното помещение от ответника, представляващо принадлежност към жилището на ищците, няма вещноправно действие и не води до промяна в принадлежността на правото на собственост върху същото, тъй като придобиването му по давност от ответника би имало за последица лишаването на собствения на ищците самостоятелен обект от избено помещение, което би противоречало на изискванията на закона.В случая такава пречка не съществува, тъй като ищците ползват от 30 години избено помещение № 17 на ниво 2, т.е. те имат складово помещение към своя самостоятелен обект, в който смисъл е Решение № 130/18.11.2019г. по гр.д.№ 1017/2019г., II г.о. на ВКС. В етажната собственост има и други обекти със складово предназначение, в това число 30 изби за 25 апартамента, и ако се признае придобиване по давност на принадлежащото към апартамента на ответницата избено помещение, то апартамента на Д. няма да остане без тази законово необходима принадлежност, тъй като те признават, че имат и ползват друго избено помещение в блока, различно от процесното - изба № 17 на ниво 2. Затова фактическото ползване на избеното помещение, принадлежност към жилището на ответника, има вещно-правно действие и води до промяна в принадлежността на правото на собственост върху същото. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3127/14.10.2024г. от Т. М. Х. и В. Д. Х., чрез пълномощника им адв. Д. М., в който се оспорва същата като неоснователна. Тъй като избеното помещение е прилежаща част към главната вещ, която е със статут на самостоятелен обект, затова е потърсена съдебна защита на правото на 4 собственост по отношение на самостоятелния обект, с оглед отказа на ответника да предаде владението върху избено помещение № 25.

Неоснователно е оплакването, че липсва индивидуализация на вещта.

Номерацията на избените помещения е извършена с изготвянето на архитектурното заснемане и остойностяването на всеки от самостоятелните обекти, ведно с прилежащите към тях избени помещения. В конкретния случай от самото архитектурно заснемане, заключението и изслушването на вещото лице категорично се установява, че спорно избено помещение № 25, което се ползва от ответника, се намира точно там, където е посочено в проекта, а именно на трето ниво. Неоснователно е и оплакването, че формулирания от районният съд диспозитив е неизпълним, тъй като от заключението на вещото лице инж. Д.С. се установява категорично къде е местоположението на изба № 25 и от кой се ползва към настоящия момент.От заснемането извършено от фирма „Инвеста"ООД през 1991-1992г. се установява, че на ап.№ 9, съответства изба №17 - на второ ниво, с площ 3.16 кв.м., а на ап.№21 съответства изба №25 - на трето ниво, с площ 6.04 кв.м.

При огледа вещото лице е установило, че ищците ползват изба №17 -на второ ниво, а ответницата ползват изба №25 - на трето ниво.В практиката на ВКС безусловно се приема, че индивидуализиращ белег на вещните права са границите, а не площта, която е функция на границите- Решение № 63/15.10.2020г. по гр.д.№233/2020 г., II г.о. Оплакването, че избата на ищците се намира на второ ниво е неоснователно. С Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.07.1993г. Р.П.Д. е закупила апартамент 9 с площ от 64.55 кв.м., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 17 на второ ниво с площ 3.16 кв.м., който е дарила на Д.Б.Д., а той от своя страна го е продал на ответницата А. Р.. Св. Ф. Р., баща на ответницана сочи, че синът на Д. му споменал преди продажбата, че чичо Т. искал да сменят мазетата, но той му отговорил, че вече е продал апартамента.

Не му казал, защо е било предложението за смяна на мазетата. Същият свидетел сочи, че е присъствал на изповядването на сделката и че нотариуса е прочел съдържанието на нот.акт и е и попитал страните дали са съгласни, и те казали, че са съгласни, като дъщеря му също е потвърдила, че е съгласна.

Следователно ответницата е запозната и е била наясно още при изповядването на сделката с обстоятелството, че е купува мазе № 17 на второ ниво. След изповядването и вписването на нотариалния акт ищците са 5 предприели стъпки за доброволно уреждане на правния спор, като са изпратили покана за доброволно предаване на владението. Те никога не са отричали факта, че мазе № 17 преди е било собственост на Д., а към настоящия момент е собственост на А. Р.. Ищците никога не са притежавали и владели, а само са държали от името на Д. избеното помещение на второ ниво, защото според титула им за собственост прилежащо към жилището им складово помещение е изба № 25 на трето ниво. Единствената причина да го държат е, че прилежащото към техния апартамент избено помещение № 25 се ползва от ответницата и отказа й доброволно да си предадат владението на мазетата съобразно документа им за собственост. Неоснователно е и възражението, че спорното помещение е придобито по давност, по който въпрос има непротиворечива съдебна практика,кога може да се придобива по давност мазе-Решение № 81/04.04.2014г. по гр.д.№ 5556/2013г. на І г.о., Решение № 7/30.03.2022г. по гр.д.№ 2741/2021г. на І г.о. и др. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.