Решение № 5167 от 16.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5167 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100504816 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №12842/15.11.2022г., постановено по гр.д. №25629/2021г. по описа на СРС, ГО, 165-и състав, е признато за установено, че Ц. П. К., ЕГН **********, дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от общо 179,17 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.06.2017г. за мобилно устройство марка „Telenor Smart 4G Black“ за периода: 08.06.2017г.- 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху вземането от 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен искът за горницата над уважената сума до пълно претендираната сума от общо 241,85 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18464/2019г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователен.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от адвокат И. Ч. в качеството му на особен представител на ответника Ц. К., в която са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението. Твърди се, че в рамките на първоинстанционното производство дружеството-заявител в заповедното производство „Т.Б.“ ЕАД вече не е съществувало в правния мир, като не са представени доказателства за наличие на правоприемство между него и ищеца „Й.Б.“ ЕАД. Предвид изложеното се поддържа, че съдебният процес пред първа инстанция е воден от юридическо лице, което не съществува като наименование и чиято представителна власт от предишните представляващи не съществува. Посочва се, че районният съд не 1 е обсъдил отправените от особения представител възражения за недоказаност на връчването на процесните фактури и липса на данни, от които да се установява, че договорите са прекратени, поради което е формирал погрешни изводи за дължимост на сумата. С оглед на изложеното се отправя молба до съда за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство „Й.Б.“ ЕАД е подал писмен отговор на въззивна жалба, с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от „Й.Б.“ ЕАД срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството претенции за сумата от 27,41 лева, представляваща непогасени задължения по Договор за мобилни услуги №67910954 от 08.06.2017г. за предоставения мобилен номер ***, както и за сума в размер на 27,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор за мобилни услуги, като се излагат аргументи за неговата неправилност.

Поддържа се, че месечните абонаментни такси са дължими от абоната, защото същите са уговорени в договора за предоставяне на мобилни услуги, като плащането им не е обвързано от използването на услугите на оператора за съответния месец, а единствено от предоставянето на достъп до мрежата.

Излагат се подробни съображения и относно дължимостта на претендираната неустойка, като се аргументира, че същата не е неравноправна. Отбелязва се, че тя е индивидуално уговорена, отговаря на изискванията за добросъвестност, не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което да е в ущърб на последния, като същата е формулирана по ясен и разбираем начин. Твърди се, че не е налице и неравноправност на клаузата за неустойка на основание чл. 143, ал.2, т. от ЗЗП, тъй като не е в необосновано висок размер.

Същевременно се поддържа, че същата има компенсаторен характер и не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, нито се явява прекомерна с оглед защитимия интерес на кредитора.

Обосновава се, че от приложената по делото Последна покана за доброволно плащане от 02.09.2017г., изпратена на ответника на посочения от него адрес за кореспонденция, се установява, че длъжникът е бил уведомен за наличието на неизпълнени задължения към дружеството, като му е предоставена възможност доброволно да ги заплати и е бил изрично предупреден за последиците от неизпълнение. Твърди се, че с поканата ищецът ясно и недвусмислено е указал, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 работни дни от датата на получаване, договорът за мобилни услуги ще се счита за прекратен. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на претенциите на дружеството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото документи се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2019г., изд. по ч.гр.д. № 18464/2019г. по описа на СРС, съдът е разпоредил длъжникът Ц. П.

2

К. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 241,85 лева- непогасени задължения по Договор за мобилни услуги от 08.06.2017г., съобразно 4 броя фактури, издадени за периода 01.07.-07.10.2017г., ведно със законна лихва от 29.03.2019г. до изплащане на вземането, както и 385 лева разноски по делото, включващи 25 лева държавна такса и 360 лева възнаграждение за адвокат.

Заповедта е връчена на установените по делото постоянен и настоящ адрес на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства.

По делото е приложен Договор за мобилни услуги от 08.06.2017г., за мобилен номер ****, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ц. П. К., при следните условия: срок на валидност на договора: 24 месеца /от 08.06.2017г. до 08.06.2019г./, абонаментен план: "Тотал 10, 99", стандартен месечен абонамент 10, 99 лева, както и уговорена неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на „сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора“, а в случаите, в които е предоставено устройство- „и разликата между (i) цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и (ii) заплатената от потребителя цена за устройство в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг“.

Приложена е Ценова листа за абонаментни планове за частни корпоративни клиенти от 08.06.2017г., в която е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не покъсно от 18 дни от датата на издаването .

Представен е и сключен между страните Договор за лизинг от 08.06.2017г., по силата на който лизингодателят „Т.Б.“ ЕАД се е задължил да предостави на лизингополучателя Ц. П. К. устройство марка „Telenor Smart 4G Black“ с телефонен номер **** срещу задължението на последния да заплати обща лизингова цена в размер на 229,17 лева с ДДС, разсрочена на 24 вноски, първата от която в размер на 50 лева, а останалите- 7, 79 лева с ДДС всяка. Съгласно чл.4 от договора с неговото подписване лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Към договора са представени и приложимите общи условия.

По делото се приети и четири броя фактури, а именно: Фактура №**********/01.07.2017г. за сумата от 27, 21 лева с ДДС /от които 16,18 лева без ДДС за месечни и еднократни такси и 7,79 лева- вноска за лизинг/ за отчетния период от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. с падеж 16.07.2017г., Фактура №7260145535/01.08.2017г. за сумата от 46,89 лeва с ДДС /от които 27,21 лева за предходен период, 9,91 лева без ДДС месечни и еднократни такси и 7,79 лева- вноска за лизинг/ за отчетния период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. с падеж 16.08.2017г., Фактура №7261475358/01.09.2017г. за сумата от 50,78 3 лeва с ДДС /от които 46,89 лева за предходен период, -3,25 лева без ДДС месечни и еднократни такси и 7,79 лева- вноска за лизинг/ за отчетния период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. с падеж 16.09.2017г. и Фактура №7262807312/01.10.2017г. за сумата от 414,64 лева с ДДС /от които 50,78 лева за предходен период, 200,27 лева- вноски предсрочно прекратяване договор за услуги, 163,59 лева- вноска лизинг/ за отчетния период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. с падеж 16.10.2017г.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в предвидените от закона срокове, отговарят на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение неговата законосъобразност съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за приложението на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на допустимостта следва да бъде отбелязано, че извършената промяна в наименованието на заявителя в заповедното производство, съответно ищец в рамките на първоинстнционното, не се отразява на неговата правосубектност, поради което не може да бъде възприет доводът на ответника, че искът срещу него е заведен от несъществуваща страна. Това е така, тъй като фирмата е само един от правноиндивидуализиращите белези на дружеството и нейната промяна не води до възникване на нов правен субект, съответно и до правоприемство.

Във връзка с оплакванията относно правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ и чл.422, ал.1 от ГПК чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се обуславя следните предпоставки: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса; 2. предоставяне на достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги от страна на ищеца. Съответно в тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По отношение на първата предпоставка съдът намира, че от представения по делото договор за мобилни услуги, съдържащ подпис на представител на мобилния оператор и на ответника се установява, че между 4 страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължение за плащане на уговорената абонаментна такса.

В тази връзка следва да бъде направено разграничение между възникналото по силата на договора задължение за абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставени услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата.

Същата се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, а в цената се включват разходите за поддръжка на мрежата. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, но при всички случаи той дължи уговорената абонаментна такса. Това е така, тъй като дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Доколкото ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до съответните мобилни услуги, нито твърди процесният договор за мобилни услуги да е бил прекратен/развален преди заявения исков период, съдът намира, че претендираното вземане за абонаментни такси е установено по основание.

Разпечатката съдържа 35 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c31a5145-23ac-478c-ac18-0aaec84f1c63