Решение № 557 от 19.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. С., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадеС.и април през две хиляди двадеС. и трета година в следния състав:

Председател: И. Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И. Р. Гражданско дело № 20225530103049 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. твърди в исковата си молба, че ответницата работела при него по силата на трудов договор № 201703472/02.05.2017 г., като изпълнявала длъжноС.а: „-“. С оглед на необходимоС.а от - между страните бил сключен договор от 27.10.2017 г., по който ответницата приела да завърши пълен курс на обучение по специалност: „-“ в - форма на обучение: редовна, както и да останела на работа при ищеца по време на срока на обучение и не по-малко от 5 години след дипломирането си. По силата на договора от 27.10.2017 г. ищецът приел да й заплати в пълен размер семестриалната такса за първия семестър на учебната 2017/2018 г., като било уговорено, че заплащането й за всеки следващ семестър щяло да зависи от средният й успех за съответния семестър. Съгласил се да й осигури и платен ученически отпуск по 169 КТ. Поради последвали затруднения от лично естество, същата подала молба с вх. № 122/11.05.2020 г., с която поискала да й се разреши прекъсване на учебни занятия за срок от една учебна година. Последвало споразумение от 11.05.2020 г., с което й било позволено да прекъсне учебни занятия за срок от една учебна година, срещу задължението й да поднови учебни занятия през пролетта на 2021 г. Въпреки това прекъсване, договорът от 27.10.2017 г. продължил да действа между страните. В т. 2.4. от споразумението им от 11.05.2020 г. било уговорено, че в случай, че трудовият й договор бъдел прекратен в срока на прекъснатите учебни занятия, съгласно предвидените в договора от 27.10.2017 г. начини, ищецът щял да разполага с правото да поиска от същата възстановяването на всички изплатени семестриални такси и други разходи по обучението й, ведно със законните лихви, считано от момента на изплащане на съответната сума до нейното възстановяване. В чл. 11 от договора от 27.10.2017 г. било договорено, че в случай, 1 че ответницата прекратяла трудовия си договор с работодателя по време на обучението си, както и преди изтичането на 5-годишния срок, следвало да възстанови всички изплатени семестриални такси и други разходи по обучението, ведно със законните лихви, считано от момента на изплащане на съответната сума до нейното възстановяване. Въпреки задълженията, които й били вменени с горецитираните разпоредби, ответницата подала молба за напускане на работа и трудовият й договор бил прекратен със заповед № 2021081/01.02.2021 г. В тази връзка на 14.03.2022 г. ищецът й изпратил по - покана за доброволно изпълнение, която обаче не била достигнала до нея, като от получената разписка установил, че не била намерена на посочения адрес и пратката не била потърсена в съответния клон на -. След като изчерпал всички възможности за извънсъдебно събиране на задължението пристъпил към образуване на заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1806/2022 г. на Районен съд С.. С факта на прекратяване на трудовия договор в срока на прекъснати учебни занятия, съгласно т. 2.4. от споразумение от 11.05.2020 г. и съобразно чл. 11 от договора от 27.10.2017 г., ответницата останала задължена към ищеца за неустойка, както следвало: сумата от 350 лева за главница от изплатена семестриална такса за първи семестър на учебната 2017/2018 г. по т. 4.1 към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 44.90 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 245 лева за главница от изплатена семестриална такса по т. 4.2. към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 31.44 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 175 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2 към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 22.49 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 350 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2. към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 44.90 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 175 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2 към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 22.49 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 2928.53 лева за главница от ползван платен ученически отпуск за 60 дни за учебния период 2017/2020 г. по реда на чл. 169 КТ, съобразно договореното в чл. 3 от договора от 27.10.2017 г., с 375.82 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 350 лева за главница от платена семестриална такса за първи семестър на учебната 2017/2018 г. по т. 4.1 към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 44.90 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 245 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2. към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 31.44 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 175 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2 към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 22.49 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 350 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2. към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 44.90 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 175 лева за главница от платена семестриална такса по т. 4.2 към чл. 4 от договора от 27.10.2017 г., с 22.49 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 2928.53 лева за главница от ползван платен ученически отпуск за 60 дни за учебния период 2017/2020 г. по реда на чл.

2

169 КТ, съобразно договореното в чл. 3 от договора от 27.10.2017 г., с 375.82 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1806 по описа за 2022 г. на С. районен съд.

Претендира за сторените в настоящото и заповедното производства разноски.

Ответницата -, чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, евентуално в чаС.а им за претендираното от ищеца вземане за възстановяване на платените суми за отпуск по чл. 169 КТ, с възражения и доводи, изложени подробно от същият й представител в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 10.05.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 1806/2022 г. на С. районен съд, по което на 11.05.2022 г. е издадена исканата от него заповед, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 20.07.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е предявил по делото процесните искове, които поради това се считат предявени на 10.05.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 02.05.2017 г. страните са сключили представения по делото срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, с уговорен в него в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване по чл. 70 КТ, по силата на който договор ответницата е заемала при ищеца длъжноС.а „-” (л. 7).

На 27.10.2017 г., през времетраенето на това им трудово правоотношение, страните са сключили и представения по делото договор по чл. 234 КТ, с който ответницата се задължила да завърши пълен курс на обучение по специалност „-“ в -, редовна форма на обучение, съобразно приложен в приложение № 1 към този договор план, както и да остане на работа при ищеца по време на срока на обучение и не по-малко от 5 години след дипломирането си (л. 10-13). С чл. 8 от този договор ответницата се задължила и да не прекратява трудовото си правоотношение с ищеца за срока на обучението по чл. 1 от този договор, както и за срок от 5 години след завършване на образованието си по съответната специалност, а в чл. 11 от същия договор е уговорено, че в случай, че същата прекрати трудовия си договор с ищеца по време на обучението си по чл. 1, както и преди изтичането на 5-годишния срок, му дължи възстановяване на всички изплатени семестриални такси и други разходи по обучението й, ведно със законните лихви, считано от момента на изплащане на съответната сума до нейното възстановяване (л. 11-12).

На 11.05.2020 г. ответницата подала до ищеца представената по делото молба, с която, поради посоченото в нея -, изразила опасенията си, че подготовката й за учебния процес и 3 предстоящата изпитна сесия ще бъдат силно затруднени. Поради това помолила да й бъде разрешено да прекъсне обучението си за една учебна година, след която заявила готовност за продължаването му (л. 16).

На 11.05.2020 г., по тази й молба, страните са сключили представеното по делото споразумение (чл. 1.5 от същото, л. 14). С него ищецът се съгласил и й позволил да прекъсне учебни занятия за срок от една учебна година, а тя се задължила да поднови прекъснатия през 2020 – VI летен семестър, през пролетта на 2021 г. (л. 14-15). В чл. 2.4 от това споразумение страните уговорили, че в случай, че трудовото правоотношение между тях бъде прекратено в срока на прекъснатите учебни занятия, съгласно предвидените в договора им от 27.10.2017 г. начини, ищецът ще разполага с правото да иска от ответницата възстановяването на всички използвани семестриални такси и други разходи по обучението й, ведно със законните лихви, считано от момента на изплащане на съответната сума до нейното възстановяване (л. 15).

На 01.02.2021 г. ответницата подала до ищеца представената по делото молба, с която му предложила, по взаимно съгласие, считано от 01.02.2021 г., да бъде прекратено трудовото й правоотношение (л. 9). На същата дата ищецът е издал представената по делото заповед, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.02.2021 г., прекратил трудовото правоотношение с ответницата по взаимно съгласие на страните (л. 8).

От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липС.а на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че пълният курс на обучение по специалноС.а „-“ в образователно-квалификационна степен „-“, посочена в чл. 1 от сключения от страните договор от 27.10.2017 г., е с продължителност три години, като ответницата е завършила четири семестъра от него с общ среден успех 4.73 (т. 1 ЗСИЕ, л. 235). Работила е при ищеца по време на срока на обучение, което е започнало през октомври 2017 г., до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 01.02.2021 г., като не е работила при ищеца след дипломирането си (т. 1 ЗСИЕ, л. 235-236). Ищецът е изплатил за обучението й по договора им от 27.10.2017 г. семестриални такси в общ размер от 1295 лева, както и други разходи за заплащане на отпуск по чл. 169 КТ в размер на 2059.30 лева, и отпуск по чл. 161 КТ в размер на 869.23 лева, или общо 4223.53 лева (т. 2 ЗСИЕ, л. 236). Съгласно заповед № 1910/01.04.2020 г. ответницата е прекъснала следването си поради незаписване поради „не е платила дължимата семестриална такса“ (т. IV-18 и 6 ЗСИЕ, л. 235-236).

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 КТ, са недоказани още в своето основание. Поради това, като неоснователни, заедно с акцесорните претенции на ищеца за признаване съществуването на негово вземане и за законна лихва и за присъждане на сторените по делото и в заповедното производство разноски, ще следва да бъдат отхвърлени, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно. Вярно е, че според нормите на чл. 234, ал. 1 и 3 КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобИ.е на 4 квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), с който могат да уговарят и задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението му да работи при работодателя за определения срок. Вярно е, че страните са сключили през времетраенето на трудовия си договор такъв договор по чл. 234 КТ от 27.10.2017 г. за придобИ.е от ответницата на квалификация по посочената в чл. 1 от него специалност, в чл. 1 от който са уговорили нейно задължение да остане на работа при ищеца по време на срока на обучението и не помалко от пет години след дипломирането си. Вярно е също така, че в чл. 8 от този си договор за квалификация страните са уговорили и задължение на ответницата по чл. 234, ал.