Решение № 4229 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4229 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110130974 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Н. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 62296/2024 г. на СРС, 157-ми състав: 220,53 лв. (112,76 евро), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г. за имот находящ се на адрес: гр. София, ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 21.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 36,33 лв. (18,58 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 09.10.2024 г . ; 4,17 лв. (2,13 евро), представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 21.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,69 лв. (0,35 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 09.10.2024 г Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът, като собственик с ½ ид. част от топлоснабдения имот не е изпълнил задължението си да заплати сумата:

1

220,53 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г. и 4,17 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2022 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 36,33 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 09.10.2024 г. и 0,69 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 09.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2024 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните с доводи за липсата на представени доказателства относно притежавано от него право на собственост. В тази връзка се позовава на представеното от ищеца удостоверение за наследници, от което черпи информация, че ответникът не се явява наследник на асм и бтм. Сочи, че за доставената топлинна енергия в посочената хипотеза потребителят не дължи заплащане на цената, доколкото доставката не е поискана от потребителя, позовавайки се на Закона за защита на потребителя. Сочи, че не са налице доказателства за публикуването на ОУ, а ако са публикувани то същите не са действащи. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност в негова полза. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „НЕЛБО” АД в предоставения му от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи в процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е по делото писмо от Столична община, в което е посочено, че Апартамент № 38, находящ се в л. 449 в **** е закупен от асм и бтм с Договор за покупко-продажба от 12.05.1972 г.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници ***/29.06.1999 г., издадено от Столична община – район „Надежда“, асм е починал на 13.08.1994 г. и е оставил за наследници бтм (съпруга), МАМ (син) и СА С. (син).

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № 00631/20.06.2003 г., издадено от Столична община – район „Надежда“, бтм е починала на 15.03.2003 г. и е оставила за наследници МАМ (син) и СА С. (син).

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № 159 от 22.02.2022 г. ответникът Н. С. С. е дарил на другия длъжник в заповедното производство МАМ, притежаваната от първия ½ ид.част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с адрес: гр. София, ж.к. ***.

Другият длъжник в заповедното производство – МАМ е подал молба – декларация при ищцовото дружество за откриване на партиди за доставка на топлинна енергия в процесния имот на дата 17.10.2003 г.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „Красна поляна“, ВЕВ е починал на 29.06.2015 г. и е оставил за наследници ответникът Т В В – дъщеря и другият длъжник в заповедното производство Е В В – син.

Представен е Договор от 26.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, 2 находяща се на адрес: гр. София, ж.к *** и „Нелбо инженеринг“ ООД, преобразувано в „НЕЛБО“ АД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 05.09.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лицепомагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение, изравнителна сметка, изготвена от третото лицепомагач и документ за отчет на показанията на измервателните уреди.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „НЕЛБО“ АД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главният отчет е подписан от същия. През процесния период, според главния отчет и изравнителната сметка на ФДР в имота радиаторите са демонтирани и абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 142 м3. За процесния период топлинната енергия за битово гореща вода се начислява според показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 446,26 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, за процесния период ищцовото дружество е начислило сумата от 631,50 лв. за доставена топлинна енергия по прогнозни данни, а след годишното отчитане и изравнението от ФДР е осчетоводило сума за връщане в размер на 193,33 лв. и сума за доплащане в размер на 2,89 лв., след което дължимата сума за целия период е в размер на 441,06 лв., а за ½ според претенцията на ищеца срещу този ответник 220,53 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 09.10.2024 г. – 69,97 лв., а за ½ от дължимата цена за топлинна енергия, съобразно претенцията на ищеца срещу този ответник – 34,99 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 28.02.2022 г. е 8,34 лв., а спрямо ответника задължението е в размер на 4,17 лв., а законната лихва върху тази дължимата от ответника сума за периода 15.11.2021 г. – 09.10.2024 г. е в размер на 1,35 лв. Не е установено да са постъпвали плащания за погасяване на посочените задължения.

Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.08.2021 г. – 28.02.2022 г. от ответника Н. С., която е в размер на 164,71 лв. (84,21 евро), а дължимата лихва за периода 15.08.2023 г. – 09.10.2024 г. е в размер на 26,13 лв.

3

(13,36 евро).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № 159 от 22.02.2022 г., Удостоверение за наследници ***/29.06.1999 г., издадено от Столична община – район „Надежда“, Удостоверение за наследници № 00631/20.06.2003 г., издадено от Столична община – район „Надежда“ и писмо от Столична община), може да се обоснове извод, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот с квота ½ ид.ч. Следователно като собственик с ½ ид.ч. на процесния имот същият е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца и е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до размера на притежаваните права. Липсата на доказателства, че ответникът е наследник на асм и бтм, за което изрично е възразил ответника, не може да обоснове извод за противното, доколкото ответникът е легитимирал собствеността си пред нотариуса с необходимите документи за това, а нотариусът има законово задължение за провери правото на собственост на прехвърлителя по отношение на дарявания имот. В този смисъл дори преди датата на сключване на дарението в част от периода, за който се претендира цената за доставена топлинна енергия да са били живи праводателите на ответника, то същият би отговарял като техен наследник при същата квота.