Решение № 21743 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21743 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря Р. Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110141705 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание, както следва: установителен иск чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба от Р. И. й. – Ч.а против ************, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че клаузата на чл.4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори, предвиждаща, че „операторът има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс…“, е нищожна - като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 76,80 лева, представляваща разликата между заплатените месечни суми и договорените месечни абонаменти, които ищцата е заплатила на ответника без основание, поради приложена неравноправна клауза за индексация на месечни абонаментни такси за периода от м.01.2024 г. до м.юни 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника имат сключени четири договора за мобилни услуги за следни мобилни телефонни номера: +************, +************, +************ и +************, за срок от 24 месеца, удължавани с допълнителни споразумения, като последните три анекса са от 13.02.2020 г., 06.07.2021 1 г. и от 22.05.2023 г. Твърди, че въз основа на издавани фактури от ответното дружество, е заплащала месечни абонаментни такси, включително с индексация на месечната абонаментна такса /МАТ/ по договорите, считано от м.февруари 2023 и м.февруари 2024 г., като разликата между договорените месечни абонаменти и заплатените по индексираните фактури суми за периода от м.януари 2024 г. до м.юни 2024 г. по четирите договора, възлиза на сумата от общо 76,80 лева. Според ищцата, клаузата на т.4, Раздел III от подписаните между страните допълнителни споразумения към договорите, предвиждаща, че „операторът има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс…“, е неравноправна. На първо място поддържа неравноправност на клаузата по смисъла на чл.143, ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, както и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП. В тази насока се поддържа, че клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможност за намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Сочи се, че при инфлация индексът на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги, като в случай, че тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Изразява се още становище, че чрез тези недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху потребителя, който ще трябва да избира дали да продължи да изпълнява договора на по-висока месечна такса или да го прекрати, като заплати неустойка. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния интерес от предявените искове, като моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори относно наличието на сключени между страните четири договора за мобилни услуги за посочените в исковата молба телефонни номера, както и относно наличието на клауза, предвиждаща възможност за индексиране на посочените в съответния договор цени на абонаментните планове, спрямо официално обявени от НСИ индекс, за което потребителят бил информиран на първа страница от издаваната месечна фактура. В тази насока се излага становище, че при подписване на своите договори, ищецът е бил запознат с наличието на горепосочената клауза, поради което действията по прилагането й са законосъобразни и не противоречат на местното и европейското законодателство в областта на потребителското право. Оспорват се изложените в исковата молба доводи за неравноправност на каузата съгласно чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП с доводи, че с разпоредбата на чл.144, ал.4 ЗЗП се допуска изключение от това правило именно по отношение на клаузите за индексация на цени. С оглед предходното се поддържа, че приложената през м.февруари 2024 г. индексация на месечната 2 абонаментна такса /МАТ/ на потребителя, съответства на разпоредбите на сключените между страните допълнителни споразумения. Сочи се още, че е налице писмо на Председателя на КЗП до Омбудсмана на Република България, в което изрично е посочено, „е клаузата за индексация е част от действащ договор с крайните потребители и в тази връзка няма едностранна промяна по смисъла на чл.230 ЗЕС. При горните съображения се изразява и становище за неоснователност на предявения иск за неоснователно обогатяване, тъй като не е налице нито една от съдържащите в правната норма хипотези. Отделно от предходното се изразява становище, че доброволното плащане може да се квалифицира като конклудентно действие, признаващо наличието на задължение. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и присъди направени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приложените по делото договори и допълнителни споразумения се установява, че са страни по четири договора за мобилни услуги с посоченото съдържание.

Видно от представените като доказателства по делото допълнителни споразумения е, че съгласно т.4 от Раздел III „Операторът има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, като информира потребителя в първата месечна фактура след индексирането. Индексираният месечен абонамент е основа за извършване на индексация през следващата година“.

Между страните не се спори, че ответното дружество е уведомило абоната – настоящ ищец за предстоящото индексиране.

По делото е приложена фактура № 7362265343/15.02.2024 г. за отчетен период 15.01.2024 г. – 14.02.2024 г., в която е отразено, че абонаментен план Тотал Unlimited е индексиран с 9,5 % /ИПЦ за 2023 г./ или сумата от 36,47 лева, а абонаментен план Тотал + е индексиран с 9,5 % /ИПЦ за 2023 г./ или сумата от 14,57 лева. Видно от приложените по делото фактури за следващите отчетни периоди до м.юни 2024 г. е, че горепосочените суми са начислявани допълнително на абоната – настоящ ищец.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно, в което вещото лице е посочило, че платената от ищцата сума в резултат на приложената от ответника индексация, е в размер на 76,92 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

П о установителния иск чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП:

По установителния иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за мобилни услуги, съдържащ клауза, предвиждаща възможност операторът да индексира месечния абонамент, която договорна клауза е нищожна на заявените с исковата молба основания - поради нарушение на императивни норми на закона и като неравноправна.

С проекта за доклад, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание без възражения от страните съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са налице облигационни отношения по четири договора за мобилни услуги за следните мобилни телефонни номера: +************, +************, +************ и +************, както и относно наличието на клауза, предвиждаща възможност операторът да има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс. С оглед предходното горепосочените факти следва да се приемат за доказани, като същите се установяват и от писмените доказателства по делото.

От приложените по делото фактури се установява, че въз основа на процесната договорна клауза ответното дружество е увеличило абонаментните такси на потребителя с 9,5%, считано от 01.01.2024 г.

В конкретния случай страните спорят дали клаузата за индексиране на месечната абонаментна такса е действителна.

На първо място, не е спорно, че посочената клауза не е индивидуално уговорена, а е типова клауза в потребителски договор, която е едностранно наложена от кредитора. Поради това посочената клауза подлежи на проверка за неравноправност, доколкото не е налице изключението, предвидено в чл.146, ал.1 ЗЗП. Според определението, дадено в чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП е посочено неизчерпателно изброяване на видове неравноправни клаузи. Според чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП неравноправна е клауза, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в 4 сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Посочената разпоредбата транспонира в българското гражданско право разпоредбата на § 1, б.„л“ от Приложение към Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно която неравноправна е клауза, която допуска цената на стоките да се определя към датата на доставката им или разрешаване на продавача на стоки или на доставчика на услуги да увеличава цената, без в двата посочени случая да даде съответното право на потребителя да се откаже от договора, в случай че смята окончателната цена за твърде висока спрямо първоначално договорената при сключване на договора.

С оглед предходното, настоящият съд намира, че процесните клаузи за индексация на цените в съответствие с годишния индекс, установен от НСИ, създават значително неравновесие между правата на търговеца, установил посочената клауза, от една страна, и правата на потребителя, от друга страна. С посочената клауза е предвидена единствено възможност за увеличаване на стойността на услугите по договора, но не и за намаляването им в случай на отрицателен индекс на инфлацията.

Макар увеличението на цените да е обвързано с обективен индекс, установен от публичноправен орган и независещ от волята на търговеца, посочената клауза прехвърля целия пазарен риск единствено и само върху по-слабата страна – върху потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможността за намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. В случай, че тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.