Определение № 653 от 24.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Благоевград, 24.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200501006 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е по жалба с вх. 273500/08.07.2021г. по описа на РС К., подадена от ИВ. Г.

В., ЕГН **********, с. Ж., общ. К., махала „В.“ № 23, срещу Решение № 260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. по описа на същия съд, имащо характер на определение, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата претенция на ИВ. Г. В. и Л. И. В.а/починала в хода на производството/, срещу Б. Б. ХР., ЕГН **********, на адрес: гр. К., кв. „З.“, бл. № 63, вх. Б, ап. 25, за признаване за установено, че ответницата не е собственик на частта от имот с кадастрален номер ***, с площ от около 80-90кв.м., затворена между следните граници: от З.- границата с имот ***; от север- линията, продължение на северната граница на имот *** до границата с имот 29386.151; от изток- границата с имот ***; от юг- линията, продължение на южната граница на имот *** до границата с имот ***, целият с площ от 531 кв.м., граничещ с имоти: на север- имот с идентификатор ***, представляващ общински път; на З.- имот *** и имот ***; на юг- имот *** и на изток- имот ***.

С Определение № 3034/17.11.2021г. на Апелативен съд София, на осн. чл. 23 ал. 3 от ГПК, гр.д. № 349/2021г. по описа на ОС К., е изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд- ОС Благоевград.

Наведени са с въззивната жалба оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

1

Във връзка с оплакването за нищожност на обжалваното решение на РС К., поддържа се че съдът е излязъл извън рамките на своята компетентност при мотивирането на съдебния си акт, поради което същият противоречи на българския правов ред. Излагат се съображения, че съдът няма правото да отрича факти, да определят дали заявените от страните факти съществуват или не, като може единствено да извършва преценка за тяхната относимост към предмета на делото. Поддържа се, че въз основа на отричането на съществуващи факти, съдът е стигнал до неверния извод за липса на спор за материално право между страните по делото, респ. за липсата на правен интерес за ищеца- жалбоподател като основание за допустимост на предявения отрицателен установителен иск.

С въззивната жалба се сочи, че източник на недопустимост на обжалваното решение на РС К. е и отричането или подмяната на друг факт- възстановяване на земеделски земи на праводателят на ищците в съществуващи реални граници. В тази насока поддържа се от жалбоподателя, че в мотивите на първоинстанционния съд има превратно съобщаване на два факта- че процесната част от имота не е урбанизирана територия, както твърди съда, а е друга територия- земеделска земя/което се установява с приложени по делото решение и скица на ПИ ***/ и вторият неверен факт- че иска не е насочен към имот на ответницата. В този смисъл излагат се доводи с жалбата, че имот с идентификатор ***, собственост на ответницата, находящ се в урбанизирана територия в землището на с. Ж., общ. К., не е предмет на спора по настоящото дело, като с одобряването на КК и КР, за този имот са потвърдени изцяло основните му характеристики, в това число границите и площта му. Отделно акцентира се, че този имот също е бил предмет на земеделска реституция, като значително време след закупуването му от ответницата е бил преотреден за строителство.

С въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение на РС К. е нищожно и поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът не е разисквал релевантните за спора факти, така както същите са заявени от страните по делото, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други- незаявени по делото факти, като е излязъл извън спорния предмет на делото. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд- че по така предявения отрицателен установителен иск не може да се формира СПН, за да се постигне целения от ищеца правен резултат, поради което за защита на нарушените права на ищците, следва да се води друго гражданско дело, на друго правно основание. Поддържа се с въззивната жалба, че ищецът е преценил в какъв обем да търси защита на нарушените си права, като съобразно т. 2 от ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице за ищеца и когато разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право. Поддържа се с въззивната жалба, че предмет на разглеждане на предявения отрицателен установителен иск, е отреченото право на ответника, като съдът въз основа на събраните доказателства следва да даде отговор дали то съществува или не/ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/ С въззивната жалба наведени са доводи и за необоснованост на решението на 2 първоинстанционния съд, като се поддържа че съдът не е обсъждал приложени по делото важни доказателства- двата документа, представени от РДНСК К. по искане на ищците.

Твърди се от жалбоподателят че в тези документи се съдържа извънсъдебно признание на ответната страна относно действителните граници на имот ***. Поддържа се, че са проведени процедури по одобряване на КК и КР- първоначално само за имота на ответницата, а в последствие и за всички имоти в землището, като всички неточности са били отстранени по предвидения в закона административен ред. Ето защо първоинстанционният съд недопустимо е разсъждавал върху възможността от провеждането на хипотетични процедури по ЗКИР, тъй като такава процедура е била проведена, а ответницата не е навела възражения срещу нея, въпреки че е имала такава възможност ако е считала че правата и са засегнати. Акцентира се с въззивната жалба, че съгласно ЗКИР, данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти се считат за верни до доказване на противното- чл. 2 ал.1 и ал. 5 от цитирания закон, поради което същите може и да не отразяват вярно границите и местоположението на заснетите имоти на място. В настоящия случай от ответната страна не са представени по делото убедителни доказателства оборващи презумпцията на закона, установена с цитирания текст. Въззивният излага доводи, че въз основа на събраните доказателства, не се установи по делото и част от кой поземлен имот, собственост на ответницата е претендираната част от ПИ ***, предмет на исковата претенция по настоящото дело.

С въззивната жалба се поддържа оплакване и за неправилност на обжалваното решение на РС К., поради необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Така без отговор от съда са останали оспорванията на валидността на пълномощното за адвоката на ответната страна, както и оспорването на истинността на представеното по делото доказателство- Протокол за определяне на строителна линия и ниво. Навадени са и доводи за липса на анализ на представените доказателства във връзка с чл. 17 ал. 2 от ГПК.

Навадени са с въззивната жалба и доводи за неправилност на обжалваното решение на РС К., поради явна липса на безспристрастност на съдебния състав при постановяване на съдебния акт, за което са излагат подробни съображения от жалбоподателя.

Поради изложените съображения с жалбата и въз основа на ТР 6 от 15.01.2019г., по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, иска се от въззивния съд, да обяви обжалваното Решение № 260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. за нищожно, или да го обезсили или да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да признае за установено, че ответницата не е собственик на процесната част от имот ***.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от адв. Д. З., АК К., като пълномощник на Б. Б. ХР., ЕГН **********, от гр. К., с който се оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба, подадена от ИВ. Г. В., тъй като инвокираните с нея оплаквания за неправилност на обжалваното Решение № 260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г., не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

3

Поддържа са с отговора на въззивната жалба, че обжалваното решение на РС К. е валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Излагат се съображения от пълномощникът на въззиваемата страна, че първоинстанционният съд е извършил обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като е стигнал до верен правен извод за недопустимост на предявения отрицателен иск за собственост. При преценка на правния интерес на ищеца- да придобие права върху спорния недвижим имот, чрез оспорване на правото на собственост на ответника по делото, първоинстанционният съд обосновано е стигнал до верния правен извод за недопустимост на исковата претенция, доколкото правилно е преценил въз основа на събраните по делото доказателства, че за ищеца не съществува възможност да придобие правото на собственост върху спорната част, дори и на оригинерно основание, доколкото се установява по делото че същият не владее тази част от недвижимия имот. В този смисъл съдът правилно е приел че предявения иск е недопустим.

Оспорва се и заявеното оплакване с въззивната жалба- за нищожност на обжалваното решение на РС К., тъй като нищожността е най- тежкия порок на един съдебен акт, който макар и да не е дефиниран от закона, от съдебната практика се приеме че е налице- когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда; при незаконен съдебен състав; при неспазване на изискуемата писмена форма или при пълна неразбираемост на изразената воля от съда, която не може да бъде разкрита чрез тълкуване на решението и др.

Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че обжалваното Решение № 260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. не страда от тези тежки пороци, поради което не е нищожно.

Оспорва се оплакването за недопустимост на обжалваното решение на първоинстанционния съд, доколкото не са налице основанията на т. 9 от ППВС № 1/85г., като изразено е становище и за неоснователност на твърдението за пристрастност на съдебния състав разглеждал делото и постановил обжалваното решение.

При така изложените съображения с писмения отговор, иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди като правилно и обосновано обжалваното решение на РС К..

Съдът при проВ.та си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Депозирания писмен отговор изхождат от надлежната въззиваема по делото страна, същия е редовен, депозиран в установения законов срок и следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на решението му.

4

При устните състезания пред въззивната инстанция, жалбоподателят поддържа жалбата си, на основанията изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС К., като предявения отрицателен иск бъде уважен, така както е предявен. Излага доводи, че правото му на собственост върху претендираната част от ПИ *** е основано на наследствено правоприемство от неговата майка и по силата на завещание от неговата леля, като неговите праводатели са придобили правото на собственост въз основа решение на ПК и представен по делото нотариален акт за собственост. От друга страна излагат се съображения че от ответната страна не се представиха никакви доказателства за правото на собственост на претендираната част от поземления имот, като не е получил отговора и въпроса поставен от ищеца още пред първоинстанционния съд- част от кой от имотите собственост на ответницата е спорната част от 80-90кв.м. от ПИ ***, заградени с ограда от Б. Б. ХР..