Решение № 6397 от 21.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6397 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100501430 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16941/19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 60619/22 г. по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че Б. И. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 667,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, надпартерен, ап. 5, ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за горницата до пълния заявен размер от 680,51 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., като погасен по давност; мораторна лихва в размер на 95,61 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г.; сумата от 28,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,74 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., като неоснователен, за които суми е 1 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43551/22 г. на СРС, 71 състав.

С решението Б. И. З. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 122,05 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 73,23 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 43551/22 г. на СРС, 71 състав, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. Д. Й. Ч. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 9,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответницата Б. З. за исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от Б. И. З. срещу решение № 16941/19.10.2023 г. по гр. д. № 60619/22 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта, в която е признато за установено, че дължи сумата от 28,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м.

04.2021 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за активната си материалноправна легитимация по иска, нито за договорения размер на услугата за дялово разпределение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника Б. И. З., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им 2 приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответника, в качеството му на ползвател на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул.

****, надпартерен, ап. 5, топлинна енергия през процесния период, която не е платена от купувача. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, както следва: сумата от 680,51 лв. – главница, представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2022 г. до окончателното плащане, 95,61 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., сумата от 28,77 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2022 г. до окончателното плащане, и 5,74 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г. Претендира разноски.

Ответницата Б. И. З. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия през процесния период по отношение на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва като неоснователен и иска за възнаграждение за дялово разпределение. Оспорва да е изпаднала в забава в погасяването на процесните вземания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав 3 намира следното:

За основателността на иска за възнаграждение за дялово разпределение следва да се установи, че през процесния период в процесния имот е извършена услугата „дялово разпределение“, поради което в тежест на ответницата е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.

От представения като доказателство по делото протокол № 12/10.07.2013 г. от проведено Общо събрание на собствениците в сграда – етажна собственост с адрес: гр. София, ул. **** се установява, че е взето решение /т. 1 от дневния ред/, с което „Топлофикация София“ ЕАД е избрана да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Ето защо, неоснователни са доводите на въззивницата, че по делото не са ангажирани доказателства за основанието, на което се дължи възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение от трето лице – ФДР.

По делото не се оспорва от ответницата, а и от представените съобщения към фактури, се установява, че през процесния период в СЕС, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, в т. ч. и в процесния имот, е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия.

От извлечението от сметки за процесния период се установява, че размерът на дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г. възлиза на сумата от 28,77 лв.

Ето защо, искът за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 28,77 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м.

04.2021 г., следва да се уважи като основателен.

Върху главницата от 28,77 лв. се дължи законната лихва, считано от 11.08.2022 г. до окончателното плащане /по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

По разноските по делото:

Предвид изхода на спора в полза на въззиваемото дружество не следва 4 да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, тъй като отговорът на въззивната жалба е бланкетен, а в откритото съдебно заседание въззиваемото дружество не е било представлявано от процесуален представител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16941/19.10.2023 г., постановено по гр. д.

№ 60619/22 г. по описа на СРС, 71 състав, в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5