Решение № 3003 от 27.07.2018, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е № 3003 гр. Пловдив, 27.07.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 13.07.2018 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2557 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от

Й.Б.В., ЕГН: **********,*** против „О.

Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че Й.Б.В. не дължи на „О. Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като погасени по давност, сумата от 200 лв., частично от 25 640,93 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2008 г., сключен между него, като кредитополучател и Банка ДСК ЕАД, като кредитодател; сумата от 100 лв., частично от 4250,08 – обезщетение за забава за периода от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г., сумата от 100 лв., частично от 597,82 лв. – присъдени деловодни разноски по ч.гр.д.

№6439/2011 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6439/2011 г. по описана

ПРС.

Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист против него за сумите, както следва: сумата от 25 640,93 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2008 г., сключен между него, като кредитополучател и Банка ДСК ЕАД, като кредитодател; сумата от 4250,08 – обезщетение за забава за периода от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г., сумата от 597,82 лв.– присъдени деловодни разноски по ч.гр.д. №6439/2011 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на изпълнителния лист е образувано *** № *** по описа на *** – К. П. с рег. № *** на ***. Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, доколкото вземането на ответника се погасява с 5 – годишна давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено *** основание. Моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като недопустима или неоснователна.

Оспорват се изложените от ищеца доводи по отношение на приложимия давностен срок, като се сочи, че същият е прекъсван с действия от страна на *** както следва: молба за образуване на *** от 13.07.2011 г., налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от 20.03.2012 г. Поради това, ответникът счита, че давностния срок започва да тече от дата 20.03.2012 г. и изтича на 20.03.2017 г. Същият твърди, че преди изтичане на давностния срок, а именно на 23.02.2017 г. е подадена молба за образуване на *** дело, което било достатъчно за да бъде прекъсната отново давността. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на БАНКА ДСК ЕАД на 18.04.2011 г. по ч.гр.д. № 6439/2011 г. по описана ПРС е разпоредено ищецът да заплати на банката сумата от 25 640,93 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2008 г., сключен между него, като кредитополучател и Банка ДСК ЕАД, като кредитодател; сумата от 4250,08 – обезщетение за забава за периода от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г. и сумата от

597,82 лв. – деловодни разноски по ч.гр.д. №6439/2011 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

На 13.07.2011 г. на основание издадения изпълнителен лист БАНКА ДСК ЕАД е депозирала молба за образуване на *** дело, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложила на *** да определи начина на изпълнение. Образувано е *** № *** по описа за 2011 г. на *** К. П. с рег. № *** и район на действие –***. След образуваното му са правени множество справки за имущественото състояние на длъжника.

На 23.02.2012 г.

*** е наложил запор на трудовото и всяко друго възнаграждение и всяко друго възнаграждение на длъжника Й.В., като съобщение за това е връчено на третото задължено лице – ЛЪКИ 95 ЕКСПО на 20.03.2012 г.

На 15.03.2012 г. е връчена на М. И. В. – с. със задължение да предаде на Й.В. призовка за доброволно изпълнение, в която е отразено, че е наложен запор на трудовото възнаграждение.

На 06.04.2012 г. е постъпил отговор от третото задължено лице по наложения на 23.02.2012 г. запор, в която се сочи, че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено, считано от 12.03.2012 г.

На 03.04.2012 г. е постъпила молба от М. В., в която заявява, че с Й.В. не живеят заедно от 6 години и не може да се свърже с него, за да му предаде призовката. Посочва, че последното което знае за него е, че живее в с. Л..

На 18.08.2012 г. е направен справка НБД Население за Й.В., от която е видно, че същият е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***.

На 02.08.2012 г. е депозирана молба от ответника за конституирането му като взискател по образуваното *** № *** г. на основание Договор за покупко – продажба на вземания от 25.04.2012 г., по силата на който БАНКА ДСК ЕАД е прехвърлила вземанията си спрямо Й.В.В. по Договор за кредит от 2/21/2008 г. Представено е копие от договор за цесия.

С Разпореждане от 18.08.2012 г. *** е заличил като взискател БАНКА ДСК ЕАД и е конституирал като взискател О. Ф. Б.

ЕООД, за което изпратил съобщения до цедента и цесионера.

От изготвена на 26.11.2014 г. справка за трудовите договори на длъжника се установява, че действително трудовото правоотношение с ЛЪКИ 95 ЕКСПО е прекратено на 12.03.2012 г., като считано от 26.11.2014 г. длъжникът е в трудови правоотношения с ЖПС –БГ.

На 07.04.2016 г. е връчена призовка за доброволно изпълнение на адреса в гр. П. отново на лицето М. В., която е заявила, че е в развод със съпруга си.

Изпратени са искания до няколко търговски банки за предоставяне на информация за открити от Й.В. банкови сметки.

На 08.06.2016 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Й.В. *** кооперативна банка АД, като са изпратени съобщения до третите задължени лица и до длъжника.

На 06.02.2017 г. е постъпила молба от ответника по *** дело с искане същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция, като изрично се сочи, че същото се иска с оглед образуване на ново *** дело.

С постановление от 06.02.2017 г. *** е констатирал прекратяването на *** производство на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК, като са вдигнати наложените обезпечителни мерки.

На 23.02.2017 г. въз основа на молба от страна на ответника е образувано ново *** дело въз основа на същия изпълнителен лист, а именно: *** № *** г. по описа на *** – К.П. с рег. № *** с район на действие ***. По делото е представено уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането, връчено на 22.05.2012 г.

На 26.04.2017 г. е поискано вписване на възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжника.

На 06. 06.2017 г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки, открити от длъжника в БАНКА ДСК ЕАД и Първа инвестиционна банка АД.

На 16.01.2018 г. е връчена призовка за доброволно изпълнение на длъжника Й.В. ***.

С Определение по настоящото дело *** производство е спряно до приключване на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът – длъжник в *** производство е получил уведомление за прехвърляне на вземането.

В случая не се спори, че по отношение на вземането за главница е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок. Относно претендираната лихва е приложим тригодишния срок на погасителната давност, а вземанията за разноски представляват акцесорни вземания и се считат погасени с погасяване на главното задължение.

Съобразно чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК *** производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съобразно указанията на ВКС дадени т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, давността в *** производство се прекъсва с предприемането на кое да е *** действие в рамките на определен *** способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не съставляват изпълнителни действия образуването на *** дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези действия не прекъсват давността, а освен това предприемането им не е изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

В настоящия случай се установи безспорно, че спрямо ищеца не са извършвани изпълнителни действия в периода от завеждане на *** дело № *** г. по описа на ***– К. П. и съответно възлагането на *** да извършва действия по чл. 18 ***– 13.07.2011 г. до изтичане на две години от тази дата 13.07.2013 г. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че давността по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсвана по време на *** дело с редица други действия, извършвани от ***. Както се посочи по-горе изпратената покана за доброволно изпълнение на задълженията на длъжника, не прекъсва давността. Не прекъсва давността и искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, защото *** е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение – чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т.н. (в този смисъл са и разясненията по т. 10 от на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК). Давността не е прекъсната и с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като от писмото – отговор на третото задължено лице, постъпило по *** дело, се установява, че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено на 12.03.2012 г. преди получаване на съобщението, поради което запор не може да бъде наложен. Следователно и в този случай, не би могло да се приеме, че е налице завършено принудително изпълнително действие, годно да прекъсне давността.

Ето защо и всички извършени действия след 13.07.2013 г., които са били предприети, няма да имат правно валидно действие, доколкото *** производство е било прекратено по силата на закона. Още повече, че след налагането на запора на 23.02.2012 г., в период от 2 години не са извършени изпълнителни действия, което обуславя прекратяване на *** дело по силата на закона. В тази връзка налагането на запор върху вземанията на ищеца в две търговски банки на 08.06.2016 г. не представлява валидно действие, обуславящо прекъсване на срока на погасителната давност.

Поради липсата на изпълнителни действия давността в *** производство не е била прекъсвана, от което следва, че вземанията срещу длъжника са се погасили по давност, след изтичане на посочените по-горе срокове.

Не прекъсват давността и действията, предприети по новообразуваното през 2017 г. *** дело, тъй като към датата на образуването му давността по отношение на вземанията предмет на изпълнителния лист е изтекла.